Поводът да се срещнем с Георги Любенов е най-новото предаване на БНТ1 - "Денят започва… в неделя". В него зрителите го виждат в различно професионално амплоа, но същевременно той продължава да води и емисиите на "По света и у нас".
Любенов е познат на хората още от филмовото предаване "24 квадрата", което беше първото по рода си в родния ТВ ефир. Чрез него той придоби популярност и плени не едно или две дамски сърца. Днес пътят му обаче е много различен.
Дали отново ще се завърне към киното, какво мисли за него и накъде, според него вървят нещата в страната ни, отговоря пред Avtora.com
Владимир Христовски: Ти завладя ТВ екрана с предаване за киното. От години обаче не правиш опит да се завърнеш към него, защо?
Георги Любенов: Защото киното много се промени. "24 квадрата" беше наистина много стойностно предаване, но като всяко нещо – особено като всеки един творчески продукт – бързо изживява времето си.
Все пак то започна във време, в което интернет прохождаше у нас, все още имаше видеокасети и хората си презаписваха филми, за да ги гледат. Никой не знаеше какво е DVD, какво е торент и какво е даунлоуд. Само се замислете колко се е променил светът! От началото на "24 квадрата" и първото ми влизане в ТВ студио ни делят... точно 15 години. Не е малко, нали? Дали има нужда от кино предаване във времената, в които живеем? Съмнявам се.
.: Какво мислиш за киното днес?
Георги Любенов: Много бързо развиваща се индустрия, но честно казано - вече почти нямам време и нерви да гледам дълги филми. Да не говорим за т.нар. "естетски" филми или тези, които сега обират наградите. Понякога се чувствам пълен глупак и не разбирам защо един филм е толкова прехвален, не схващам кое точно му е хубавото. Лично аз харесвам филми като "Магнолия", "Вавилон", филмите на Педро Алмодовар, но както виждате – това са заглавия отпреди 10 години.
.: В последните години българската киноиндустрия определено прогресира. Доста от лентите бяха оценени високо и навън. На какво смяташ, че се дължи този успех?
Георги Любенов: На това, че се опитват да влязат в крак с времето – като теми най-вече и като начин на разказване. Дълго време след демокрацията и колапса на киното след 90-те, то продължаваше да се снима така, сякаш е предназначено за съветски кинофестивал. Тогава се разказваха тромави истории, прекалено задълбочени, всеобхатни, дълбоко екзистенциални. Сега киното си намери пътя – конкретни истории, с ритъм и добре снимани. Младата публика също си избра свои любимци и всичко си идва на мястото. Има бум наистина, но няма количество.
.: БГ филми или сериали?
Георги Любенов: Стремя се да хвърлям по едно око на всеки нов сериал, който започне, за да знам все пак какво върви на екрана. Имаше такива, на които видях само първата серия и ми беше достатъчно. Най-много ми харесват "Под прикритие" и първият сезон на "Седем часа разлика". После се развали рязко. Другите почти не ги гледам, а има едни ситкоми, които са обида според мен и за третокласниците, толкова са зле.
.: През годините премина през много роли. Коя обаче е твоята – киноводещ, новинар, разследващ журналист, водещ на нощно шоу или водещ на сутрешен блок?
Георги Любенов: Няма излишна "роля" – всяко нещо в телевизията е опит. Всъщност това е най-важното за нашата професия – да трупаш опит, да минават годините. Журналистиката е като виното – остаряваш хубаво с нея, имат ти доверие и те взимат насериозно. В противен случай изглеждаш смешно. Скоро един млад колега ме попита "Коя е Ванча Дойчева"? Не го виня, може би е нормално да не знае.
.: Разкажи ни къде се чувстваш най-добре и пълноценно?
Георги Любенов: В момента имам две основни "роли", които са твърде различни: новинар в "По света и у нас" и водещ на новото предаване "Денят започва в неделя". Разбира се, че да четеш новини е нещо много по-консервативно като жанр и неизискващо определени качества, които са абсолютно задължителни за водещ на предаване тип ток-шоу.
И обратното, разбира се. Водещият на предаване импровизира, следи ритъма на предаването, поведението е много по-свободно, има стратегия как и защо се прави дадено нещо, докато в новините това не е така.
.: Премина и през две телевизии - от коя какво научи и ако днес трябва да избираш в коя медия би искал да се развиваш?
Георги Любенов: Едната беше много комерсиална, а другата много некомерсиална. Така че сравненията са много подходящи и всяка е силна в своята сфера на влияния и на типа журналистика, която прави. Научих много неща. Странно ми изглежда как понякога комерсиалните телевизии се правят на обществени, а обществените – на комерсиални. Забавно е.
.: С какво "Денят започва в неделя" ще е по-добър от конкурентите като например "Тази неделя" с Лора Крумова?
Георги Любенов: Не смятам, че непременно трябва да е "по-добър". Важното е да е различен, да има друг тип комуникация. И понеже темите в една държава са ограничен брой, няма да откриваме топлата вода, но поне не го и афишираме. Гледам, че по другите телевизии всички са екслузивни. От сутрин до вечер. Смях.
Всеки си мисли, че е откривател на телевизията, а най-забавното е как всички имат най-голям рейтинг. Това да търсиш винаги най-високия рейтинг е болестно състояние. Това самочувствие е без покритие. Освен, че те разболява, то те променя и като човек. Просто започваш да губиш човешкото и ставаш смехотворен. Но както се казва – за всеки влак си има пътници.
.: Отново се връщам към Лора Крумова. Познаваш ли я и какво мислиш за "Тази сутрин"?
Георги Любенов: Преди да започна моето предаване, в неделя сутрин гледах "Насреща с Люба Кулезич", така че почти нищо не мога да кажа за Лора. Люба е отлична водеща – провокативна, реактивна, с усет към темите. Предаването й е доста по-интересно от останалите подобни в ефира.
.: Какви са промените в БНТ през твоите очи?
Георги Любенов: Едно нещо много ми харесва в БНТ: вече е телевизия, остров на нормалния български език, на нормалното общуване между хората. Важното е да не ме е срам от това, което правя. Ако знаеш колко много колеги в други телевизии се срамуват от работата си и от това, което ги карат да правят, но няма как... търпят някак си.
.: Наскоро засне филма „Норвегия: 22/7" от поредицата „В кадър". Интересно ми е да разбера дали успя да се срещнеш с масовия убиец Андрес Брайвик, отнел живота на 77 души на 22 юли 2011 г.?
Георги Любенов: Не, за съжаление. Много исках да го видя и да говоря с него, но сигурно знаете, че и преди процеса, а и сега, достъпът до него е силно ограничен. Норвежките власти излязоха със специално разрешение да снимаме затвора, където лежи Брайвик, но не и него – и то при определени мерки за сигурност, само защото бяхме чуждестранна телевизия.
Истината е, че норвежците не желаят да легитимират Брайвик под каквато и да е форма – той не дава интервюта, макар че със сигурност би искал, не го показват по телевизията, няма негови снимки по вестниците. Въпрос на обществена реакция, но смятам, че добре я разкрих и показах във филма си. Зрителите са наясно защо норвежците реагират така.
.: От всичко научено за него какво мислиш – вменяем или невменяем е? Как го възприемат хората в Норвегия?
Георги Любенов: Смятам, че е напълно нормален. Тази дискусия в Норвегия приключи още в началото на април, когато той се "разсърди" на експертите, които го обявиха за невменяем. Т.е. Брайвик признава извършеното, но не се признава за виновен. Това е тънката разлика.
Разбира се, че е нормален, защото той търси изява, търси подкрепа и съмишленици. Ако не го търсеше това, щеше да се самоубие още на острова. Темата е наистина интересна, най-вече защото трагедията се случи в най-развитата държава, това е страната с най-висок стандарт на живот в света.
.: Като цяло какво мислиш за нещата, които се случват у нас и по света?
Георги Любенов: Виждам, че върху хората се стоварва все повече бедността и отчаянието. Текат процеси, които ни тласкат към лошо бъдеще. Нито съм геополитик, нито мога да правя прогнози, но смятам, че развитието на света, икономиката, финансите, световната промишленост са в голям упадък.
Трябва война, за да върви световната и американската икономика, скоро сигурно ще я има. Въобще нещата не са никак стабилни и не маите са причина за края на света. Вижте какво става с екологията. Вижте какво става с демографията. Само след 8 години, пез 2020 година 23% от трудоспособното население на България ще бъдат роми.
