Константин Мравов разказва пред Avtora.com за предстоящата си фотоизложба "Цигари на бройка"

Google+ Pinterest LinkedIn +

Константин Мравов е роден през 1988 година. Работи като радио и онлайн журналист. Снима от 2013 година, понякога за да илюстрира свои материали. Разговаряме с него по повод първата му фотоизложба "Цигари на бройка".

Аvtora.com: Здравей, Косьо! След броени дни е премиерата на твоята фотоизложба "Цигари на бройка". Какво ще видим в нея?

Константин Мравов: Мои снимки, дигитални и аналогови, правени между 2013-та и кажи-речи тази година. Основната част от изложбата включва снимки от София. Всичко е направено с много евтина техника и това придава едно определено усещане в снимките – има много "шум", гротескно (поне от фотографска гледна точка) използване на светкавица и естествена светлина. Градските графити и хората, които стоят зад тях, по някакъв начин са основен сюжет, тъй като много от фотографиите са правени, докато съм излизал на акции на графити артисти.

За мен графитите са ключов елемент от суровата градска среда на София, незаменим елемент от портрета на мястото, чиято символика е доста пренебрегвана и неразбрана. Масмедиите заменят едни нужни и по-достъпни търсения за тях с постоянни опити за отговор на глупавия въпрос "Графитите изкуство ли са?". В моите снимки те са някакъв вид индивидуален акт, подбудите за който не са нито някакво кухо хулиганство, нито създаване на някакви много ценни картини. Те реално почти винаги са нещо по средата, което не може да се опише.

Едновременно с графитите в изложбата се виждат и други градски сцени, които по сходен начин са определящи за портрета на града, но в ежедневието подминаваме.

Ако искаме да го кажем банално, интересното за мен в столицицата, като голям град, са малките сцени – надпис на стена; приятели, излезли на бар; прибираща се от работа жена, която си мисли за нещо нейно си. Малките, но интересни истории, които заменят някакъв грандомански облик за местна и туристическа употреба, който не притежаваме, а опитите тепърва да го изграждаме в повечето случаи са жалки и смешни. Основната забележителност на София е животът на хората в нея.  

Аvtora.com: Как се роди идеята за изложбата? Колко време си събирал фотографиите и защо е озаглавена по този начин?

Константин Мравов: Първоначалната инициатива за изложбата беше на единия от кураторите – Наталия Иванова. С нея сме заедно в живота. Тя, без да ми каже, потърси съдействието на другия куратор Стела Каменова и съгласието на "Гифтед" снимките да бъдат изложени там. Впоследствие бях изненадан с новината, че ще имам изложба, и аз самият се включих в подготовката.

На този етап аз сам нямаше да инициирам своя изложба, тъй като ми беше трудно да открия някаква обща концепция в тия разхвърляни кадри. А и аз самият не ги харесвам достатъчно. Но когато се заговорихме със Стела и Нати, груба концепция все пак изплува.

Самото заглавие "Цигари на бройка" говори за ниската техническа себестойност на кадрите и ниската стойност, които историите в тях имат за някакъв по-голям дневен ред на обществото. Евтини и скрити по някакъв начин. Като самото купуване на цигари на бройка. Много хора ще се учудят, но без да го пише, в много денонощни магазинчета из София цигари на бройка се продават, но за тях питат само тези, които не могат да си купят цяла кутия.   

Аvtora.com: Имаш ли си любима снимка?

Константин Мравов: Нямам. Има някои, които харесвам повече, те са сред основните акценти.

Аvtora.com: Ти си журналист по образование и обичаш да пишеш. Кое казва повече – думите или образите?

Константин Мравов: Не мисля, че има отговор на този въпрос. Много често се употребява клишето за изображението, което замествало 1000 думи. То, като всяко клише, може да бъде вярно, но според мен разказването с думи и с изображения са различни форми на опосредстване, които могат взаимно да се допълват, и по никакъв начин едното не може напълно да замести другото.

Аvtora.com: Планираш ли да продължиш с представянето на фотографии или друг тип изкуство?

Константин Мравов: На този етап не. Ако зависеше от личното ми усещане и инициатива, настоящата изложба също нямаше да я има. Мнението на споменатите хора ме убеди, че имам какво да покажа, но всякакво подобно действие оттук нататък би било доста премислено и съобразено с някаква концепция, върху която съм разсъждавал повече.

Повече за изложбата ще намерите тук.

Сподели.

Относно автора

За Катя Димитрова журналистиката е не просто професия, а начин на съществуване. Интересите й са свързани с международната политика, лайфстайла, здравето, науката и технологиите, а хобитата – с литературата, театъра и хубавата музика.