Участие на писателката Милена Фучеджиева в "Денят започва" с Георги Любенов предизвика остри коментари в социалните мрежи. Повод за тях станаха коментарите на известната авторка към някои наболели обществени и политически проблеми.
Журналистката Зоя Деянова реагира във Фейсбук със следния коментар:
Днес БНТ в предаването на Георги Любенов поканиха Милена, дъщерята на Дико Фучеджиев. Тя е това - дъщеря на социалистически писател, член на ЦК на БКП, културно аташе в Париж, директор на Народния театър.
Щеше да е интересно да разкаже за татко си, а той съвсем не е слаб писател - даже от добрите. Интелигентен и красив мъж бе - не се намираха чак толкова индивиди сред тогавашните писатели с добра "фасада", за което бе допринесло и ходенето по парижките булеварди, все пак. Но и той, както директорите на заводи през шейсетте, които гонеха старите свои партизански другарки и се женеха за секретарките, побърза да се раздели с жена си заради тогавашната най-ефекта млада артистка в театъра.
Това не е клюка, а факт от семейната биография на Фучеджиеви. Може по тази причина да не уважава тате Миленка, но какво й е виновен социализмът, та толкова го ненавижда? Никога не е живяла в квартал "Обеля" и едва ли е виждала нещо друго в София извън "Патриарха", "Витошка", "Оборище"...
След Десети веднага се изсели в Америка, където, освен продавачка в магазин, па бил той и за скъпи бижута в някакъв хотел, друго не можеше да работи, а пък писателка да стане съвсем е непостижимо. При първа възможност доприпка в родната кочина да ни поучава.
Без да съм точна май десетина години е живяла в голямата демокрация Америка. Но днес я канят в националната телевизия като познавач какви ги вършат тамошните президенти, в частност Тръмпича.
Не я слушах внимателно, щото какъв капацитет може да е една продавачка в Щатите, но похвали Чичо Дони, дето спрял от Венецуела нефта за лошата Куба. Ма, тая Куба не беше лоша, га ядеше кроясани с тате в Париж, Миленке!
Ако в БНТ ще канят за каквото и да било по признака местоживеене, да извикат моя комшия Киро - той 85 години е живял в България, че и аз цели 75. Той е бил кмет на Етрополе, а аз се блъсках 40 лета във вестниците преди и след контрареволюцията през 89-а. Знаем повече за живота извън жълтите павета и един магазин за гривнички някъде на майната си. Освен това съм от почтено семейство - моят татко не заряза мама за по-млада и красива жена...
Шегувам се с желанието си да ходя в някоя телевизия - участието в тях е срамно.
Поне за мен.
Думата "срам" се открои и в коментара на психоложката Цветеслава Гълъбова, която коментира гостуването на Фучеджиева в БНТ по следния начин:
Познато ли ви е чувството СРАМ?
Когато ползвахте всички привилегии по времето на социализма - баща ви беше директор на Народния театър и член на ЦК на БКП, не роптаехте, а гребахте с големия черпак. Та нали именно заради тате, който по това време е културен аташе в Париж, вие живеете там за около три години.
Не ви ли е срам, г-жо Фучеджиева. Когато решите отново да храчите по обществения строй, който ви е сложил сребърната лъжичка в устата, първо трябва да върнете всичко гадно, което сте получили от него.
А за Китай и Русия да ви попитам коя точно сте вие, че светът и в частност тези велики държави с култура, която явно е непозната за вас, да се съобразят с мнението ви. Наистина ли не осъзнавате собствената си семплост и незначителност, г-жо писателке.
А към Денят започва с Георги Любенов, направете една рубрика, в която лапачите от предишния строй и техните наследници/също лапачи/ да ни разказват за катарзиса, който са преживели, превърнал ги в пещерни антикомунисти. Ако ви е страх да ги питате, ще дойда аз да я водя - имам лични спомени, познания, отличен български и стоя добре на екран. А и съм член на СБЖ
Другата гледна точка!
Ето как отговори на нападките на психоложката Милена Фучеджиева - също чрез пост във Фейсбук:
Принципно не коментирам мнения на лъжци и манипулатори, но понеже Цветослава Гълъбова посвети цели 2 статуса на мен, плюс един куп малоумни мнения отдолу, ще отговоря.
Да, живяла съм в Париж докато баща ми беше културно аташе там. “Вината” за това не е моя. Не, не съм ползвала никакви привилегии заради баща ми като кандидат-член на ЦК. И да рови, и да търси, няма да се намери свидетел на нещо подобно.
Да, имам малка роля в 2 епизода на “В името на народа”, да съди морално актьорите в главните роли, че са участвали точно в този сериал. Може да съди посмъртно и Григор Вачков, Стефан Данаилов и Георги Черкелов, че са играли в “На всеки километър”. Също така да осъди всички български актьори от соца, които играха в безброй филми с комунистическа и антифашистка тематика.
Не, никога не съм живяла в блок с охрана. Живяла съм в апартамент, купен от родителите ми през 1965 г.. Да съди тези, които са се настанили в него след 9 септември.
И не, никога не съм била любовница на Черепа :) Това силно ме развесели.
Принципно и на чист руски I don’t give a fuck за ничие мнение за мен освен това на близките ми. Разбирам, че госпожата е гневна, но нито съм в политиката, нито съм на обществена работа, съответно да насочи гнева си към други партийни наследници, които активно участват в политиката. Нито изпитвам вина за биографията на баща ми, нито се срамувам. Животът и човешките съдби са доста по-сложни от семплите хейтърски и лъжливи статуси на г-жа Гълъбова. А психиатърът Гълъбова би трябвало да е наясно, че излиянията в социалните мрежи няма да й помогнат на емоционалните и личностни проблеми.
Добро утро! Животът категорично е прекрасен въпреки лошотията, която е налегнала българския народ. Не й се давайте!
Журналистката Зоя Деянова реагира във Фейсбук със следния коментар:
Днес БНТ в предаването на Георги Любенов поканиха Милена, дъщерята на Дико Фучеджиев. Тя е това - дъщеря на социалистически писател, член на ЦК на БКП, културно аташе в Париж, директор на Народния театър.
Щеше да е интересно да разкаже за татко си, а той съвсем не е слаб писател - даже от добрите. Интелигентен и красив мъж бе - не се намираха чак толкова индивиди сред тогавашните писатели с добра "фасада", за което бе допринесло и ходенето по парижките булеварди, все пак. Но и той, както директорите на заводи през шейсетте, които гонеха старите свои партизански другарки и се женеха за секретарките, побърза да се раздели с жена си заради тогавашната най-ефекта млада артистка в театъра.
Това не е клюка, а факт от семейната биография на Фучеджиеви. Може по тази причина да не уважава тате Миленка, но какво й е виновен социализмът, та толкова го ненавижда? Никога не е живяла в квартал "Обеля" и едва ли е виждала нещо друго в София извън "Патриарха", "Витошка", "Оборище"...
След Десети веднага се изсели в Америка, където, освен продавачка в магазин, па бил той и за скъпи бижута в някакъв хотел, друго не можеше да работи, а пък писателка да стане съвсем е непостижимо. При първа възможност доприпка в родната кочина да ни поучава.
Без да съм точна май десетина години е живяла в голямата демокрация Америка. Но днес я канят в националната телевизия като познавач какви ги вършат тамошните президенти, в частност Тръмпича.
Не я слушах внимателно, щото какъв капацитет може да е една продавачка в Щатите, но похвали Чичо Дони, дето спрял от Венецуела нефта за лошата Куба. Ма, тая Куба не беше лоша, га ядеше кроясани с тате в Париж, Миленке!
Ако в БНТ ще канят за каквото и да било по признака местоживеене, да извикат моя комшия Киро - той 85 години е живял в България, че и аз цели 75. Той е бил кмет на Етрополе, а аз се блъсках 40 лета във вестниците преди и след контрареволюцията през 89-а. Знаем повече за живота извън жълтите павета и един магазин за гривнички някъде на майната си. Освен това съм от почтено семейство - моят татко не заряза мама за по-млада и красива жена...
Шегувам се с желанието си да ходя в някоя телевизия - участието в тях е срамно.
Поне за мен.
Думата "срам" се открои и в коментара на психоложката Цветеслава Гълъбова, която коментира гостуването на Фучеджиева в БНТ по следния начин:
Познато ли ви е чувството СРАМ?
Когато ползвахте всички привилегии по времето на социализма - баща ви беше директор на Народния театър и член на ЦК на БКП, не роптаехте, а гребахте с големия черпак. Та нали именно заради тате, който по това време е културен аташе в Париж, вие живеете там за около три години.
Не ви ли е срам, г-жо Фучеджиева. Когато решите отново да храчите по обществения строй, който ви е сложил сребърната лъжичка в устата, първо трябва да върнете всичко гадно, което сте получили от него.
А за Китай и Русия да ви попитам коя точно сте вие, че светът и в частност тези велики държави с култура, която явно е непозната за вас, да се съобразят с мнението ви. Наистина ли не осъзнавате собствената си семплост и незначителност, г-жо писателке.
А към Денят започва с Георги Любенов, направете една рубрика, в която лапачите от предишния строй и техните наследници/също лапачи/ да ни разказват за катарзиса, който са преживели, превърнал ги в пещерни антикомунисти. Ако ви е страх да ги питате, ще дойда аз да я водя - имам лични спомени, познания, отличен български и стоя добре на екран. А и съм член на СБЖ
Другата гледна точка!
Ето как отговори на нападките на психоложката Милена Фучеджиева - също чрез пост във Фейсбук:
Принципно не коментирам мнения на лъжци и манипулатори, но понеже Цветослава Гълъбова посвети цели 2 статуса на мен, плюс един куп малоумни мнения отдолу, ще отговоря.
Да, живяла съм в Париж докато баща ми беше културно аташе там. “Вината” за това не е моя. Не, не съм ползвала никакви привилегии заради баща ми като кандидат-член на ЦК. И да рови, и да търси, няма да се намери свидетел на нещо подобно.
Да, имам малка роля в 2 епизода на “В името на народа”, да съди морално актьорите в главните роли, че са участвали точно в този сериал. Може да съди посмъртно и Григор Вачков, Стефан Данаилов и Георги Черкелов, че са играли в “На всеки километър”. Също така да осъди всички български актьори от соца, които играха в безброй филми с комунистическа и антифашистка тематика.
Не, никога не съм живяла в блок с охрана. Живяла съм в апартамент, купен от родителите ми през 1965 г.. Да съди тези, които са се настанили в него след 9 септември.
И не, никога не съм била любовница на Черепа :) Това силно ме развесели.
Принципно и на чист руски I don’t give a fuck за ничие мнение за мен освен това на близките ми. Разбирам, че госпожата е гневна, но нито съм в политиката, нито съм на обществена работа, съответно да насочи гнева си към други партийни наследници, които активно участват в политиката. Нито изпитвам вина за биографията на баща ми, нито се срамувам. Животът и човешките съдби са доста по-сложни от семплите хейтърски и лъжливи статуси на г-жа Гълъбова. А психиатърът Гълъбова би трябвало да е наясно, че излиянията в социалните мрежи няма да й помогнат на емоционалните и личностни проблеми.
Добро утро! Животът категорично е прекрасен въпреки лошотията, която е налегнала българския народ. Не й се давайте!
