Новото творение на Анди и Лана Уашовски и техният колега Том Тиквер единодушно беше определено като едно от най-очакваните заглавия за тазгодишния есенно-зимен сезон.
Филмът е адаптация на едноименния роман на Дейвид Мичъл, който събира в себе си цели шест сюжетни линии, разпрострени през няколко исторически епохи, включително и в постапокалиптичното бъдеще.
Именно епичността на романа е и една от основните причини проектът на Уашовски и Тиквер да се смята за един от най-амбициозните филми за 2012 г., особено като се има предвид, че именно те стоят зад трилогията The Matrix (Матрицата).
Както доста често се случва, Cloud Atlas се оказва прекалено мащабен за създателите си. Наред с добрите страни във филма се забелязват и добра доза минуси.
Като за начало е редно да се отбележи кое точно е толкова мащабно и епично в историята. Както и в книгата, във филма се представят цели шест сюжетни истории, всяка поставена в различна епоха и с различни главни герои. Въпросното разнообразие прави Cloud Atlas едно от произведенията, които хората с право смятат за костелив орех, стане ли въпрос за филмова адаптация.
Свързвайки действията на персонажите от различните епохи, авторът на романа Дейвид Мичъл се стреми да покаже как всеки от нас влияе с делата си върху бъдещето и по-конкретно върху живота на бъдещите си прераждания.
Тримата режисьори са решили по странен и елегантен начин представянето на героите от различните епохи – като използват едни и същи актьори за различните персонажи от шестте сюжетни линии. Реализирането на идеята обаче издиша на места, тъй като не винаги героите, изиграни от едни и и същи актьори, са свързани чрез прераждането.
Най-много присъствие на екрана има носителят на Оскар Том Ханкс (Tom Hanks), който е ангажиращ вниманието и брилянтен както винаги. Той най-често си партнира с Хали Бери (Halle Berry), а химията помежду им се оказва неочаквано добра.
В актьорския състав участват още Хюго Уийвинг (Hugo Weaving), Бен Уишоу (Ben Wishaw), Джим Стърджис (Jim Sturgess), Джим Броудбент (Jim Broadbent), Сюзан Сарандън (Susan Sarandon), Хю Грант (Hugh Grant) и др.
Докато Сарандън и Грант имат по-скоро епизодични роли, а потенциалът на Хюго Уийвинг далеч не е използван докрай, то Джим Стърджис и Бен Уишоу са едни от блестящите във филма.
Стърджис е в основата на история, доста наподобяваща The Matrix. Във въпросната сюжетна линия, разказваща за дистопичното бъдеще, той си партнира с актрисата Дууна Бае (Doona Bae). Историята им е може би най-динамична от шестте - с много екшън и революционни идеи за разчупване на тоталитарните режими.
Визуално целият филм е на изключително високо ниво и може би най-доброто решение на тримата режисьори е да не избират 3D формата за продукцията, който вероятно само щеше да подразни зрителя.
Както често се случва, заедно с перфектната визия върви и гениален саундтрак. Работата на Том Тиквер по т. нар. Cloud Atlas Sextet, който се явява свързващият всички истории елемент, е повече от брилянтна и дори само това му творение заслужава неоспорими аплодисменти.
След края на тричасовия Cloud Atlas в зрителя все пак остава едно чувство, че нещо е липсвало, което е обяснимо обаче като се има предвид предизвикателността на романа на Дейвид Мичъл.
В крайна сметка филмът е над средното ниво и определено успява да издържи под тежината на собствената си епичност и амбициозност на продукцията. Макар със сигурност да не е нещо революционно, каквото беше The Matrix, Cloud Atlas лесно задържа вниманието върху себе си и ни кара да заобичаме историята и героите дотолкова, че второто гледане да стане неизбежно.
