Мишо Шамара: "Искам просто един готин, достоен живот"

Pinterest LinkedIn +

На 25 март 2007 Method Man ще изнесе първия си концерт в България, а Мишо Шамара ще бъде подгряващ изпълнител.

Avtora.com потърси Шамара по повод предстоящото му участие на една сцена със световноизвестния рапър. Българският изпълнител коментира виждането си за хип-хоп сцената в България в момента и разкри какво се случва с него, след като голяма част от медиите му обърнаха гръб.

Елена Георгиева: Как си, Мишо, къде изчезна напоследък и с какво се занимаваш?

Мишо Шамара: Много съм добре, не съм изчезнал никъде, бачкам. Просто медиите в момента не въртят моята музика, затова всички мислят, че ме няма. Но непрекъснато се занимавам с някакви проекти и миналата година например направих страшно много видеоклипове.

.: Как си го обясняваш това пренебрежение от страна на медиите?

МШ: Едната от причината според мен е, че в медиите в България работят много тъпи парчета, които въобще не се интересуват от модерния свят. Налагат някаква балканска новосъздадена култура и лансират мнението, че да си пълен траверс е много модерно и мъжкарско. То си личи и по улиците – децата вече от малки почват да си мислят как като пораснат ще станат педалчета и следователно – звезди. Поп певците, чалга певците – всички те са пълни траверси. Това промива мозъците на хората и в момента България е една "педералия" – ако не си пегет нямаш никакъв шанс в шоубизнеса.

.: Като каза "балканска новосъздадена култура" сигурно имаш предвид и така модерните в момента поп-фолк/хип-хоп дуети?

МШ: А това пък въобще не е никакъв хип-хоп. Няма рап фен, който слуша такива дуети. Това е чалга с речетативи, но нищо повече. Аз мисля, че не трябва да се прави компромис с нищо – нито с душата и сърцето си, нито с гъза си. Убежденията, в които вярваш, трябва да ги спазваш докрай.

.: Едно от последните ти интервюта за Avtora.com завършва с новината, че си взел виза за САЩ. Какво се случи там?

МШ: Записах парче с Drag on от Ruff Ryders, протежето на DMX. Песента може да я намерите в сайта ми в MySpace. Както и парче с Crucial Conflict от чикагската хип-хоп сцена. Запознах се със страшно много продуценти и издатели. Това все пак е една крачка, ориентирам се натам. Там в средите ме приеха много добре, защото и други български рапъри също са правили някакви опити.

Единственото, което коментират, е "Ти си истински, с теб работим!". Те усещат за какво става въпрос, знаят с какво съм се занимавал. В рапа винаги личи кога си истински и кога - фалшив.

А с Drag on се събрахме да запишем парчето по интересен начин. Отидох при едни хора в едно студио. Лафихме си с продуцента, свихме един масур. Аз по принцип не пуша, но това си беше като лулата на мира – трябва първо да запалят, после да преговарят. Дръпнахме и той ме пита с кой искам да записвам. Предложи ми Snoop Dogg, но парче с него щеше да ми струва около 300 000 долара. Аз му викам: "Човек, 300 000 долара нямам, щото съм беден цървул, дай нещо по-тънко. DMX колко ще иска?". Оказа се, че и той ще иска горе-долу толкова. Помислихме малко и решихме да е Drag on. Момчето се оказа супер свястно. Поговорихме си, опознахме се и си направихме песента. Той между другото е от тоя тип таланти, които нямат нужда да пишат текст. Той просто слуша музиката, влиза в студиото и това е.

"В рапа винаги личи кога си истински и кога - фалшив".
Снимка: Avtora.com 

.: Там познават ли музиката ти? Знаят ли с какво се занимаваш тук, в България?

МШ: Показвал съм им видеоклипове. Но аз съм си голямо диване и ходих на толкова много партита там – някакви барбекюта, мацки... Казваха ми: "Копеле, ти си първият бял, който влиза в нашия квартал и няма да бъде застрелян!". На Crucial Conflict копелетата са сутеньори, имат си проститутки – много яко. Между другото техният продуцент е българин – Краси Куртев. Той беше на рождения ми ден тук и много се натряскахме. Не можах да повярвам, че е продуцент на Crucial Conflict, защото те са емблематични – като малък много съм ги слушал. Станахме си много добри приятели.

Бях и в Лас Вегас, Маями. Беше много забавно – кабриолетче, казина… Все още имаше някой лев останал тогава… Ходих на много партита. Бях на парти на списание XXL и имаше едни азиатки, които танцуваха на бара. Оказаха се танцьорките на Гуен Стефани!!! Аз така се  бях напил, че им развързах маратонките, бях с една моя позната танцьорка – снимаха ни за списанието като най-яката двойка за вечерта. Въобще навсякъде подобаващо оставях българска следа.

.: Можеш ли да направиш някакво сравнение между нашата и тяхната хип-хоп сцена, колкото и да са различни?

МШ: И в САЩ също има много конфликти между хип-хоп изпълнителите. Но това е нещо нормално, не мисля, че трябва да се приема чак толкова лично. На мен не ми пука. Аз съм казал, че няма и да ги нареждам в песни тия дето ме дразнят. Все съм на някой за нещо виновен, но какво да направя като съм много по-готино нещо от тях, което се случва на българската сцена. Много нескромно звучи, но е така.

В момента някои от много "популярните" български рапъри, наложени от медиите, разбира се, са много грозна картинка на сцена. Изглеждат като типичните балкански грозници, обличат се ужасно и така нататък. Българите като цяло са страшно нещо. Голям популизъм е да кажеш примерно "българките са най-красиви". Идва някой тук и веднага го питат "Харесват ли ти българските жени?" и той какво да каже човекът – "не, не ми харесват"? Нали ще го пречукат някъде после. Но бразилките, колумбийките, пуерториканките, корейките, виетнамките – има страшни. Стига с тия "най-красивите", "най-умните"! Ние просто сме готин народ, забавляваме се. Супер балъшко и просташко ми звучи.
 
А иначе в момента тук истинската хип-хоп сцена се поддържа от Хората от гетото, Колумбиеца, който от време на време прави хубави неща, Шошо от Димна завеса, Спенс също – ако сме имали конфликти с него, те са били личностни, но като изпълнител е добре. Не бих нарекъл хип-хоп Румънеца и Енчев, те са си поп – трябва да се прави разлика. Това не е обида, просто са две различни неща. Устата, Ъпсурт, Играта – това са хора, които не правят хип-хоп, както аз го виждам, но и в това няма нищо лошо. Много е важно да се подчертае, че имат попадения, сполучливи неща, но не е хип-хоп.

.: Защо не участва в Евровизия?

МШ: Не знам защо. А и да бях – какво? Печелиш Евровизия и какво? Голяма работа! Защо да си губя времето с тъпотии. Не че е тъпотия, но това е конкурс за хора, които тепърва откриват възможности за себе си. Ако искам да пробия с някакви хора от Евровизия, ще видя кой ще спечели конкурса, ще му звънна да направим една песен заедно и така.

Освен това никога не бих спечелил Евровизия – нали се сещаш, че Мишо Шамара звучи мръсно и лошо, особено по Националната телевизия. Аз не съм представител на това общество, което е някакъв елит тук в София и медиите го подкрепят. Аз представлявам истинския ъндърграунд. Аз се движа с истински хора, с истински кретенчета, които си изкарват трудно хляба, за които е трудно да си намерят работа и имат нормалните проблеми. Аз живея този живот!

Дори когато имах пари, пак си живях във Варна, пак в тъпата панелка. Продължавам да бъда Gangsta, колкото и паляшко да звучи в България. Като начин на мислене и ценностна система аз продължавам да държа на този начин на живот. Това, че не ме пускат по телевизиите, не означава, че хората, които се интересуват от хип-хоп, не знаят какво правя. Ние постоянно говорим и те ме поддържат – искам да им благодаря. Благодаря на всички мои приятели, които ме подкрепят и гледат моите клипове в интернет.

Телевизията да си гледа работата. Колкото и да ме цензурират, посещенията в моя сайт са показателни. Въобще не ме е*е дали ще ме въртят телевизиите или не.

Това, че не ме пускат по телевизиите, не означава, че хората не знаят какво правя. Снимка: Avtora.com

Въобще тук нещата не се случват както трябва. От друга страна и аз съм си виновен за медийното пренебрежение, щото не ходя да им ближа гъзовете. Това си говорехме с един приятел от Щатите – той ми казва: пак си бъди ти, но дай и малко "ass kissing". Аз това обаче не го умея. Не издържам като видя някакви мухльовци, които ми се правят на много готини. Аз винаги посрещам един човек позитивно, с много добро отношение. Обаче се появяват някакви хора, които започват да дават мнение за неща, от които не разбират, започват да критикуват музиката ми… Не че не търпя критика, но чакай малко - аз съм оставил не черта, ами направо цяло поле съм изорал в историята на хип-хопа в България. И на това отгоре никакъв респект?! Е, извинявай, ама не става...

.: Американската енциклопедия  за световен хип-хоп те беше обявила за "безспорният кръстник на българския рап – основен фактор за тази сцена, достигнала и задминала западноевропейските"!

МШ: Да, и това още през 2000 година. А оттогава още колко неща съм направил. Тогава нашата сцена наистина беше много по-развита от тази в Германия, във Франция – като звучене, като всичко. Сега те ни задминаха и ни издухаха брутално.
Когато бях много популярен имаше много хейтъри. Не че аз не съм си виновен, защото и аз тогава голямо лайно бях станал. На всеки се случва, но въпреки че съм го надживял сега, мога да кажа, че няма човек, който да е застрахован от звездоманията.

.: Сега си по-улегнал и уравновесен, така ли?

МШ: О, да. Много по-различен човек съм – в добрия смисъл. Пак съм си същото диване, същият простак, но живея много по-нормален живот…

.: Повече ли ти харесва нормалния живот?

МШ: Да, защото сега вече нямам многото приятели, но имам истинските приятели. Навремето имах много приятели, сега са няколко. Като ги няма кинтите, мишките първи напускат кораба. Жалкото е, че точно тия хора са ми се кълнали във вярност и какво ли не… Даже не ме заболя, защото сега знам за какво става въпрос. Готино е, защото това ме връща обратно в началото и сега съм толкова здраво стъпил на земята – знам кой съм, знам какво искам, знам какви са ми целите! Много по-надъхан съм. 

Няма накъде повече да падна. Опасен е този, който няма накъде да пада. Мен вече никой не може да ме събори, защото съм достатъчно съборен. Така че от тук нататък, освен нагоре да вървя, няма накъде.

В интерес на истината много рап изпълнители в момента се държат много добре с мен. Но истинските приятели останаха малко – Конса винаги е бил до мен. И да умираме, и червата ни да се влачат по земята, с него ще се борим с нокти заради музиката. Дребния също, Вальо Кита, Оги Дог, Николай, Хората от гетото също ги усещам като истински приятели... сигурно пропускам някой.

.: Ти си един от малкото рапъри, които през всички тези години не изневери на принципите си – какво спечели и какво загуби от това?

МШ: Ако бях изневерил на принципите си, сега щях да съм с по-хубава кола, но това дали щеше да ме направи по-щастлив? Най-богат никога няма да стана – винаги ще има по-богат. Най-красив също никога няма да стана. Най-добрия рапър също не мога да бъда. Искам просто да живея един готин, достоен живот. Да си прекарам добре дните, да преживея всичко пълноценно. Както ще направя на концерта с Method Man.

.: Разкажи ни за него – как се свързаха с теб?

МШ: Всичко стана много импулсивно. Организаторите казаха, че ще идва Method Man и че имат други оферти за подгряващи изпълнители, които искат някакви пари. Аз казах: "Ок, аз ще направя по-добра оферта – ще дойда за без пари!". Мениджмънтът му е одобрил нещата, които правя, и така!

.: Защо реши да свириш без пари?

МШ: Защото обичам това, което правя. Аз от музиката си вече много трудно ще изкарам пари, но знаеш ли дали това няма да е последното готино нещо, което ще ми се случи в живота?! Гледай какво се случи с Кембъла… човек трябва да използва възможностите…

"Живея по-скромен живот, но в никакъв случай по-малко качествен". Снимка: Avtora.com

.: Ти доста си се променил! Преди време  беше казал, че никога не би се съгласил да подгряваш която и да било звезда.  "Аз си имам самочувствие и не лягам за стинки" беше казал тогава?!

МШ: Да, тогава нямаше да го направя. Но всичко се променя. Както казах, в момента живея много по-различен живот и не мога да кажа, че ми е по-лошо. Направил съм си моя малък рай и се чувствам добре.

.: Искаш ли да кажеш нещо на хората, които ще дойдат утре на концерта?

МШ: Да, да не хвърлят много бутилки по мен, щото боли. Предполагам, че ще дойдат много хора, които не харесват това, което правя, но като не им харесва, да излязат за малко навън и така. Аз просто идвам, показвам себе си и си заминавам. Да не очакват от мен да летя на сцената и да пускам дим от ушите си. Аз съм си аз. Ако искат да се забавляват, ако искат да изчакат да свърша и да влязат.

Подготвил съм за концерта един микс от различни песни – от Гумени глави до последния ми албум. Извикал съм моите приятели от Квартални братя, които ще изпеят някои неща. Ще представя и едни момичета, които промотирам – Кварталните принцеси. Те са и най-добрите танцьорки в момента, уникално добри са. Аз също съм много добър, не знам дали знаеш, но се справям страшно добре с танците. Никога не съм го учил, просто го мога. Нагло звучи, обаче е готино.

.: Кой е по-готиният тандем – Устата и 50 Cent или Мишо Шамара и Method Man?

МШ: Устата няма никаква допирна точка с 50 Cent. То аз не че имам кой знае колко допирни точки с Method Man… освен че съм живял в Ню Йорк и познавам някои негови приятели. Прекарах доста време там, а и като си сам и се вреш съвсем сам в средите, няма как да не чувстваш, че си живял сред тях.

А и аз винаги съм си бил лидер, това е моят живот. Аз не се правя на рапър. Единствения човек в тази държава, който като хване микрофона не се прави на рапър, а е рапър – това съм аз. От както съм започнал да слушам музика съзнателно, съм слушал хип-хоп. Надявам се това да се оценява, макар че хората като четат това, няма да успеят да хванат интонацията. Където съм прозвучал нагло, искам да кажа, че не е било това идеята. Винаги ще има хиляди коментари от рода: "Шамар, яж ми х*я", но това е нещо нормално.

Малко хора ме познават истински. Моето чувство за хумор е много силно, но малко хора го разбират и си мислят, че се правя на голяма работа. А аз винаги съм бил най-самокритичният човек на цялата българска сцена. Но това е кръстът – като тръгнеш нагоре си го носиш. Ако това е цената – ок, какво да правя, плащам си я.

.: Ако сега беше началото на 90-те и тепърва ти предстоеше да извървиш този път до тук, би ли променил нещо? Съжаляваш ли за нещо?

МШ: Има много неща, за които мога да съжалявам, но не бих променил нищо. Много щастлив съм бил. Бил съм и нещастен. И съм се усмихвал, и съм плакал - като всеки човек. Това че съм популярен с нищо не ме прави по-различен. И съм бил много тъп на моменти, много злобен също, и съм завиждал – всички лоши качества, които човек може да има, съм ги имал. Както и съм обичал, и съм бил добър с хората. Няма идеални хора – аз съм един от тях.

.: Какво стана с лейбъла ти, заведенията, марката дрехи?

МШ: Всички планове рухнаха, след като вкараха Ванко в затвора. Медиите ни изкараха най-големите злодеи - все едно аз в къщи в хладилника си държа сърца на деца и си ги ям от време на време. Тогава имах сериозен бизнес, но изведнъж четирите ми големи дискотеки от източник на сериозни доходи се превърнаха в източник на сериозни разходи, защото хората спряха да идват. Всичко се случи доста рязко.

.: Обвиняваш ли медиите за това?

МШ: Не, въпреки че те го направиха това. Но те са си чекии. Така е трябвало да стане – по-добре, че стана така. Какво толкова – навремето като съм нямал 6 ст. за билетче, да не би да съм бил по-нещастен? Напротив – тогава бяха едни от най-щастливите ми дни в живота. След това съм имал пари – и пак съм бил щастлив.

.: Сега щастлив ли си?

МШ: Да, сега мисля за такива неща, за които е нямало да помисля преди. Примерно като те предадат приятелите се замисляш за нещата по друг начин. Преди съм ги приемал за даденост, все едно са ми длъжни. Вече е различно. Аз си гоня моите големите цели, живея по-скромен живот, но в никакъв случай по-малко качествен.

.: А как ти се отразява семейният живот?

МШ: Много добре, най-голямото щастие на света е това. Пожелавам на всички да имат здрави дечица, защото това е продължението. След като се родиха разбрах как човек става безсмъртен – чрез тях! И разбрах колко много родителите ми ме обичат и аз колко много съм ги тормозил... Извинявам се за всичко, което съм правил.

За Avtora.com интервюто взе Елена Георгиева

 

Сподели.