Диего Ривера "изрисува" Google с Doodle фреска

Pinterest LinkedIn +

Прочутият мексикански художник – стенописец Диего Ривера е обект на един от последните Doodle-и на Google за 2011 г. Роден в деня, в който през 1943 г. се ражда и Джим Морисън, а през 1980 г. е убит Джон Ленън, 8 декември, преди точно 125 години, днес Ривера е известен на широката публика както със собственото си творчество, така и като съпруг на художничката Фрида Кало, която бе почетена от Google през 2010 г. и присъства в настоящия Doodle.

Роден в Гуанахуато през 1886 г. – годината, в която са подписани Букурещкия договор, слагащ формално край на Сръбско-българската война, и Топханенския акт, с който Съединението на България се признава международно, рождена и за Дора Габе и Лора Каравелова, Диего Ривера започва да рисува по стените в дома си на тригодишна възраст, но вместо да бъде наказан, както много други деца, той е поощрен от родителите си. Дипломира се в Академията Сан Карлос в Мексико Сити и на 21-годишна възраст заминава за Европа, където продължава образованието си с финансовата помощ на губернатора на щата Веракрус, Теодоро А. Дехеса Мендес.

През 14-те години, които прекарва на Стария континент – първо в Испания, а след това Париж, той влиза в средите на много от модерните художници, сприятелявайки се с Моделияни, Сотин, Иля Еренбург, Макс Жакоб, Леополд Зборовски и др., и попада под влиянието на Пабло Пикасо и най-вече на Пол Сезан.

Година, преди да се завърне в Мексико, 34-годишният Ривера заминава за Италия, където изучава изкуството на ренесансовите фрески (стенописи). Отново в родината си, той се включва в програмата за стенописно изкуство, финансирана от правителството и през 1922 г. създава първия си значим стенопис – Creation, в Bolívar Auditorium в Escuela Nacional Preparatoria, Ню Мексико. През същата година става член на мексиканската комунистическа партия, а пет години по-късно посещава Москва по повод десетата годишнина от Октомврийската революция. 

През 1931 г. ретроспективна изложба с негови творби е поставена в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, а две години по-късно в Рокфелер Център в Ню Йорк Сити за кратко просъществува един от най-известните му стенописи – "Човекът на кръстопът", премахнат поради наличието в творбата на образа на Владимир Илич Ленин. През 1934 г. Ривера създава нова версия на тази фреска – този път в Мексико Сити, променяйки името й на "Човекът, управляващ вселената", и въпреки всичко в края на същото десетилетие отново заминава за САЩ, за да се включи в международната изложба Golden Gate в Сан Франциско с мащабния стенопис Pan American Unity.

Диего Ривера има четири брака и четири деца, в това число извънбрачната му дъщеря от връзката му с Мария Воробиев. Все още женен за втората си съпруга, Гуадалупе Марин, той започва връзка с 20 години по-младата от него Фрида Кало и през 1929 г. двамата сключват брак. По време на бурния им семеен живот и двамата имат много извънбрачни връзки – една от неговите е с по-малката й сестра, а много от нейните – с жени. Развеждат се през ноември 1939 г., само за да се оженят отново през декември 1940 г.

Между 1937 и 1939 г. в дома на Фрида Кало и Диего Ривера живее съветският революционер Лев Троцки заедно с жена си Наталия Седовая. По-късно той се премества в съседна къща, където е и убит. През 1954 г. Кало умира и на следващата година Диего Ривера сключва брак с Ема Хуртадо, който просъществува до смъртта му през 1957 г. Записана в завещанието му с волята да бъде превърната в музей, днес къщата на Фрида Кало, в която двамата живеят от 1929 г. до 1954 г., известна още като Синята къща (La Casa Azul) заради кобалтово сините си стени, е посещавана от 25 000 души всеки месец, които могат да разгледат картини и на двамата, лични вещи, фотографии, книги и др. В дома се пази и праха на Фрида, който се намира в урна с формата на нейното лице и е поставен в близост до леглото ѝ.

Салма Хайек и Алфред Молина се превъплъщават във Фрида и Диего в отличената с две награди Оскар биографична лента от 2002 г. Frida, като заради своята роля Молина наддава 23 килограма.


Сподели.