Какво стои зад понятието „свобода“? Как са се променяли представите за нея през вековете и какви са последиците за целия свят от борбата тя да бъде постигната?
„Свободата като независимост“ проследява историята на различните тълкувания на свободата от Античността до съвременността. Куентин Скинър проследява разбирането за свободата като независимост – от класическия идеал до Британия в епохата на ранната модерност, където това схващане достига своя връх в претенциите на олигархията на вигите, че е направила идеята действителност. Но след като представата на вигите за свободна държава и гражданско общество е подкопана от Американската революция през 1776 г., Скинър изследва как на преден план излиза схващането, че свободата е всъщност отсъствие на физически или принудителни ограничения.
Книгата разглежда нови измерения на тези противостоящи си възгледи, като изследва връзките между дебатите за свободата и дебатите за робството и стига до това как тези идеи са използвани във феминистките разсъждения за ограниченията върху свободата на жените. Понятието за свобода е по същество глобално, а Скинър убедено защитава необходимостта от възстановяване на разбирането за свободата като независимост.
С допълнителен предговор от автора към българските читатели
Куентин Скинър започва кариерата си като преподавател по история в Кеймбриджкия университет (1965–1976). В периода 1976–1979 г. е член на Института за перспективни изследвания (Institute for Advanced Study) в Принстън. След това се завръща в Кеймбридж, където заема длъжността професор по политически науки (1979–1996) и професор по история (с титлата „Regius Professor“) в периода 1996–2008 г. През 2009 г. преминава в Лондонския университет „Куин Мери“ като професор в областта на хуманитарните науки, а през 2022 г. се пенсионира. Автор е на множество трудове по политическа теория и съвременна интелектуална история. Член е на Британската академия и на „Академия Европеа“ (Academia Europaea), както и чуждестранен член на шест други национални академии. Научната му дейност е удостоена с множество награди, сред които историческата награда „Улфсън“ (Wolfson History Prize) и наградата „Балцан“ (Balzan Prize). Носител е на почетни титли от четиринайсет университета, включително в Атина, Чикаго, Харвард и Оксфорд.
Към българските читатели
Чувствам се поласкан и много щастлив, че последната ми книга, „Свободата като независимост. Създаването и разрушаването на един политически идеал“, излиза на български. Затова и тази кратка уводна бележка идва с най-топлите ми благодарности към издателство „Изток-Запад“ за превода и публикуването на моя труд. Но макар да се радвам, че книгата ми достига до нова читателска аудитория, искам наред с благодарностите да поднеса и някои извинения. Книгата ми се основава почти изцяло на англоезични източници и доколкото е исторически разказ, тя се занимава с не повече от два века английска история. Това е, меко казано, твърде ограничен обхват и съвсем основателно може да се запитаме дали моите възгледи за свободата имат някаква стойност или значение отвъд тези тесни граници.
Отговорът ми е, че въпросът как следва да разбираме понятието за свобода, ми се струва по своята същност глобален. Надявам се това да стане ясно, ако кажа няколко думи за начина, по който смятам, че понятието трябва да бъде разбирано. Най-широко разпространеният отговор сред англоезичните политически мислители днес е, че да си свободен означава да не си възпрепятстван или възпрян да действаш според волята си. Свободата бива определяна просто като отсъствие на ограничения.
Основното твърдение, което излагам в книгата си, е, че това схващане пренебрегва една силно контрастираща представа за свободата, която е била почти универсално приета в ранномодерния период, върху който се фокусирам. Преобладаващото схващане тогава е било, че има един логически въпрос, предхождащ този за индивидуалната свобода. Този фундаментален въпрос е не дали разполагате със свобода да действате, а дали сте в състояние да действате в съответствие със самостоятелната си воля, вместо да бъдете подчинени на произволните решения и власт на някой друг. Дали сте свободен човек, или живеете в подчинение на тиранин или господар?
Причината този въпрос да се смята за фундаментален е, че ако сте слуга, никога няма да можете да действате единствено според собствената си воля; нито пък ще бъдете в някаква степен по-малко несвободни, ако вашият господар по случайност е благоразположен и никога не ви възпрепятства да постъпвате така, както желаете. Дори да не се намесва, той запазва властта си да го направи безнаказано, ако реши, така че вие оставате подчинени на неговата воля във всеки един момент.
В резултат от това положение нито едно от вашите действия никога няма да бъде израз само на собствената ви воля и желания. Те ще бъдат едновременно и резултат от позволението, което вашият господар ви дава, за да постъпвате така, както избирате. С други думи, възможно е да бъдете напълно несвободни дори при пълна липса на ограничения върху поведението ви, при пълна липса на намеса във вашата свобода на избор. Свободата, казано по друг начин, не бива да се разбира просто като характеристика на отделни действия. Да си свободен човек означава да се ползваш с определен статус в обществото и по-специално да можеш да действаш автономно, а не да си подчинен на властта на някой друг. Да бъдеш свободен означава сам да си си господар.
В книгата си се опитвам да проследя процеса, чрез който този широко приет анализ е бил почти напълно изместен в англоезичната политическа мисъл от схващането, че да си свободен означава просто да не си ограничаван. Завършвам, като излагам общото твърдение, че именно това отхвърлено разбиране би трябвало да бъде възприето от всички. Това имам предвид, когато казвам, че въпросът как да мислим за свободата, е глобален. Сега обаче смятам, че е трябвало да отделя повече внимание да обясня защо считам, че разбирането за свободата като независимост е за предпочитане. Затова и бих искал сега да подчертая по-ясно поуката – така, както аз я виждам – от историята, която разказах.
Една от причините да предпочитаме идеала за свободата като независимост е, че той поддържа виждане за човешките права, което според мен заслужава повече внимание, отколкото е получило. В наши дни има тенденция правата да се разглеждат в духа на Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН през 1948 г. Там правата се третират като морални изисквания, които всеки може в еднаква степен да отправя към всички останали. Но един сериозен проблем с това схващане – както самата Декларация твърде ясно показва – е, че полученият списък от предполагаеми права твърде лесно може да се разрасне дотам, че да обхване всичко, което смятаме за необходимо за добър живот.
Този проблем обаче изчезва, ако мислим за правата си като за видове свобода на действие, които трябва да имаме, за да сме защитени от това да попаднем под произволна власт, и следователно да можем, доколкото е възможно, да живеем живота си според собствените си разбирания. Един ценен резултат от възприемането на това разбиране е, че то ни дава много по-ясна представа за степента, в която структурните и тихите форми на власт отнемат свободата на избор. Помислете доколко работниците без синдикална защита живеят на милостта на работодатели, които имат властта да ги уволняват по свое усмотрение. Или помислете доколко широко разпространената икономическа зависимост на жените продължава да ограничава свободата им на избор, правейки ги уязвими спрямо партньори, от които нямат възможност да се отскубнат. Загубата на свобода в тези случаи не е непременно резултат от явни актове на намеса или ограничение; тя произтича от самия живот в зависимост от произволната воля на други.
Втора причина да предпочетем разбирането за свободата като независимост е, че то възстановява връзката между ценността на свободата и въпросите за това коя форма на управление следва да бъде предпочетена. Конкуриращото схващане, че свободата е просто отсъствие на ограничения, има склонността да нарушава подобни връзки главно защото според него свободата зависи от степента на контрол, а не от източника му. Но ако свободата се разбира като липсата на подчинение на някакъв произвол, тогава нейното максимално осъществяване изисква всеки да има право на глас в създаването на законите, съгласно които бива управляван. Едно от предварителните условия за индивидуална свобода според това разбиране е да има някаква форма на демократично управление.
Тясно свързан проблем възниква и по отношение на степента, в която животът ни става все по-контролиран от компании – собственици на дигитални и социални медии. Те предоставят безплатни услуги, които им позволяват скрито да събират обширни данни за нашите лични предпочитания. Това от своя страна им дава възможност да извършват систематично наблюдение, да предсказват поведението ни и да използват получената информация за свои собствени цели. Така ние се оказваме подчинени на форма на власт, която не подлежи на отчетност, която може да действа не в наш интерес и върху която нямаме никакъв контрол. Досега това положение обикновено се разглеждаше в най-лошия случай като посегателство върху личното ни пространство. Но така се пропуска същината на проблема. Самият факт, че живеем под подобна форма на власт, е посегателство не само върху нашата неприкосновеност, но и върху нашия статут на свободни действащи субекти.
Причините, които досега изложих в подкрепа на разбирането за свободата като независимост, се отнасят до живота ни като граждани на конкретни държави. Но както някои политически мислители започнаха да подчертават, несправедливостите, присъщи на отношенията на доминация и подчинение, са не по-малко сериозни и в съвременните международни отношения. В момента много държави търпят унижението и несправедливостта да живеят под тихата власт на други. Държава или корпорация, която реши да инвестира значително в страна в икономически неблагоприятно положение, винаги ще бъде в позицията да изисква специални привилегии. Те могат да включват благоприятни данъчни ставки, облекчени регулаторни условия и по-ниски екологични стандарти. Достатъчно мощна държава или корпорация дори няма нужда да заявява открито желанието си за подобно облагодетелстване, защото по-слабата страна рядко е в положение да откаже.
Според разбирането за свободата като ненамеса, свободата на действие на държава, поставена в подобно неблагоприятно положение, няма да бъде нарушена, освен ако не бъде приложена принуда. Както обаче твърдя в края на книгата си, това само разкрива неспособността на това схващане за свободата да отчете как диспозиционната власт може да подкопае автономния избор. Самото съзнание, че инвестиращата държава или корпорация има властта да наложи волята си, е достатъчно, за да отнеме свободата на неблагоприятно поставената в такава ситуация държава. Размишлявайки върху този случай, завършвам книгата си с мисълта, че както при държавите, така и при личностите е трудно да се види как изискванията за справедливост биха били посрещнати при липса на отдаденост на идеала за свободата като независимост.
Куентин Скинър, 2026 г.
Книгата „Свободата като независимост. Създаването и разрушаването на един политически идеал“, на Куентин Скинър, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
