"Титаник" се завръща на 3D! История за силата на киното от Джеймс Камерън

Pinterest LinkedIn +

През 1997 година "Титаник" (Titanic) на Джеймс Камерън (James Cameron) отплава към киносалоните, за да покаже една от най-вълнуващите и безсмъртни истории. Филмът се превръща в световен феномен, съответстващ на името му, който е номиниран с рекорден брой награди Оскар и е награден с 11 от тях, с приходи над 1,8 млрд. долара в световен мащаб.

На 6 април 2012 г., един век след корабокрушението и 15 години след първата премиера, "Титаник" ще плава отново, този път на 3D.

"Титаник" - в миналото и в настоящето

Художественият процес на трансформиране на "Титаник" в триизмерен филм преминава изцяло под ръководството на самия Камерън, съвместно с дългогодишния му партньор Джон Ландау. "3D технологията обогатява най-вълнуващите моменти във филма, обобщава режисьорът.

"Повече от всякога, ще бъдете въвлечени в действието, преминавайки през опасностите, пред които се изправят Джак и Роуз. 3D технологията запраща изживяването на различно ниво."

Докато темите в лентата – човешкото високомерие, причина за нещастието и любовта, която преодолява предразсъдъците, общественото положение и времето – остават същите, претворяването на филма в 3D-формат, според създателите му, ще отправи посланията си с нов глас към широк кръг зрители, включително новото поколение на 21 век, което не е имало шанса да го гледа на голям екран. 


Какъвто и да е източника на силата му, "Титаник" има свой живот. Двамата обещаващи млади актьори в главните роли – Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет – изграждат превъзходна кариера и се утвърждават като доказани звезди в Холивуд.

Междувременно, Камерън продължава да преодолява граници в киното, което води до заснемането на революционния за седмото изкуство блокбъстър "Аватар", който за пръв път разкрива пълния потенциал на 3D технологията като разкрива способността й да създава нови светове и едновременно с това да въвлича публиката в самата материя на действието.        

Историята

Действието се развива по време на първото злощастно плаване на кораба "Титаник", гордостта на Уайт Стар Лайн и (за времето си) най-голямото построено подвижно съоръжение. Корабът е най-луксозният по онова време, наречен "Корабът на мечтите", на който над 1500 души намират смъртта си след сблъсък с айсберг в ледените води на Атлантика на 15 април 1912. 

Пътешествието в "Титаник" започва в наши дни от мястото на морския гроб на кораба – две мили и половина под водата. Амбициозен авантюрист е решен да извади съкровищата на великолепния някога кораб за да разбули скритите му тайни.


Трагичните останки отстъпват място, разкривайки бляскавия палат, който Титаник е бил при подготовката на отплаването му от Англия. Сред хилядите изпращачи, съдбата изпраща двама млади души, между които пламва такава страст, която ще промени живота им завинаги.  


Роуз Бюкейтър (Кейт Уинслет) е 17-годишна американка от висшата класа, задушаваща се под ограниченията и очакванията на обществото, която се влюбва в разкрепостения пасажер от трета класа Джак Доусън (Леонардо Ди Каприо).

Веднъж отворил очите й за света извън златната й клетка, забранената любов на Роуз и Джак отеква през годините в настоящето. Нищо не може да застане помежду им, дори нещо толкова невъобразимо като потъването на Титаник.

Трансформирането в 3D

Камерън е движеща сила в развитието на 3D технологията и е един от пионерите в триизмерната кинематография. В този смисъл, трансформирането на "Титаник" е просто следващата му крачка в изследването на възможностите на технологията и ода за филма, който е искал да превърне в най-поглъщащото преживяване.


3D трансформацията е продължение на това, което Джеймс Камерън смятал да направи с "Титаник" от самото начало – да използва най-добрите технологии за да направи филма възможно най-реалистичен.

Процесът на трансформация започва със сканирането на първичния 4К дигитален мастер от оригиналния 35-милиметров негатив на който са изчистени всички визуални несъвършенства. Процесът на превръщане на оригиналната фотография в триизмерна дигитална информация отнема 750 000 часа на 300 души в рамките на една година. 

Сподели.