Зад Океана, десетилетия наред консуматорската култура затрупваше хората с желания за предмети и предмети на желания, като безумният водовъртеж на реални и несъществуващи милиони долари доведе нещата до изчерпване на кредита на доверие към елита на САЩ. Задълбочаващите се проблеми с намирането на работа, здравната система, таксите за висше образование, социалното и икономическо неравенство и влиянието на едрия бизнес върху Белият дом провокираха серия от протести и демонстрации в Ню Йорк, които по-късно станаха известни под общото название Occupy Wall Street.
Движението, чийто щаб все още е Zuccotti Park в Манхатън, се мултиплицира в 70 големи американски града и 900 такива по целия свят, като по земното кълбо причините за протестите бяха колкото еднакви, толкова и различни, като в същото време представляват недвусмислен знак, че нещата не вървят, както трябва.
Според проучванията, повечето американци подкрепят протеста, което е логично предвид факта, че в Щатите 1% от населението контролира 40% от богатството в страната. Може би, хората, носещи слогана "Ние сме 99%", могат да са благодарни за световната финансова криза, защото буксуването на икономиката отвори очите на обществото за един естествен цивилизационен праг, в който световната общественост или ще се спъне и ще си разбие лицето, или ще прескочи с още по-голям товар на гърба си.
По време на демонстрациите, Zuccotti Park духът на демонстрантите е повдиган от творчеството на разнообразни по своя произход, статут и професия хора, които танцуват, пеят, рисуват или свирят на различни музикални инструменти. Сред тях обаче, се появиха и неколцина по-популярните лица на музикалната култура в Америка.
Шон Ленън
Появяването на Шон Ленън на протестите в Zuccotti Park се възприе като завръщане към каузите, които баща му, легендарният Джон Ленън, безкомпромисно защитаваше в периода на соловата си кариера след разпадането на The Beatles.
Преди 40 години, Джон Ленън и Йоко Оно оглавиха протестите срещу Виетнамската война, а расизмът, неравенството, класовите проблеми и масовата култура останаха, въпреки напъна на контра-културата и се превърнаха в компоненти на късното творчество на англичанина.
Шон изглежда си е научил урока и добре е "загрял" за своя лайв на Уолстрийт, след като наскоро издаде едновременно солов албум и нов материал с групата си Ghost of a Sabre Tooth Tiger. Когато той се включи в демонстрациите, заедно с канадския певец Ръфъс Уайнрайт, вероятно всички са очаквали да повдигне духа с Imagine, Working Class Hero или някое друго тематично парче на баща си.
Вместо това, Ленън и Уайнрайт изпълниха акустичен кавър на Material Girl на Мадона. Посланието към "материалистите" във финансовата зона Уолстрийт беше повече от ясна, а инициативата беше подкрепена от майка му - Йоко Оно, в социалната мрежа Twitter.
През кръглите очила на Шон Ленън: "Опитвам се да използвам езика на нашето съвремие, за да изразя общата екзистенциална криза, в която мисля, че светът и аз преминаваме".
Kanye West
Вероятно най-известната личност от света на музиката, която обърна внимание на недоволството срещу корпоративната алчност и липсата на политическа воля за установяване на алтернaтиви, е хип-хоп изпълнителят Kanye West. Рапърът обаче подкрепи протестиращите с присъствие, но не и с думи.
Вместо него, изявление даде придружаващият го Ръсел Симънс, съосновател на звукозаписния лейбъл Def Jam и идеолог на успешната модна линия Phat Farm, чието богатство възлиза на над 340 млн. долара.
Според Симънс, появата на Kanye West на демонстрацията е израз на неговата съпричасност към движението Occupy Wall Street и няма за задача да го ангажира политически или медийно. Рапърът се чувствал духовно съпричастен с протеста и искал да окуражи хората, борещи се срещу всемогъществото на големите корпорации.
Самият Kanye West е бил предупреден от агента си да не говори пред протестиращите, за да не изръси нещо противоречиво, което да бъде подхванато от медиите, както на 2 септември 2005 г., когато на концерт за пострадалите от ургана Катарина, рапърът обвини тогавашния президент Буш в расизъм и заяви, че на пострадалите не се помага достатъчно активно, защото са чернокожи.
Решението Kanye West да не говори на демонстрацията е очевидна авто цензура и признак за обезпокоителната взаимовръзка между шоубизнес, медии и политика, които са в процес на срастване.
Kanye West често посочва пред медиите, че роднините му са активни участници в борбата за права на цветнокожите през 60-те години на миналия век, а баща му е бивш член на нелегалната организация "Черните пантери", което провокира рапърът да взима участие в социалните процеси.
Не е съвсем ясно как това се координира с имиджа на Kanye West като един от най-изявените представители на новото "лачено" рап поколение изпълнители, което е далеч от социалните каузи на предшествениците си като Public Enemy и Dead Prez, например.
Hip-Hop style: "Можем да си купим възможността да не влезем в затвора, но не можем да си купим свобода. Купуваме много дрехи, въпреки че не сe нуждаем от тях - това са все неща, които купуваме, за да прикрием онова, което е вътре в нас".
Том Морело
Дежурният бунтовник от 20 години насам Том Морело не може да пропусне събитие, което е подхранвано от социално недоволство и народен гняв. Още във времената, когато променяше звученето на алтернативната музика като част от Rage Against The Machine, Том Морело е един от най-известните защитници на обществени каузи, горещ привърженик на профсъюзната дейност зад Океана и неконтролируем критик на пробойните в американската демокрация.
Морело, който в последните години се изявява чрез артистичното си алтер его Nightwatchman, се появи на демонстрациите в Ню Йорк след полет от Лос Анджелис, където е взел участие в протестите на Западното крайбрежие.
Заобиколен от недоволни демонстранти, с акустична китара в ръце, Том Морело вероятно се е почувствал като идола си Боб Дилън през 60-те. В краткия сет на музиканта бяха включени кавър на популярния американски фолк изпълнител от началото на 20-ти век - Уди Гътри, който е известен със социалните теми в творчеството си. Парчета като Mic Check, които връщат лентата към годините, в които Rage Against The Machine бяха гласът на недоволните по улиците, както и изпълнения от по-новите неща на Том Морело, към когото се присъедини Карл Рестиво от по-новата му банда Street Sweeper Social Club.
Morellology: "Музиката и изкуствата хранят душите ни, но добрата заплата осигурява храната на масата. Музикантите, феновете и местните политически организации имат потенциала да се борят за социална справедливост".
Пийт Сийгър
Пийт Сийгър не е популярен в Европа, но около името му има култов ореол на американската музикална сцена. Той е един от най-известните американски фолк изпълнители от средата на миналия век, както и трън в очите на властите и цензурата по време на Студената война заради левите си политически разбирания.
Музикантът е бил включен в т.нар. "черни списъци", в които влизат имената на редица американски артисти с леви или "противоречиви" разбирания по времето на Маккартизма през 50-те, а през 60-те се присъединява към движенията за граждански права и изпълнява свои песни срещу войната във Виетнам и сегрегацията, като най-популярното от тях е We Shall Overcome.
На 23 октомври 92-годишният певец и китарист поведе няколкостотин фена от свой концерт към зоната на протестиращите, заедно с колегата си Арло Гътри и своя пра-внук Тао Родригез Сийгър, за да направи импровизиран вървящ концерт, по време на който изпълняваше свои парчета и заменяше части от текстовете с лозунги на протестиращите.
Ако не знаете: "През вековете този номер е бил използван многократно от властимащите по света. Те принуждават хората да се обединят, поради някаква трудност, която касае всички, но всъщност единствената цел е да се унищожат несъгласните".
