Titanfall: кратка история за един личен мултиплейър ренесанс

Pinterest LinkedIn +

Доста ясно си спомням момента, в който тотално спрях да играя мултиплейър екшъни от първо лице. Беше през 2004-та – годината на Unreal Tournament 2004 – лично за мен последното наистина забавно, новаторско и оригинално заглавие от този сорт, което ми попадна. Малко след това линията в развитието на жанра заби устремно надолу, а първият пирон в ковчега беше новоизлезлият пресен-пресен Call of Duty.

Оттам нататък FPS мултиплейърът умря за мен - убит не само от куп, меко казано, спорни дизайнерски решения, зад които ясно прозираха някои бясно комерсиални мотиви, но и от факта, че през последвалото десетилетие жанрът беше убедително доминиран от поредица заглавия с "милитъри" акцент – тема, която намирам за ужасяващо скучна.

Fast forward до ранната пролет на 2014, когато световно неизвестните Respawn Entertainment ми сервираха Titanfall – игра, която не само неистово странеше от безумно втръсналата ми идея за "модерната война във всичките й идиотски превъплъщения", но и по изумително находчив начин комбинираше елементи от кажи-речи всички мултиплейър класики, който някога обичах и уважавах: от култовия Quake III до Unreal Tournament.

Накратко, Titanfall ме върна в лоното на мултиплейъра по изненадващо категоричен начин и, когато след близо две седмици в компанията на играта най-сетне успях да се откъсна от екрана на компютъра, дойде време за равносметка. Време за отговор на въпроса: ЗАЩО?

За тези, които все още не са се потопили в магията на Titanfall, ето моите четири основни причини, заради които си заслужава да го направите още днес:

1. Smart Pistol
Знаете ли защото много хора днес странят от FPS мултиплейъра? Много просто – защото Call of Duty и Battlefield през годините го превърнаха в затворен клуб за богоизбрани. Играчите, инвестирали време и усилия в усвояване тънкостите на МР режимите в тези две заглавия, имаха несъмнено предимство пред новаците, които се престрашаваха да ги опитат. И през годините тази пропаст ставаше все по-широка и по-дълбока.

В резултат шансовете на човек, който никога не е помирисвал CoD или BF геймплей, да се наслади на играта в мултиплейър бяха ниски до нулеви – на по-неопитните играчи тези две заглавия отреждаха ролята на пушечно месо и нищо повече. Малцината от тях които се оказваха достатъчно упорити, за да продължат напред, бързо установяваха, че ще трябва да инвестират много, наистина много време и усилия, за да се конкурират с CoD и BF ветераните.

Titanfall елегантно заобикаля това огромно препятствие пред всички, които не желаят да се ангажират чак толкова с играта, а просто искат да влязат и да се позабавляват с един наистина готин, динамичен и добре балансиран екшън от първо лице. Един от основните методи, с чиято помощ заглавието на Respawn Entertainment постига това, се нарича "Smart Pistol" – едно от най-добрите, полезни и смислени стартови оръжия, които съм виждал в жанра напоследък. Всъщност "умният" пистолет в Titanfall е толкова гениална идея, че спокойно мога да го нарека FPS мини революция. Единственото по-идейно стартово оръжие, за което се сещам, е Painkiller от едноименната игра на култовите People Can Fly.

Smart пистолетът елиминира ефикасно разликата в опита на начинаещите и "врелите и кипели" във FPS жанра играчи, без обаче да дава прекалено много преимущества на неопитните. От една страна той позволява едновременно проследяване, маркиране и респективно отстрелване на до три мишени (или съответно уцелване на една мишена с три куршума) – при това с доста висока скорост и в движение.

Естествено, Respawn са се погрижили да не превърнат смарт пистолета в "магическо юбер оръжие" и, въпреки че позволява дори на "най-кьопавите" стрелци да бележат точки, в същото време той нанася сравнително ниска щета, презарежда бавно и има ограничен обхват на стрелба, т.е. трябва
да сте доста близо до мишената, за да може да я прихване ефикасно.

Разбира се, тук идеята не е да я карате вечно само на "умна" стрелба – след като натрупате опит и отключите по-съвършената екипировка и оръжия, логично е да екипирате командоса си с нея. Но на старта на играта смарт пистолетът е абсолютно бижу.


Купи Titanfall от Тук
Купи Diablo Reaper of Souls от Тук

 

2. Движение
Едно от нещата, които просто обожавах в Unreal Torunament и особено в Quake навремето, беше колко надъхващо динамични бяха тези два екшъна. Скорост! Това беше един от основните ключове към оцеляването и победата там и явно създателите на Titanfall добре разбират какво неповторимо опиянение носи насладата от свободното движение в игра от този жанр.

Точно затова Respawn са положили изключително много и сериозни усилия в тази посока, превръщайки играта си в уникално преживяване, което спокойно мога да нарека "вертикален" шутър. Всъщност май "шутър във всички възможни посоки" би било по точно.

Благодарение на специалните джъмп пакове на Titan пилотите в играта те могат да се движат навсякъде, да тичат по стени, да се изкачват по вертикала и дори да изпълняват с лекота така добре познатия на всеки UT/Quake фен "двоен" скок.

Усещането по време на игра е неописуемо, взривяващо адреналина, увличащо и създаващо неповторима илюзия за скорост, за динамика. Освен това от чисто геймплейна гледна точка тази изумителна повратливост има много специфична функция – балансира мощното въоръжение и броня на Титаните. Така, дори да се окажете сред врагове, екипирани с полуавтономните мега роботизирани брони, това не означава автоматично, че за вас играта е приключила.

Титаните не са лесни за унищожаване и нанасят ужасяващо поражение, но са тромави и трудно подвижни, така че пъргавите пилоти имат несъмнено предимство дори в битка "лице в лице". Дизайнът на нивата е проектиран в унисон с тази особеност на играта и предлага много удобни укрития за по-дребните и пъргави пилоти, които лесно могат да изненадат тежките противникови Титани в гръб. Нещо повече – те дори могат да ги атакуват директно, като просто се метнат отгоре им и ги разстрелят в упор.

Просто феноменално!

3. Ендгейм
Какво не обича един играч? Да губи, разбира се, и това с особена сила се отнася за мултиплейър заглавията. Ако в солов шутър вземеш, че умреш, компютърният ИИ надали ще те спука от подигравки, а дори и да го направи, кой обръща внимание на обидите на някаква куха тенекия? Когато играеш срещу живи хора обаче, ако се окажеш причина за провала на отбора си, често ще отнесеш куп пиперливи псувни, което в никакъв случай не е приятно.

Дори и случаят да не е такъв, пак ти става криво – в крайна сметка кой обича да губи?

Respawn обаче са се погрижили и за това. Защото дори и да си на страната на загубилия битката отбор, поражението е всичко друго, но не и позорно, а освен това е един вид мини игра само по себе си. Когато тимът, на чиято страна играете, се окаже губещ, играта ви подканва да се оттеглите стратегически. За целта първо трябва да се доберете до совалката за ексфилтриране, което не е особено трудно (поне на пръв поглед), тъй като мястото й за кацане е ясно обозначено на картата.

Лошата новина е, че целеуказателният маркер, който ви насочва към спасителния изход, е видим и за играчите от противниковия отбор. Така че докато се изтегляте, те не спират да ви преследват и да се стремят всячески да ви попречат да се качите на борда. Всичко това обикновено бързо се превръща в изключително забавна мини игра в стил "Пре*би другарче", в която, ако оцелеете и се качите успешно в совалката, печелите бонус точки. Готино!

4. Титани!!!!
Е, да, определено гвоздеят на програмата и най-яркият отличителен белег на Titanfall. Присъствието на механичните мега роботи превръщат играта от сравнително познат екшън от първо лице със заемки от къде ли не в нещо изключително оригинално, различно и интересно.

Тъй като на старта на всеки мач никой няма достъп до пилотирания от него Титан, в началото стилът на игра наподобява смесица от Quake, UT, CoD, BF и какво ли още не от този сорт.
Ако управляваният от вас пилот оцелее през първите няколко минути обаче, той може да повика от орбита своя Титан и ТОГАВА нещата стават наистина забавни.

Появата на Титаните на бойното поле драматично променя динамиката на геймплея и разкрива огромно поле от нови тактически възможности. Ако изберете например да се метнете в кабината на роботизираната броня и да я управлявате ръчно, се сдобивате със значително по-голяма огнева мощ, но за сметка на това мобилността ви рязко спада.

Ако пък решите да поверите управлението на Титана си в ръцете на изкуствения му интелект и го поставите в режим на "следване", запазвате собствената си бързина, повратливост и скорост на придвижване, но в същото време ефикасно удвоявате поражението, което нанасяте, тъй като, освен че можете да стреляте със собствените си оръжия, насочвате и огъня на робота.

Мега идейна концепция, която на практика е неизчерпаем извор за различни тактически и стратегически подходи – ако сте играч с въображение, Titanfall ви предоставя изключително широки възможности да се възползвате от него, да сте изобретателни, находчиви и да печелите с интелект, не само с бързи рефлекси.

Купи Titanfall от Тук
Купи Diablo Reaper of Souls от Тук

Сподели.