„География на мисленето“ представя новаторските международни изследвания на Ричард Нисбет в областта на междукултурната психология и показва, че хората всъщност мислят – и дори възприемат – света по различен начин поради различните социални структури, философски и образователни системи, водещи началото си от Древна Гърция и Китай. В резултат на това мисленето на източноазиатците е холистично – насочено към перцептивното поле като цяло и към отношенията между обектите и събитията в него. За разлика от тях жителите на Запада се съсредоточават върху открояващите се обекти и хора, отнасят ги към определени категории и прилагат правилата на формалната логика, за да разберат тяхното поведение.
От фъншуей до метафизиката, от сравнителната лингвистика до икономическата история: цяла пропаст разделя наследниците на Аристотел от потомците на Конфуций. В този момент от историческото развитие, когато разбирателството и сътрудничеството между културите е от изключително значение, „География на мисленето“ предлага както карта на тази пропаст, така и план за моста, който ще я преодолее.
Д-р Ричард Нисбет е преподавал психология в Йейлския университет, а понастоящем преподава в Мичиганския университет, където е изтъкнат университетски професор. Носител е на наградата за изтъкнат научен принос на Американската психологическа асоциация, наградата „Уилям Джеймс“ на Американското психологическо дружество, а през 2002 г. получава стипендия на фондация „Джон Саймън Гугенхайм“. Той е автор и редактор в няколко университетски издателства. Живее в Ан Арбър, Мичиган.
* * *
ИЗТОКЪТ И ЗАПАДЪТ НА ЧОВЕШКАТА МИСЪЛ
Изследването ни позволява да отговорим на множество въпроси за социалните отношения и мисленето, които отдавна озадачават преподаватели, историци, психолози и философи на науката. Нито общоприетите стереотипни възгледи за различията между хората от Изтока и от Запада, нито по-сложните възгледи на учените могат да отговорят на тези въпроси или да се справят с новите открития. Загадките и новите наблюдения обхващат много различни области. Например:
Наука и математика. Защо древните китайци имат големи постижения в алгебрата и аритметиката, но не и в геометрията, която е била силната страна на гърците? Защо съвременните азиатци се отличават в математиката и точните науки, но правят по-малко революционни научни открития от западните хора?
Внимание и възприятие. Защо източноазиатците виждат по-добре връзките между събитията, отколкото западните хора? Защо за източноазиатците е сравнително трудно да разграничат даден обект от неговото обкръжение?
Причинно-следствена връзка. Защо западните хора са толкова склонни да пренебрегват влиянието на контекста върху поведението на обектите и дори на хората? Защо източноазиатците са по-склонни към „пълзящ детерминизъм“, или към твърдението „знаех си, че ще стане така“?
Организация на знанието. Защо западните бебета учат съществителните имена много по-бързо от глаголите, докато източните бебета учат глаголите по-бързо от съществителните? Защо източноазиатците групират предмети и събития въз основа на тяхната взаимовръзка, докато западните хора са по-склонни да разчитат на категории?
Разсъждения Защо западните хора са по-склонни да прилагат формална логика при разсъждаване за всекидневни събития и защо настояването им да използват логиката понякога ги кара да правят грешки? Защо източноазиатците са толкова склонни да разглеждат привидно противоречиви твърдения и как това понякога може да бъде полезно за достигане до истината?
Къде да търсим причините за толкова коренно различни системи на мислене? Дали се крият в биологията? В езика? В икономиката? В социалните системи? Какво ги поддържа днес? Социалните практики? Образованието? Инерцията? И накъде сме се запътили с тези различия? Дали все още ще ги има след петдесет или петстотин години?
Моите изследвания ме доведоха до убеждението, че в продължение на хилядолетия е имало два коренно различни подхода към света. Тези подходи включват дълбоко различни социални отношения, възгледи за природата на света и характерни мисловни процеси. Всяка от тези ориентации – западната и източната – е самоподсилваща се хомеостатична система. Социалните практики способстват за формиране на светогледите; светогледите диктуват подходящите мисловни процеси; а мисловните процеси едновременно и оправдават светогледите, и подкрепят социалните практики. Разбирането на тези хомеостатични системи е от значение за осмисляне на фундаменталната природа на ума, за представите ни как в идеалния случай би трябвало да разсъждаваме и за подходящи образователни стратегии за различните народи.
Може би най-важното в тази книга е как Изтокът и Западът биха могли да се разбират по-добре, като взаимно осъзнават различията в мисленето си. Много хора на Изток смятат – и не без основание, – че последните петстотин години военното, политическото и икономическото господство на Запада са го направили интелектуално и морално високомерен. Тази книга ще постигне целите си за западните читатели, ако ги накара да обмислят възможността да има друг валиден подход към начина, по който мислим за света, и че той може да служи като огледален образ на нашите мисловни модели. Книгата ще е изпълнила целите си за азиатските читатели, ако ги насърчи да обмислят допълващата възможност – макар че за тях тази необходимост може би не е така належаща, тъй като повечето източни интелектуалци вече са запознати до значителна степен със западните начини на мислене.
За да обоснова твърдението, че има – и е имало вече хиляди години – много различни системи на възприятие и мислене, се позовавам на исторически и философски доказателства, както и на съвременни изследвания в областта на социалните науки, включително етнографии, проучвания, анкети и лабораторни изследвания. В книгата Аристотел и Конфуций са представени като примери за две различни системи на мислене. Несъмнено тези философи са допринесли и за затвърждаване на моделите на мислене, характерни вече за техните общества, но впоследствие виждаме, че различията в социалните практики, откривани в съвременните общества, по правило поддържат или дори създават тези различни модели, дори ако не са били налице в древността. Представени са доказателства, че фундаменталните вярвания за природата на света, както и начините за неговото възприемане и разсъждение за него, съществено се различават при съвременните хора. Доказателствата се основават до голяма степен на лабораторни изследвания, които съм провел със студенти и колеги, използвайки различни тестове, за да проверя как хората възприемат, помнят и мислят. Разгледани са и някои от последиците за психологията, философията и обществото от дълбоките различия в системите на мислене, които сме установили. Ще завърпим с разсъждения за това накъде сме се запътили – към сближаване или към продължаващо или дори засилващо се разделение.
Книгата „География на мисленето“, от Ричард Ю. Нисбет, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
