Светозар Бенчев е роден през 1962 г. Той е професор, декан на Факултета за изящни изкуства в Националната художествена академия. Ето какво пише изкуствоведката Ружа Маринска за творчеството му:
"Намирам за симптоматичен факта, че съдбата свързва Светозар Бенчев с Япония, където той неведнъж излага и има свои почитатели. Егоцентрично насоченият творчески нагон – безспорен знак на западната индивидуалистична култура – в творчеството на Светозар Бенчев в определен смисъл е успокоен и извисен от полъха на източната философия и идеята за просветлението.
Мисля, че именно докосването към Изтока внушава на художника посоката в търсене на неговия личен – защото все пак е европеец – артистичен код. Така, може би без да го е искал, художникът се оказва между Запада и Изтока. А изкуството му носи белезите на нашето време, което вече не приема наложени регулиращи режими и канони и дава ход на автентичните авторски светове, родени в общуване с всичко, което човекът е създал на тази земя".
А ето и какво пише самият творец:
Защо фрагментът действа толкова силно? Дали защото мисленето и възприятията на човека са низ от фрагменти? Колко от нас виждат цялата картина?
Ние живеем във фрагмент от Вселената, нашият живот е фрагмент от общото, денят ни е фрагмент от Времето…
В настоящия момент, или в настоящия фрагмент, ние концентрираме всичко, което носим в себе си – целия наш потенциал. Не се ли случва същото и с фрагмента? Не носи ли той закодирана информация за цялото? И да, и не. Понякога цялото като че ли не ни е нужно. Ние довършваме представата си за него посредством нашето въображение, влагайки в тази представа частица от себе си, затова фрагментът като че ли действа по-лично от цялото.
Казват, че когато потъваш в отвъдното, целият ти живот преминава пред очите ти във вид на фрагменти, като кинолента с отделни сцени, прожектирани върху екран.
Екранът, чрез който възприемаме света, е навсякъде около нас. Телевизионен, кино, телефонен, информационен и рекламен. Сверяваме нашите преки впечатления от действителността първо с него, възприетото чрез него е "по-истинско" от истинското, то сякаш придобива допълнителна стойност.
Ако неочаквано открием парче стара лента, съхранила фрагменти от нашето ежедневие, нашите мисли, вдъхновение и чувства, и проектираме тази лента днес върху един екран, дали те биха придобили нов смисъл? Стават ли те по-истински? Дали тяхната ценност ще бъде потвърдена или отречена от екрана?
Тези мисли ме заминаваха, докато подготвях този проект. На специални формати, създаващи илюзия за съвременен телевизионен екран в пропорция 16X9, запечатах парчета спомен, диалози, проведени с творби и автори, осъществени и неосъществени проекти, нови идеи…
Тяхното разчитане, разгадаване и преоткриване оставям на зрителя…"(
