„Трагедия и надежда“ е произведение, което заема особено място в световната историография. То не е просто хроника на събития или академично изследване – това е мащабен опит да се разплете сложната тъкан на глобалната политика, икономика и идеологии, които оформят XX век и полагат основите на света, който познаваме днес.
Авторът проследява възхода и упадъка на нации, движението на капитали и идеи, скритите механизми на влияние и власт, както и тихата, но постоянна борба между различни елити и интереси. В основата на тази книга стои разбирането, че историята не е просто последователност от събития – тя е резултат от стратегически решения, задкулисни договорки, визии и страхове, които често остават незабелязани от широката публика.
Именно в това се крие силата на „Трагедия и надежда“: в способността ѝ да отвори вратата към един свят, в който действат сили, далеч надхвърлящи видимото, и да покаже взаимовръзките между политика, икономика, войни, културни движения и формите на обществен контрол. Читателят не просто научава факти – той добива нов поглед към процесите, които определят съдбините на държави и народи.
Макар книгата да разкрива и мрачни аспекти – конфликти, манипулации, трагедии и загуби, – тя носи и дълбоко послание на оптимизъм. Познанието е сила, а разбирането на миналото дава възможност за по-свободен и осъзнат избор в бъдещето. Надеждата тук не е утопия, а цел: възможност за общество, основано на знания, справедливост и прозрачност.
Нека четем тази книга не като пасивни наблюдатели, а като търсещи умове, готови да поставяме въпроси, да анализираме и да се учим, защото истинската ценност на „Трагедия и надежда“ не е само в разказаното; тя е и в пробуденото желание да мислим, да сравняваме и да не приемаме света за даденост.
Тази книга е покана: към по-дълбоко разбиране на света, в който живеем, и към по-смело участие в неговото изграждане.
проф. Иво Христов
Каръл Куигли (1910–1977) е високоуважаван професор във Висшата школа по дипломация в Джорджтаунския университет. Бил е преподавател в „Принстън“ и „Харвард“; консултант към Министерството на отбраната на САЩ; към Конгресната комисия по астронавтика и космически изследвания и към Военноморските сили на САЩ. Сред другите му значими трудове са „Еволюция на цивилизацията“ и „Трагедия и надежда – историята на света в наше време“.
***
Каръл Куигли: „Трагедия и надежда? Трагедията на периода, обхванат в тази книга, е очевидна, но надеждата за мнозина може да изглежда съмнителна. Само времето ще покаже дали надеждата, която ми се струва, че виждам в бъдещето, е действително налице, или е резултат от погрешно наблюдение и самозаблуда.
Историкът трудно различава характеристиките на настоящето и обикновено предпочита да ограничи изследванията си до миналото, където доказателствата са по-свободно достъпни и където перспективата му помага да интерпретира доказателствата. По този начин историкът говори с все по-малка увереност за естеството и значението на събитията, които се приближават до неговото време. Времето, обхванато в тази книга, за този историк изглежда се дели на три периода: XIX в. от около 1814 г. до около 1895 г.; XX в., който започва едва след Втората световна война, може би чак през 1950 г.; и дълъг преходен период от 1895 г. до 1950 г. Характерът на преживяванията през първите два от тези периоди е достатъчно ясен, докато този на третия, в който сме само от половин поколение, е много по-неясен.
Няколко неща изглеждат очевидни, а именно, че формиращият се сега ХХ в. е напълно различен от ХІХ столетие и че преходният период между двата е един от най-ужасните периоди в цялата човешка история. Някои, които гледат назад към ХІХ в. през ужасите на епохата на прехода, може да го възприемат с носталгия или дори със завист. Колкото и да е обнадеждаващ обаче, в общите си процеси XIX в. е период на материализъм, егоизъм, фалшиви ценности, лицемерие и тайни пороци. Именно действието на тези скрити злини в крайна сметка унищожава обнадеждаващите качества на века и се появява в цялата си голота, за да стане доминиращо през 1914 г. Нищо не разкрива в по-голяма степен същността на деветнадесетото столетие от погрешно насоченото самодоволство и оптимизъм през 1913 г. и началото на 1914 г. и погрешните схващания, с които световните лидери тръгват на война през август 1914 г.
Събитията през следващите тридесет години – от 1914 до 1945 г. – показват истинската същност на предходното поколение, неговото невежество, самодоволство и фалшиви ценности. Двете ужасни войни, съпътствани от световна икономическа депресия, разкриват истинската неспособност на човека да контролира живота си чрез техниките на XIX в. – laissez faire, материализъм, конкуренция, егоизъм, национализъм, насилие и империализъм. Тези характеристики на живота в края на XIX в. достигат кулминацията си във Втората световна война, в която повече от 50 милиона души – от които 23 милиона в униформа, а останалите цивилни – са убити; повечето от тях имат ужасна смърт.
Надеждата на ХХ в. се основава на признанието, че войната и депресията са предизвикани от човека и са ненужни. Те могат да бъдат избегнати в бъдеще, като загърбим току-що споменатите характеристики на XIX в. и се върнем към други характеристики, които нашето западно общество винаги е възприемало като добродетели: щедрост, състрадание, сътрудничество, рационалност и далновидност, и намерим все по-голяма роля в човешкия живот за любовта, духовността, благотворителността и самодисциплината. Сега знаем доста добре как да контролираме увеличаването на населението, как да произвеждаме богатство и да намаляваме бедността или болестите; в близко бъдеще може би ще знаем как да отложим старостта и смъртта; със сигурност трябва да е ясно на онези, които имат отворени очи, че насилието, изтреблението и деспотизмът не решават проблемите на никого и че победата и завоеванието са заблуда, докато са само физически и материалистични. Някои неща очевидно все още не знаем, включително най-важното от всички, а именно: как да възпитаваме децата, за да станат зрели и отговорни възрастни, но като цяло вече знаем – както вече показахме, – че можем да избегнем продължаването на ужасите от 1914–1945 г. и дори само на тази основа можем да сме оптимисти за способността ни да се върнем към традициите на нашето западно общество и да възобновим развитието му по старите модели на приобщаващото многообразие.“
Книгата „Трагедия и надежда. История на света в наше време. Том 2“, от Каръл Куигли, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад."
