Парламентът на Нова Зеландия отстрани трима депутати от маори заради протеста им „хака“ по време на заседание миналата година, съобщава ВВС.
Депутатът от опозицията Хана-Рауити Майпи-Кларк, която започна традиционния танц по време на парламентарно заседание, е била отстранена за седем дни, докато съпредседателките на нейната партия Равири Уайтити и Деби Нгарева-Пакър получиха забрана за 21 дни. Това са най-дългите наказания, налагани от този парламент. Причината е, че народните представители са изпълнили традиционния за племето им танц „хака“ в знак на протест срещу законопроект, който се стреми да пренапише учредителния договор на страната с народа маори. Т. нар. Договор от Уайтанги е подписан между британската корона и лидерите на маорите през 1840 г. по време на колонизацията на Нова Зеландия.
Защитниците на законопроекта твърдят, че договорът от 1840 г. трябва да бъде преосмислен, тъй като е разделил страната по расов признак и не съответства на днешното мултикултурно общество. Критиците обаче казват, че именно предложеният законопроект би бил разделящ и би довел до разпадане на така необходимите защити за много маори.
В края на миналата година законопроектът предизвика мирен протестен марш, който продължи девет дни, започвайки от далечния север и завършвайки в столицата Уелингтън. До края на протестите през ноември миналата година броят на протестиращите нарасна до над 40 000, превръщайки се в един от най-големите маршове в историята на страната. В крайна сметка самият протест, както и неочакваното изпълнение на хака, постигнаха целта си и законопроектът е бил отхвърлен със 112 гласа „за“ срещу 11 „против“ през април, дни след като правителствена комисия препоръча той да не се приема.
Впоследствие в парламента са били проведени напрегнати разговори, на които са обсъждани наказанията за танцуващите депутати. По време на разговорите министърът на външните работи Уинстън Питърс е бил помолен да се извини за това, че е нарекъл партията на маорите „куп екстремисти“, както и за изявлението си, че на страната „й е писнало от тях“.
„Никога няма да бъдем накарани да млъкнем и никога няма да бъдем изгубени“, е заявила 22-годишната Майпи-Кларк, която е най-младият народен представител в страната, едва сдържайки сълзите си. Тя е един от шестимата депутати, които представляват племето маори в 123-членния парламент на Нова Зеландия.
През май тази година парламентарна комисия предложи отстраняването на депутатите. Тя постанови, че хака, която доведе до временно спиране на работата на парламента, може да е „сплашила“ други законодатели. Премиерът Кристофър Луксън отхвърли тогава обвиненията, че решението на комисията е „расистко“, добавяйки, че проблемът не е самият танц хака, а „партиите, които не спазват правилата на парламента“.
Нова Зеландия традиционно се сочи като пример за зачитането на правата на коренното население, но отношенията с общността на маорите са обтегнати напоследък при сегашното консервативно правителство, ръководено от Луксън. Неговата администрация е критикувана за намаляване на финансирането на програми в полза на маорите, включително планове за разпускане на организация, която има за цел да подобри здравните услуги за общността. Луксън обаче защити постиженията на правителството си по въпросите на маорите, позовавайки се на планове за подобряване на грамотността в общността и извеждане на деца от спешни жилища.
Депутатът от опозицията Хана-Рауити Майпи-Кларк, която започна традиционния танц по време на парламентарно заседание, е била отстранена за седем дни, докато съпредседателките на нейната партия Равири Уайтити и Деби Нгарева-Пакър получиха забрана за 21 дни. Това са най-дългите наказания, налагани от този парламент. Причината е, че народните представители са изпълнили традиционния за племето им танц „хака“ в знак на протест срещу законопроект, който се стреми да пренапише учредителния договор на страната с народа маори. Т. нар. Договор от Уайтанги е подписан между британската корона и лидерите на маорите през 1840 г. по време на колонизацията на Нова Зеландия.
Защитниците на законопроекта твърдят, че договорът от 1840 г. трябва да бъде преосмислен, тъй като е разделил страната по расов признак и не съответства на днешното мултикултурно общество. Критиците обаче казват, че именно предложеният законопроект би бил разделящ и би довел до разпадане на така необходимите защити за много маори.
В края на миналата година законопроектът предизвика мирен протестен марш, който продължи девет дни, започвайки от далечния север и завършвайки в столицата Уелингтън. До края на протестите през ноември миналата година броят на протестиращите нарасна до над 40 000, превръщайки се в един от най-големите маршове в историята на страната. В крайна сметка самият протест, както и неочакваното изпълнение на хака, постигнаха целта си и законопроектът е бил отхвърлен със 112 гласа „за“ срещу 11 „против“ през април, дни след като правителствена комисия препоръча той да не се приема.
Впоследствие в парламента са били проведени напрегнати разговори, на които са обсъждани наказанията за танцуващите депутати. По време на разговорите министърът на външните работи Уинстън Питърс е бил помолен да се извини за това, че е нарекъл партията на маорите „куп екстремисти“, както и за изявлението си, че на страната „й е писнало от тях“.
„Никога няма да бъдем накарани да млъкнем и никога няма да бъдем изгубени“, е заявила 22-годишната Майпи-Кларк, която е най-младият народен представител в страната, едва сдържайки сълзите си. Тя е един от шестимата депутати, които представляват племето маори в 123-членния парламент на Нова Зеландия.
През май тази година парламентарна комисия предложи отстраняването на депутатите. Тя постанови, че хака, която доведе до временно спиране на работата на парламента, може да е „сплашила“ други законодатели. Премиерът Кристофър Луксън отхвърли тогава обвиненията, че решението на комисията е „расистко“, добавяйки, че проблемът не е самият танц хака, а „партиите, които не спазват правилата на парламента“.
Нова Зеландия традиционно се сочи като пример за зачитането на правата на коренното население, но отношенията с общността на маорите са обтегнати напоследък при сегашното консервативно правителство, ръководено от Луксън. Неговата администрация е критикувана за намаляване на финансирането на програми в полза на маорите, включително планове за разпускане на организация, която има за цел да подобри здравните услуги за общността. Луксън обаче защити постиженията на правителството си по въпросите на маорите, позовавайки се на планове за подобряване на грамотността в общността и извеждане на деца от спешни жилища.
