Великата реплика „Хубав край – хубави хора“ от филма „Преброяване на дивите зайци“ на сценариста Георги Мишев навършва половин век. Тя се е превърнала във всенароден бисер и често ще я чуете, дори и да сте от по-младото поколение или да ви е трудно да си спомните от къде произхожда.
Сатиричната лента е от 1973 г. с режисьор Едуард Захариев. В главните роли са трима от най-големите таланти на българското кино и театър: Ицхак Финци, Тодор Колев и Георги Русев. В творческия екип влиза още операторът Венец Димитров, а музиката е дело на композитора Кирил Дончев.
Сюжетът разказва за чиновника от статистиката Асенов, който пристига в с. Югла, получил абсурдната задача от ръководството да сформира преброяване на дивите зайци в землището на района. Действието се развива в разгара на земеделската работа.
Привлечените към начинанието също съзират липсата на смисъл в него, но са принудени да участват, тъй като ги грози заплаха от наказание. Младият помощник на Асенов – Трифонов, изобщо не приема насериозно мисията и дори се изпарява по едно време, след което е открит при акушерката Красимира.
Неговото присъствие не остава незабелязано, с особената си мълчалива непримиримост и дистанциране от общоприетия модел на поведение. Трифонов не се вписва в установения ред, и това именно го отличава от останалите, които сляпо се подчиняват на възложените им поръчки. Поради това критиците го описват като героя, вдигнал червено знаме на статуквото.
Дали преброяването приключва с очаквания резултат, няма значение, защото накрая всички празнуват – с богата трапеза, полята с обилно количество вино и ракия.
В тези финални кадри героите са под сянката на вековно дърво, веселят се и пируват, повтаряйки многократно култовата фраза: “Хубав край, хубави хора!”.
Това е история с метафора, иронизираща бюрократичните и патриотични акции, спускани от „горе“, независимо на село или в града.
Покрай поредното мероприятие на шефовете, публиката има възможност да се сблъска с житейските проблеми на обикновените хора.
За времето си този филм се определя като истинска революция, защото смива ограничеността и безумията на социализма.
В годината на излъчването си на фестивала „Златна роза“ във Варна филмът е отличен с втора награда на кинокритиката. През 1974 г. международното жури в швейцарския град Локарно също му отрежда приз за второто място.
Полският режисьор Кшищов Зануси не пести похвалите си пред Мишев и Захариев, които кани на специална вечеря. Той споделя впечатленията си е категоричен, че филмът е една „прекрасна, голяма метафора, съдържаща истина и превърнала се в модел“.
И допълва: „В изкуството само метафората оцелява и живее в бъдещето. Затова филмът ви ще се гледа винаги”.
Прогнозата му е безапелационно вярна, валидна и до днес – половин век по-късно.
