"В служба на злото" – когато миналото те застигне

Pinterest LinkedIn +

Има неща, от които просто не можеш да избягаш. Едно от тях е собственото ти минало. Факт, с който на детектив Корморан Страйк му предстои да се сблъска. "В служба на злото" е брилянтно изтъкан криминален роман и едно от най-очакваните заглавия на годината.

Едва ли има нужда отново да споменаваме, че Робърт Галбрейт всъщност е псевдоним на Дж. К. Роулинг, която през последните няколко години доказа, че писането на трилъри й се удава със същата лекота, с която и създаването на фантастични светове.

И докато всички тръпнат в очакване на появата на още една книга от поредицата за Хари Потър, Роулинг ни поднася третия роман за сардоничния детектив Страйк. Умението й да разказва истории така, че читателят буквално да потъне в тях, е една причините да сме готови да прочетем всичко, излязло изпод перото на Роулинг, но съвсем не е единствената.

"В служба на злото" е всичко, което един криминален роман трябва да бъде – напрегнат, внимателно структуриран, изключително прецизен в детайлите и най-вече абсолютно завладяващ. Преди всичко защото персонажите са ярки, различни и интересни.

При това съвсем не става дума само за твърде нетрадиционния частен детектив и неговата очарователна помощничка, но и за убиеца. Роулинг притежава умението да се промъкне в болния мозък на чудовището, което описва, и да го разкрие така, че едновременно да ни ужаси, но и да ни накара да проумеем мотивацията му. 

И така, в третия роман от поредицата за Страйк той се сблъсква със случай, какъвто не е имал досега. Този път не става дума за обикновено убийство, а за внимателно планиран и изключително жесток акт, насочен лично към детектива.

Една сутрин в офиса на Страйк пристига пакет. Той е адресиран до асистентката му Робин, която го взема от куриера, без да се притесни, защото очаква доставка, свързана с предстоящата й сватба. Когато отваря кутията обаче, с ужас открива, че тя съдържа отрязан женски крак.

Страйк не е толкова шокиран, колкото е Робин, но полученият крайник определено го притеснява. Не само защото се оказва, че се сеща за цели четирима души, които го мразят достатъчно и са способни на подобно нещо. 

Това, което наистина го тревожи, е, че по всичко личи, че става дума за човек, способен на особена жестокост и внимателно планиращ всеки свой ход. Освен това пратката е придружена от бележка, която навежда Страйк на мисълта, че убиецът си е направил труда щателно да проучи миналото му. Или е част от него.

Корморан Страйк се връща към отдавна потиснати спомени за кошмарното си детство, за ексцентричната си, обсебена от рок музиката и умряла от свръхдоза майка и за зловещите детайли от военната си служба. Робин, която напълно осъзнава, че е потенциална мишена на психопат, също има сериозни проблеми, защото въпреки всичко отказва да прекрати работата си.

Дали сватбата й ще бъде провалена от неоснователната ревност на приятеля й и колко опасно е разследването, в което тя и шефът й ще се впуснат? Неочаквани обрати, ужасяващи разкрития и сложни взаимоотношения се преплитат във всяка страница на "В служба на злото".

Заглавието на романа е вдъхновено от едноименната песен на легендарната рок банда Blue Öyster Cult, а почти всяка глава започва с цитат от тяхно парче. Каква е връзката между Страйк, създателите на хитовата (Don't Fear) The Reaper и един откачен убиец – можете да научите ТУК.

Сподели.