RoboCop (2014) – от глупав по-глупав?

Pinterest LinkedIn +

Искрено завиждам на тези, които са гледали RoboCop в обикновен 2D салон. Аз го направих в 4D такъв и, за мое съжаление, вибриращите седалки и свистящите пукотевици на няколко пъти ми нарушиха непреодолимо настъпващата дрямка.

Да, шумно рекламираната трета вариация след култовата лента от 1987 година се оказа тотален провал - жалка смесица на нещо като "Терминатор", "Аз, Роботът", "Батман", "Завръщането на Джедаите" и "Доктор Живаго". В някои моменти човек има чувството, че гледа филм за сглобяването на Дарт Вейдър.

Трудно е за вярване, но една седмица след премиерата в киносалона имаше повече хора, отколкото например на… "Гравитация", т.е. около 25 човека. В интерес на истината трябва да се отбележи, че всички издържаха и нито един не си тръгна.

Обръщайки внимание на фабулата, действието в RoboCop върви на приливи и отливи, като за прилив може да се броят кратки престрелки с роботи а ла скаут уолкърс (AT-ST), а за отлив - душевните терзания на главния герой (в ролята Joel Kinnman) и неговата любяща съпруга (в ролята Abbie Cornish).

Поредният леден душ идва от факта, че Гари Олдман и Майкъл Кийтън, които са част от каста, честно казано, стоят толкова абсурдно в този филм, колкото български депутат на митинг пред парламента без охрана.

За да поддържаме обективността, трябва да се отбележи, че играта на робоченгето от 2014-та Кинман e толкова трагична, че превъплъщението на Питър Уилър ти се струва достойно за "Оскар".

Иначе, някъде около средата на прожекцията носталгично настроените киномани осъзнават, че оригиналният филм на Пол Верховен ще си остане недостижима класика дори и след третия опит да бъде заснета по-добра продукция.

Именно в този момент някак усещаш, че вече си се поддал за пореден път на маркетинговия трик, дал си си парите на вятъра и единственото, което ти остава, е да доизядеш останалата част от пуканките и да се заречеш, че повече така няма да правиш. До следващия път!

 

За финал с трейлъра на Robocop от 1987-ма може да си припомним как всъщност се правеха нещата, при това с нищожните спрямо днес дигитални ефекти:


Сподели.