Робърт Саполски – един от най-големите специалисти по поведенчески науки на нашето време – се гмурва в дълбините на науката и философията в търсене на отговор на въпроса: волята на човека свободна ли е, или предопределена? В крайна сметка той формулира унищожителен аргумент срещу свободната воля, който със сигурност няма да остави равнодушен никого.
В „Предопределен“ Саполски излага блестяща (а по неговия неподражаем начин – и забавна) атака срещу утешителната измислица, че има самостоятелен Аз, който освен всичко останало казва на тялото ни какво да прави. Книгата предлага великолепен синтез на знанията ни за това как работи съзнанието: тясна плетеница от разум и емоция, стимул и реакция, пронизваща както всеки отделен миг, така и целия ни живот. Саполски опровергава един по един основните аргументи в полза на свободната воля, умело проправяйки си път през гъсталаците на хаоса, сложността на науката и квантовата физика и достигайки до някои от най-странните кътчета на философията. Показва ни, че историята на медицината е – наред с всичко останало – история на научаването; че все по-малко и по-малко неща са нечия вина. В продължение на столетия например сме вярвали погрешно, че епилептичните припадъци са знак за демонично обладаване. Въпреки това той признава, че трудно ще изоставим желанието си да съдим другите хора и самите себе си.
Саполски прилага новото си разбиране за живота ни без свобода на волята към някои от най-важните въпроси на нашето време: наказанието, етиката, съвместното ни съществуване. Той твърди, че макар да се живее със съзнанието, че нямаме свободна воля, е изключително трудно, това все пак няма да доведе до анархия, усещане за безсмисленост и екзистенциални терзания. Напротив: ще ни поведе към един далеч по-хуманен свят.
Робърт Саполски е професор по биология и неврология в Станфордския университет и сътрудник на Института за изследвания на приматите към Националния музей в Кения. Той е автор на „Мемоарите на един примат“ и „Проблемът с тестостерона“, които са били финалисти в конкурса за книги на „Лос Анджелес Таймс“. Чест автор на статии в „Дискавър“ и „Сайънсис“. Носител на наградата на фондация „Макартър“.
***
Стремеж към воля: митът за решимостта
Фронталната кора е нашата гордост – това е най-новата в еволюционно отношение част на мозъка; при нас, приматите, тя е по-голяма, отколкото при останалите бозайници, а когато разгледаме гените, които са срещат само при приматите, непропорционално голям дял от тях се експресират тъкмо във фронталната кора. При хората тя е по-голяма и с по-сложна свързаност, отколкото при всеки друг примат. Както стана дума в миналата глава, това е последната част от мозъка, която съзрява напълно и остава незавършена до средата на двайсетте ви години. Това е страшно голямо забавяне, като се има предвид, че по-голямата част от мозъка започва да работи на пълни обороти само няколко години след раждането. Вследствие от това забавяне в продължение на четвърт век околната среда влияе върху структурата на фронталната кора. Тя е една от зоните в мозъка, където потребяваната енергия е най-много. Там има неврони, каквито не се срещат никъде другаде в мозъка. Най-интересната част от фронталната кора – префронталната кора (ПФК) – е още по-развита и е еволюирала още по-късно.
Нека да си припомним, че ПФК отговаря за екзекутивната функция – вземането на решения. По повод на експеримента на Либет видяхме, че ПФК взема решения до 10 секунди преди участниците да осъзнаят какво точно възнамеряват. Основната задача на ПФК е да взема трудни решения, когато е налице изкушение – отлагане на удовлетворяването на желанията, дългосрочно планиране, контрол над импулсите, емоционална регулация. ПФК играе ключова роля за това да вземете правилното решение тогава, когато то е по-трудно, съответно е особено важна във връзка с фалшивата дихотомия между това, което ни дава съдбата, и това как се възползваме от него.
***
Седите и се стараете да изпълните задачата. Всеки път, щом светне синя светлина бързо натискате копчето вляво; при червена светлина – вдясно. После правилото се сменя – синьо-дясно, червено-ляво. После пак се сменя. И пак.
Какво се случва в мозъка ви през това време? Всеки път щом видите светлина, за кратко се активира зрителната кора. Миг по-късно за кратко се активира връзката, която пренася информацията от зрителната кора към фронталната кора. Още миг по-късно се задейства връзката от там до двигателната кора, а после – от нея към мускулите. Какво се случва в ПФК? През цялото време тя съсредоточено повтаря, „синьо-ляво, червено-дясно“ или „синьо-дясно, червено-ляво“. Тя работи здраво през цялото време, рецитирайки правилото, което в момента е в сила. Когато се стараете да постъпите правилно и това не е лесно ПФК изразходва най-голяма част от енергията, която достига до мозъка.
Казаното по-горе следва да се разбира буквално. Всеки неврон в ПФК е активен непрекъснато и всеки акционен потенциал генерира приток от йони, които трябва да бъдат секретирани, насочени и след това изпомпани обратно. Докато сте концентрирани върху правилото, което важи в момента, акционният потенциал се генерира стотина пъти в секунда. Ето защо невроните в ПФК потребяват чудовищни количества енергия.
Можете да докажете това чрез изображения, които показват, че работещата ПФК потребява големи количества глюкоза и кислород от кръвообращението, или като измервате колко биохимична мощ е налична в даден неврон в даден момент от времето. И това ни води до най-важният момент в този раздел: когато ПФК не разполага с достатъчно енергия, тя просто спира да работи добре.
Това е клетъчната основа на идеята за „когнитивен товар“. Когато вашата ПФК работи усилено, нейните запаси от енергия постепенно намаляват.
Представете си, че слагаме купа с шоколадови дражета пред човек, който в момента е на диета и му казваме: „Ето, вземи си колкото искаш.“ Той се опитва да устои на изкушението. Ако доскоро се е занимавал със задача, която е натоварила неговата ПФК, дори да е нещо лишено от всякакво реално значение като тази с червената и синята светлина, той ще си вземе повече от обичайното. Както се казва в заглавието на една статия по въпроса „Не ни изчерпвай до изкушение“. Вярно е и обратното – изчерпете резервите на фронталната кора с 15-минутен престой пред купата с шоколадови дражета и след това ще се справите зле със задачата с червената и синята светлина.
Функцията на ПФК и саморегулацията ни отиват на кино, когато изпитваме ужас или болка – ПФК използва цялата си енергия, за да се справи със стреса. Спомнете си за ефекта на Макбет, при който разсъждаването относно предишна простъпка влошава познавателните процеси (освен ако не сте свалили част от товара от раменете си, измивайки си ръцете). Ефективността на фронталната кора намалява дори тогава, когато тя ви пречи да се разсейвате от нещо хубаво – пациентът е по-вероятно да почине, ако е опериран на рождения ден на хирурга.
Умората също изчерпва ресурсите на фронталната кора. С напредването на работния ден лекарите избират лесния път, възлагат по-малко диагностични процедури и е по-вероятно да предпишат обезболяващи (а не лекарствени средства като противовъзпалителните или физиотерапия). С напредването на деня човек е по-вероятно да се държи неетично и постепенно губи рефлексия, особено когато е бил изправен пред сложна когнитивна задача. В едно крайно тревожно изследване на лекари от спешни отделения е установено, че колкото е по-тежка смяната им в когнитивен план (колкото повече са пациентите), толкова по-високо е нивото на имплицитна дискриминация на расова основа в края на същия ден.
Същото е с глада. Ето едно изследване, което би трябвало да ви накара да се замислите. Изследвани са група съдии, които отговарят за вземането на хиляди решения за предсрочно освобождаване. Кой е факторът, който в най-голяма степен е определящ за това какво ще решат? Колко време е минало, откакто съдията е ял за последно. Явете се пред него скоро след като е хапнал и има около 65% вероятност да ви пусне под гаранция; ако го направите няколко часа по-късно, то вероятността е близо до 0%.
Защо става така? Не може да се каже, че следобед съдиите се чувстват замаяни, че произнасят решението си с мъка и понякога вкарват в затвора съдебния стенограф по погрешка. Обсъждайки тези резултати, носителят на Нобелова награда Даниъл Канеман твърди, че с отдалечаването от последното хранене, когато ПФК се затруднява да се фокусира върху детайлите по всеки от случаите, съдията е по-вероятно да прибегне до най-лесното решение, което изисква най-малко мислене – да изпрати осъдения обратно в затвора, вместо да го освободи предсрочно. Тази идея се потвърждава в изследване, при което участниците трябвало да правят все по-сложни преценки; с напредването на времето и забавянето на длПФК все повече от тях прибягвали към вече усвоени начини на вземане на решение.
Защо отказът от предсрочно освобождаване е лесното решение, към което винаги можеш да прибегнеш? Защото той натоварва в по-малка степен ПФК. Пред вас стои човек, който е правил лоши неща, но пък се е държал порядъчно в затвора. Трябва ви крайно енергична ПФК, за да се опитате да разберете, дори да почувствате живота му, изпълнен с ужасно лош късмет, да погледнете света от негова гледна точка, да се вгледате в лицето му и да потърсите белези, които подсказват промяна и потенциал за развитие. Един съдия трябва да положи големи интелектуални усилия, за да нахлузи обувките на затворника, преди да вземе подобно решение.
Казаното показва, че събития в заобикалящия ви свят може да повлияят на способността на вашата ПФК да устои на изкусителните шоколадови дражета или на бързите и лесни решения в съдебната зала. Друг важен фактор е свързан с биохимията на мозъка, която определя колко силно е изкушението. Отношение към това има невротрансмитерът допамин, който се освобождава в ПФК от неврони, които са част от прилежащото ядро, спадащо към лимбичната система. Какво е действието на допамина върху ПФК? Той показва колко силно е изкушението, доколко са способни да си представят невроните вкусът на шоколада. Колкото повече допамин се излива в ПФК, толкова по-силен е сигналът и толкова по-голямо предизвикателство е за нея да му устои. Големите количества допамин в ПФК правят така, че става трудно да потискате импулсивните си реакции. Точно както би могло да се очаква, има цял куп фактори извън ваш контрол, които влияят на количеството допамин, което ще бъде секретирано (за тази цел трябва да се върнем секунда назад, век назад и т.н.).
В предшестващите секунди до часове сетивната информация влияе на функционирането на ПФК, без да осъзнавате този факт. Накарайте участник в експеримент да помирише епруветка, в която има пот от уплашен човек, и амигдалата му ще се активира, съответно за ПФК ще стане по-трудно да я обуздае. Функционирането на фронталната кора лесно може да бъде променено – вземете типичен хетеросексуален мъж, изложете го на конкретен стимул и неговата ПФК е по-вероятно да реши, че неправилното пресичане на улицата е чудесна идея. А какъв е въпросният стимул? Присъствието на привлекателна дама. Да, наясно съм – жалка работа.
Така че редица неща, които често са извън наш контрол – стрес, болка, глад, умора, чия пот подушвате в този момент, кого виждате с периферното си зрение – могат да повлияят на това колко ефективно върши работата си вашата ПФК. Обикновено това се случва, без да разберете. Никой съдия, ако го попитате защо е взел точно това решение, няма да се позове на нивото на глюкозата в кръвта си. Вместо това ще чуете философска лекция относно някакъв отдавна починал човек с брада.
Дали този тип сведения доказват, че не можем свободно да изберем да бъдем решителни в изборите си? Дори ако подобни ефекти са огромни (а това е рядкост, макар че 65% срещу 0% в изследването на решенията за предсрочно освобождаване си е сериозна работа), те не са решаващи сами по себе си. Ето защо ще се вгледаме по-внимателно.
Книгата „Предопределен. Живот без свободна воля“, от Робърт Саполски, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
