23 Февруари 2019, 17:00

"Желязната жена" на Нина Берберова, или митът Мура

Google+ Pinterest LinkedIn +

Шпионка, двоен агнет, муза, жена с много лица, която никога не казва цялата истина. Разкрасена от самата нея, историята на Мария Закревска Бенкердорф е изпълнена както с впечатляващи факти, така и с множество въпроси. В "Желязната жена" Нина Берберова се опитва да намери поне част от техните отговори.

Писането на биография би могло да бъде не по-малко увлекателно и доста по-трудно от писането на роман. Защото добрият роман трябва да притежава стил и въображение, а добрата биографична книга освен тях притежава и историческа достоверност. Именно проучването на фактите и съобразяването с тях са според Нина Берберова онова, с което трябва да започне един биограф, и същевременно онова, което е в основата на труда му.

Без да навлизаме в подробности, ще отбележим, че в предисловието към книгата си "Желязната жена" Нина Берберова изрично отбелязва, че няма никакво намерение да романизира фактите, а цели да изгради един обективен и достоверен образ на баронеса Мария Закревска Бенкердорф, позната с прозвището Мура. Фактът, че двете са се познавали лично допринася за желанието на писателката да "избяга" от собствените впечатления.

Резултатът е една впечатляваща книга, описваща необикновената история на изпреварила времето си жена, толкова многолика и вдъхновяваща, че оставя ярка следа в живота на някои от най-ярките интелектуалци на миналия век. Преди да ви разкажем за нея обаче ще отделим няколко реда на Нина Берберова.

Писателката напуска родината си Русия след Октомврийската революция и през следващите 25 години живее в Париж. Общува с легендарни личности като Ана Ахматова, Владимир Набоков, Борис Пастернак, Марина Цветаева и разбира се, Мура, чиято история ще разкаже няколко десетилетия след запознанството им, но и както твърди самата писателка, чиято биография винаги е знаела, че ще напише.

Известна предимно с биографичните си книги, макар да е автор и на разкази и романи, след като напуска Франция, Нина Берберова се установява в Америка и преподава руски език в университета в Йейл. Сред най-известните й произведения откриваме биографиите на Чайковски, Александър Блок и разбира се, на баронеса Мария Закревска Бенкердорф-Мура. Книгата излиза за първи път през 1981 година в Ню Йорк.

Трудно бихме могли да я обобщим по какъвто и да било начин и е невъзможно да бъде преразказана, но "Желязната жена" е книга, в която има две главни фигури. Едната, разбира се, е Мура, втората - цялата епоха. В бурно, наситено със сибития, революции и войни време, време, в което цяло едно поколение е почти заличено, време, променило не само картата на Европа, но и цялостната представа за света, тази необикновена жена успява да оцелее.

Нина Берберова описва Мура като сдържана в емоционално отношение, но бъбрива жена. Жена, притежаваща изключително очарование, която в много отношения е била твърде разкрепостена за времето си. Жена, създала сама за себе си мит. При това не просто мит, успял да убеди голям процент от слушателите си, че е самата истина, но и такъв, от който самата Мура никога не се е отказала.

Макар книгата да развенчава голяма част от илюзиите, създадени от самата Мура, тя успява и да ни обясни как и защо си е изградила подобен образ. Жената, вдъхновила двама от най-ярките писатели на своето време - Максим Горки и Хърбърт Уелс, е всичко друго, но не и лишена от въображение.

А дали наистина е била шпионин, двоен агент, гениален преводач, аристократка и всичко друго, за което се е представяла или са я смятали, можете да разберете ТУК.
Сподели.