Есента е в разгара си, а заедно с красивите ù тонове настъпва най-приятното време да се отдадете на почивка с чаша чай и хубава книга в ръка. Ако все още не сте избрали конкретно заглавие, предлагаме ви да отделите време за следващите три книги.
"Сладка бобена паста" на Дуриан СукегаваОнези от вас, които имат афинитет към японската литература, вероятно са чували за романа "Сладка бобена паста" и за неговата едноименна екранизация, която е част от програмата на тазгодишното издание на Cinelibri. Дуриан Сукегава е творческият псевдоним на автора на романа, чието истинско име е Тецуя Сукегава. Режисьор на филма е Наоми Кавасе, която беше отличена с награда на филмовия фестивал в Кан.
"Сладка бобена паста" ни среща с Токуе – мила възрастна дама, чиито ръце са мистериозно деформирани, и със Сентаро, който я наема на работа в своята пекарна. Изненадващо клиентелата му се удвоява, сякаш омагьосана от сладкарските умения на Токуе. Спред нея тайната се крие в това: "да се вслушате в гласа на бобчетата, да им проговорите, да ги почувствате", но приготвянето на бобена паста съвсем не е единственото, на което тя може да научи Сентаро. Преди да изчезне точно толкова внезапно, колкото се е появила, тя ще му даде няколко ценни житейски урока.
Едновременно поетичен и завладяващ, романът е истинско удоволствие за сетивата. А най-прекият път към него е ТУК.
"Лисица" на Дубравка Угрешич
Едно от най-ярките имена в съвременната европейска литература – Дубравка Угрешич – е носител на множество престижни отличия, а книгите ù са преведени на повече от двадесет езика. Вече сме ви разказвали за романите ù "Форсиране на романа река" и "Баба Яга снесла яйце", а онези от вас, които познават творчеството ù, знаят, че произведенията ù трудно се поддават на строго жанрово определение.
Това важи в пълна сила и за "Лисица", в която ще откриете както елементи на есе, така и публицистична проза, примесени с автобиографични мотиви и характерната за стила на писателката елегантна и изключително ерудитска проза. С присъщото си чувство за ирония Угрешич прави своеобразна "дисекция" на човешките нрави, на съвременността и политическата действителност.
Едновременно с това обаче "Лисица" е и книга за писането. За литературата като част от традициите и културата, за начина, по който се създават разказите и за неизменната връзка между живота и творчеството. Резултатът е толкова впечатляващ, че през 2018 г. "Пъблишърс Уийкли" обявяват "Лисица" за най-добра книга на годината. Ако сте любопитни да научите повече, можете да го направите ТУК.
"Но-Уи" на Лидия Димковска
"Но-Уи" е роман, построен като дневник. В него се срещаме с една млада жена, която се опитва да открие корените си. Или по-скоро да научи повече за миналото на своята баба. Двете жени носят едно и също име Неделька. В младостта си бабата, която всички наричат Но-Уи, се влюбва в италиански войник. След края на Втората световна война тя заминава с него за Сицилия и именно там започва историята на нейната внучка.
Желанието на момичето да пътува е провокирано именно от тази голяма, устояла на превратносттите на времето любов. Така че "Но-Уи" е роман за пътуването към себе си, но и за пътуването към миналото, за зараждането на фашизма и за неговия крах в Италия, за всички последствия от опустошилата Европа война.
Лидия Димковска е сред най-превежданите и награждавани съвременни македонски писатели. Романът ù "Резервен живот" е отличен с Наградата за литература на Европейския съюз за 2013 г.
Можете да намерите "Но-Уи" ТУК.
