Възможно ли е удоволствието от докосването, движението и играта да имат много по-голямо значение за детското развитие отколкото сме предполагали? В "Действаме, играем, мислим" френският учен Бернар Окутюрие излага именно тази теза и я доказва чрез своя уникален психомоторен подход.
Ако досега не сте попадали на теорията на професор Бернар Окутюрие, горещо ви препоръчваме да отделите малко време за "Действаме, играем, мислим". Книгата е кратка, написана на изключително достъпен език и до голяма степен обобщава изводите от дългогодишните му изследвания върху психомоториката и детското развитие.Професор Окутюрие започва изследванията си през шейсетте години, стъпвайки върху предходни проучвания. В началото той работи с деца, които имат физически, емоционални и поведенчески проблеми, а впоследствие прилага методите си към предучилищното и началното училищно възпитание на деца. Повлиян е от разработките на швейцарския учен Жан Пиаже и най-вече от теорията му за важната на роля на движението и действието по отношение на всички стадии на развитие и придобиването на емоционални и познавателни способности.
Защо са толкова важни моторно-сензорното удоволствие, движението и играта? Според Бернар Окутюрие те допринасят изключително много за придобиването на увереност, за справянето с чувството за безпокойство и дискомфорт при детето от съвсем ранна възраст. Разглеждайки задълбочено детската психика още от раждането, тази книга ни помага не само да разберем ранното взаимодействие между майка и бебе, но предлага механизми за подкрепа на детето чрез телесното и двигателното.
Ако се опитаме едновременно да конкретизираме и опростим в известна степен идеите, изложени в книгата, то най-напред трябва да спомен два факта: според професор Окутюрие бебето изживява така нареченото "удоволствие от действието" още от първите си контакти с майката и именно влияейки върху нея, се учи да опознава света около себе си. Едновременно с това (тук мнението на Окутюрие се различава от това на други изследователи) децата не са способни да възприемат майката обективно, преди да навършат година и половина, а си създават представа за нея, свързана именно с действието и породеното от него споделено удоволствие.
Значението на психомоторните дейности обаче далеч не се ограничава само в рамките на най-ранното детско развитие. В "Действаме, играем, мислим" професор Окутюрие отделя внимание и на практическите аспекти на психомоторната образователна и терапевтична практика, изключително важни, но рядко прилагани в работата с деца в ясли, детски градини и училища. Защото чрез начина, по който детето се движи и играе, то всъщност "казва" нещо на околните. В този смисъл книгата е еднакво полезна както за родители, така и за педагози и специалисти от различни области.
Ако сте любопитни да научите повече, можете да намерите "Действаме, играем, мислим" ТУК.
