Свеж и увлекателен нов разказ за Древна Месопотамия и началата на историята
Месопотамия е родината на първите градове, създала е първата писменост, посяла е първите семена на земеделието и е извор на митове и познания по медицина и астрономия, оказващи влияние върху обществата по цял свят. Значението на тази древна цивилизация далеч не се изчерпва с техническите изобретения: преди хилядолетия жителите на Месопотамия започнали за пръв път да пишат за живота си.
Тяхното наследство, което откриваме в областта, разположена някога между реките Тигър и Ефрат, е увековечило скокообразни постижения на човешката изобретателност – например най-ранното изображение на колело и първото приблизително изчисление на числото пи. В същото време то пази свидетелства за удивително съкровени и неподправени мигове: следи от лапата на куче, случайно стъпило върху прясна глина, или отпечатъци от детски зъби.
В книгата си „Между две реки“ д-р Муди Ал-Рашид разкрива каква част от живота си са избрали да отразят писмено древните хора и ни позволява да се докоснем отново до тях хилядолетия по-късно. Ще намерим люлчина песен, с която приспивали бебета; указания за прогонване на духове; множество рецепти за бира и възхитителни разкривени писания на начинаещи ученици. Ще срещнем бивша робиня, която се бори да издейства свобода за децата си; астроном, който следи движенията на планетите; принцеса, която навярно е създала първия музей в света, и работеща майка, която жонглирала с един куп задължения през 1900 г.пр.Хр.
Взети заедно, тези фрагменти хвърлят светлина не само върху историята на Месопотамия, но и върху процеса на създаване на самата история и показват, че животът преди хилядолетия в края на краищата не е бил толкова различен от нашия днес.
Д-р Муди Ал-Рашид: Някой наскоро ме попита защо хората днес трябва да се вълнуват от Древна Месопотамия и мозъкът ми откликна с услужливия рефлекс, с който реагира, когато в главата ми нахлуят много мисли едновременно. Просто застина. Защо трябва да се вълнуваме от региона, който ни е дал първите световни образци на неща като писмеността и колелото?
В продължение на хилядолетия цивилизациите на Древна Месопотамия споделяли първата известна писменост, клинописа, наречен така заради клиновидната форма на знаците, които използва. Благодарение на тази ранна писменост ние знаем толкова много за хората, които са живели и умирали в тази част от света, а нейното зараждане бележи повратен момент в човешката история. Преди клиновидното писмо да започне да съхранява моменти от живота на жителите на Древна Месопотамия, хората оставяли след себе си множество неща, които ни позволяват да вникнем в живота и ценностите им. Както от най-миниатюрните каменни сечива и фрагменти от керамика, така и от мегалитите, които може някога да са изпълнявали функциите на първите храмове в света, можем да научим много за обитателите на далечното минало. Писмеността добавя цяло ново измерение към това, което можем да научим за тях, и то от собствените им думи. Тя бележи началото на писаната история, на прехода от т.нар. праистория (остарял термин за времената от предписмения период) към началото на „историята“ – момента, когато хората са започнали да записват нещата.
За някои клинописното писмо бележи раждането на „историята“ според това разбиране за нея. Лично аз смятам, че всичко преди нас е история, писана или не, но клинописът наистина бележи раждането на историята в определен важен смисъл. Писането дало възможност на хората от Древна Месопотамия да започнат да записват собственото си минало, да обличат в думи колективната памет за хора, места и събития. Те съставяли списъци на царете си, някои от тях толкова древни, че за тях са останали само легенди, и увековечавали паметта за войните си. Те са оставили и първите сурови данни за икономическата история под формата на банални разписки, както и внимателно обмислени разкази за своите дела, предназначени за бъдещите поколения. От писмеността се родили писмени документи за миналото им, включително дори за епохи, които са толкова древни, че за тях не е останала никаква памет – прастаро минало, населявано от божества и от по-ранна версия на човечеството, месопотамска „праистория“ на живота в Междуречието. В този смисъл раждането на клинописа е също и раждане на историята.
Клинописът пази сведения за почти всички аспекти на живота в Древна Месопотамия. Тази писменост от клиновидни знаци съхранява данни за повратни моменти в историята, например някои най-ранните форми на дипломатическа кореспонденция (в която участва и прочутото момче цар Тутанкамон) и смъртта на Александър Велики. Наред с тези повратни точки документите съдържат следи от всекидневието на хората: сложна математика, избягване на данъци, кавги между съпрузи, присъствието на акушерка при раждането на момче и хороскоп, който чертае подемите и спадовете в съдбата на дете, родено през април 263 г.пр.Хр. Можем да прочетем писмо, в което една принцеса съветва своята зълва да си пише домашните, или учебник по астрономия, отразяващ наблюдения на лунни затъмнения, или цилиндър от лапис лазули, който увековечава името на шумерска царица, както и безброй рецепти за пиво. Този произволно съставен списък едва се докосва до една смътна частица от повърхността на голям айсберг. В действителност не е за вярване колко много можем да научим за хората, живели в Древна Месопотамия.
От разказите и кратките откъслечни сведения, запечатани в глина, знаем, че тези древни хора не са се различавали кой знае колко много от когото и да е от нас.
Счупено парче глина е запазило част от история за вавилонски ученици, които били на изпит в училище приблизително по същото време, когато бил построен дворецът на принцесата в Ур. Представям си ги как се въртят на дървените си скамейки с влажни плочки и тръстикови писци в ръцете. Дори днес, хиляди години по-късно, е трудно да останем безучастни към напрежението, което са изпитвали. „Недей постоянно да се страхуваш, не допускай гърлото ти да се свива – съветва техният учител. – Устата ти не трябва да е пълна с оплаквания, вниманието ти не трябва да е насочено към вратата.“ Подобни моменти остават вечно живи, запечатани в малките клиновидни знаци върху глината, от които историците сглобяват едно цяло, за да може чрез тях да чуем как говорят хората от Древна Месопотамия. Миналото може да е като чужда страна, но тези моменти сякаш не са толкова далече. Нямаме чувството, че се отнасят за чужденци.
Клинописът ми напомня, че ако мога да намеря нещо общо с някого, който е живял преди много повече от 2000 години, тогава със сигурност мога да намеря нещо общо с почти всеки, който живее в наше време. Клинописът напомня за всички големи и малки неща, които споделяме в общата си принадлежност към човечеството. Ние сме нещо повече от сбора на нашите различия.
Освен най-ранната позната писменост в Древна Месопотамия са възникнали и първите градове в света, първите исторически документи, някои от първите произведения на монументалната архитектура и много други неща, които през следващите епохи са предизвикали революционни промени в обществата по света. Предметите, намерени в двореца на принцесата, са обектив, който ни предоставя изключителен поглед върху този толкова важен регион в човешката история. Всяка единица от тази загадъчна сбирка разкрива определен аспект на обществото и културата – от ранното развитие на военното дело до правата на жените и от елементарните принципи на ранния език до сложните отношения с боговете и основите на науката. Във всяка от следващите глави ще използвам по един предмет от колекцията като средство да вникнем в определен аспект от историята на региона. Чрез този набор от вещи, всяка от различна епоха, пред нас ще се разгърне историята на Древна Месопотамия; ще се разкрие как нейните жители са разбирали собствената си история, което ще ни даде възможност да се замислим как ние разбираме нашата.
Книгата „Между две реки. Древна Месопотамия и началата на историята“, на д-р Муди ал-Рашид, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
