Преди 35 години малцина биха предсказали, че „Новата наука за политиката“ ще стане бестселър по стандартите на политическата теория. Една цялостна теория за човека, обществото и историята е сбита с драконовска икономичност в шестте Уолгрийнови лекции и изложена на най-проникновено интелектуално равнище... „Новата наука за политиката“ на Ерик Фьогелин рязко се откроява от много от онова, което през последните десетилетия е минавало под рубриката „Политология“... Книгата е подходящо озаглавена, защото от самото начало Фьогелин дава ясно да се разбере, че не става дума за „завръщане към конкретното съдържание“ на предмодерната политическа теория... Подзаглавието на книгата – „Въведение“ – ясно посочва, че „Новата наука за политиката“ е покана да се включим в търсенето на оздравяване за цялото ни човечество.
Дантe Джермино
Тази книга трябва да се смята за едно от най-просветляващите есета за характера на европейската политика, които са се появили за половин век... Книгата е достатъчно силна и ярка, за да направи дори съгласието или несъгласието с основната ù теза относително маловажно.
„Таймс“
Фьогелин е един от най-известните на американците тълкуватели на нелибералните потоци на европейската мисъл... Той носи знание със забележителна широта и историческо въображение, което често се излива в блестящи прозрения и обобщения.
Франсис Г. Уилсън, „Американ Политикъл Сайънс Ривю“
Пътеводна звезда за мислещи хора, които търсят възстановяване на политологията на класическа и християнска основа... Значително постижение в повторната теоретизация на нашето време.
Антъни Хариган, „Крисчън Сенчъри“
Ерик Фьогелин е немско-американски философ. Роден е в Кьолн и получава образованието си по политически науки във Виенския университет, където става доцент по политически науки в Юридическия факултет. През 1938 г. той и съпругата му бягат от нацистите, които нахлуват във Виена и емигрират в Съединените щати, където стават граждани през 1944 г. Фьогелин прекарва по-голямата част от академичната си кариера в Луизианския държавен университет, Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“ и института „Хувър“ към Станфордския университет. Фьогелин публикува приживе десетки книги, есета и рецензии.
***
Ерик Фьогелин: „Съществуването на човека в политическото общество е съществуване в историята; и теорията за политиката, ако стига до принципите, трябва същевременно да бъде теория за историята. Поради това следващите лекции за основния проблем на теорията за политиката – представителството – ще отнесат въпроса отвъд описанието на конвенционалните така наречени представителни институции до естеството на представителството като формата, чрез която политическото общество започва да съществува за действия в историята. Нещо повече, анализът няма да спре дотук, а ще продължи към изследване на символите, чрез които политическите общества тълкуват самите себе си като представители на една трансцендентна истина. И в крайна сметка разнообразието от такива символи няма да се подреди в едноизмерна картотека, а ще се окаже податливо на теоретизация като смислена поредица от фази в даден исторически процес. На практика, ако теоретичните постановки на изследването на представителството се изложат последователно, от него ще се получи философия на историята.
Днес не е обичайно даден теоретичен проблем да се обследва до точката, където принципите на политиката се срещат с принципите на философия на историята. Въпреки това процедурата не може да се разглежда като новаторство в политологията; тя по-скоро ще изглежда като реставрация, ако си спомним, че тези две области, които днес се развиват поотделно, са били неразривно свързани, когато науката за политиката се е зародила от Платон. Тази интегрална теория на политиката е възникнала от кризата на елинистичното общество. По-вероятно е фундаменталните проблеми на политическото съществуване в историята да излязат на преден план в кризисни времена, когато общественият ред с мъка си проправя път или се разпада, отколкото в периоди на относителна стабилност. Може да се каже, че оттогава стесняването на политологията до описание на съществуващите институции и апология на техните принципи, тоест упадъкът ѝ до прислужница на съществуващите власти, е характерно за стабилните ситуации, докато нейното разгръщане до пълното ѝ величие като наука за човешкото съществуване в обществото и историята, а също и за принципите на реда като цяло, е характерно за великите епохи с революционна или критична природа. Върху най-голямата скала на западната история можем да откроим три такива епохи. Полагането на основите на науката за политиката от Платон и Аристотел е белязало елинистичната криза; Civitas Dei на свети Августин е белязала кризата на Рим и християнството, а Хегеловата философия на закона и историята е белязала първото голямо земетресение от кризата на Запада. Това са само великите епохи и великите реставрации; хилядолетните периоди между тях са отбелязани с по-малки епохи и вторични реставрации; по-специално за съвременния период човек следва да си припомни великия опит на Боден през кризата на XVI в.
Под възстановяване на политологията се има предвид завръщане към осъзнаването на принципите, а не завръщане към конкретното съдържание на един по-ранен опит. Днес човек не може да възстанови политологията чрез платонизма, августинианството или хегелианството. Разбира се, може да се научи много от по-ранните философи що се отнася до обхвата на проблемите и тяхното теоретично разглеждане; ала самата историчност на човешкото съществувание, тоест разгъването на типичното в смислена конкретност, предполага валидно преформулиране на принципите чрез завръщане към някаква предишна конкретност. Следователно политологията не може да бъде възстановена до достойнството на теоретична наука в точния смисъл на думата чрез литературен ренесанс на философските постижения на миналото; принципите трябва да се постигнат отново чрез работа над теоретизацията, която да започне от конкретната историческа ситуация на епохата, като се вземе предвид пълната амплитуда на нашето емпирично познание.
Така формулираната задача изглежда внушителна при всякакви обстоятелства; и може да изглежда безнадеждна предвид огромното количество материал, който емпиричните обществени науки и историята дават днес на наше разположение. Фактически обаче това впечатление е измамно. Макар и трудностите по никакъв начин да не бива да се подценяват, в наше време задачата започва да изглежда осъществима заради подготвителната работа, която е била извършена през последния половин век. Защото от две поколения насам науките за човека и обществото са въвлечени в процес на повторно теоретизиране. Бавно отначало, новото развитие набра стремителност след Първата световна война; днес то се движи със спираща дъха скорост. Задачата върви към изпълнимост, защото тя в значителна степен се постига чрез сливаща се в едно теоретизация на съответните материали в монографските изследвания. Заглавието на тези лекции за представителството – „Новата политология“ – сочи намерението да въведе читателя в една разработка на политологията, която засега е практически непозната на широката публика, а също да покаже, че монографското изследване на проблемите е стигнало до точка, където може най-малкото да се направи опит резултатите да се приложат към един основен теоретичен проблем.
Книгата „Новата наука за политиката. Въведение“, от Ерик Фьогелин, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
