„Произход и развитие на съзнанието“ е един от основните трудове на Ерих Нойман, публикуван за пръв път през 1949 г. В това класическо произведение на аналитичната психология той представя и анализира развитието на вътрешните психични структури в общочовешки и индивидуален план. От дълбиннопсихологическа, митологична и културноисторическа перспектива този ключов текст с впечатляващ мащаб документира възникването и развитието на съзнанието и разгръщането на човешката личност във филогенетичен и онтогенетичен план.
Ерих Нойман (1905–1960) е един от най-значимите ученици и сътрудници на К. Г. Юнг, с когото поддържа кореспонденция от 1933 г. почти до смъртта си през 1960 г. Следва философия и психология в Ерланген, а след това медицина в Берлин. През 1934 г. под натиска на националсоциалистическото гонение Нойман, съпругата му Юли – също психоаналитик – и двете им деца емигрират през Швейцария в Тел Авив, където Нойман открива собствена практика. Като последовател на Юнг той развива и обогатява аналитичната психология със собствени основополагащи изследвания. Сред тях освен произходът и развитието на съзнанието са проблемите за психологията на жената, за същността на творческия процес, на трансперсоналното и др.
***
Ерих Нойман: „Както видяхме, поредността е следната: от архетипа като действаща трансперсонална форма през идеята към понятието, което се изгражда, както например понятието за Бог, което вече произхожда изцяло от съзнателната сфера или поне така твърди, както Азът се самозалъгва. Сега вече няма трансперсонално, а само персонално, вече няма архетипи, а понятия, няма символи, а знаци.
Това отцепване от несъзнаваното, от една страна, прави живота на Аза лишен от смисъл, но от друга, събужда дълбинния пласт, който става деструктивен и разрушава единовластието на Аза и съзнанието с трансперсонални изригвания, епидемии и масови болести. Защото нарушаването на компенсиращия баланс между съзнанието и несъзнаваното при индивида не е безобидно явление. Дори да не са толкова изострени, че да доведат до психично заболяване, загубата на инстинктите и свръхподчертаването на Аза имат последици, които, обхващайки милиони хора, констелират културната криза.
Тук няма да проследяваме психологическите и етичните последствия от тази ситуация за индивида и отношението му към групата, но ще се задържим още малко на това, което беше наречено разпад на ценностите на Модерността и което ние описваме като разпад на архетипния канон.
Културният канон възниква чрез проекция на несъзнавани архетипни образи. Неговото действие може да се промени, било защото груповото съзнание се развива прогресивно или регресивно било защото в колективното несъзнавано настъпват спонтанни или реактивни промени, например в отговор на реални социални или политически промени. Тук няма да изследваме кога реалните промени предизвикват реакции на колективното несъзнавано и кога промени в колективното несъзнавано се изразяват в реални трансформации. Общоизвестно е, че в последните векове от развитието на Запада ценностният канон се разпада, но това не пречи с изненада и потрес да виждаме в миналото, сега и занапред ужасните последствия от този процес.
Системата на стария ред с неговите господстващи ценности е в тотален разпад. Бог, крал, отечество станаха проблематични величини, както и свобода, равенство, братство, любов и справедливост, напредък на човечеството и смисъл в живота. Това не означава, че като трансперсонални архетипни величини те няма да продължат да определят живота, но валидността и най-малкото позицията им са станали несигурни, връзките помежду им – проблематични, а старият йерархичен ред е разрушен.
Така индивидът, който вече не може да се опре на едно вътрешно компенсаторно противодействие, изпада от подредеността на културата. Наред с това обаче запада и трансперсоналният опит на индивида, хоризонтът му се смалява и той изгубва сигурността и смисъла в живота си.
В тази ситуация се наблюдават две всеобщи реакции. Едната е регресия към Великата майка, към несъзнаваното, готовност да станеш част от масата и като атом от колектива с нови трансперсонални преживявания да намериш нова сигурност и ново място. Другата реакция е бягство към Великия баща в изолацията на съзнанието и индивидуализма.
Изпадането на индивида от културната конструкция го води към изолация и инфлация на Аза и личното пространство. Резултат от това психологическо развитие е живот, фокусиран изцяло върху Аза с неговите безпокойство, дефицити, безформеност и безсмислие – в сравнение например със символния живот.
След западането на архетипния канон отделни архетипи завладяват хората и ги поглъщат като зли демони. Типично симптомно поле на това преходно явление е Америка, но заедно с нея и почти целият западен свят. Някакви доминанти определят личността, която е такава само на думи. Характерен е гротескният факт, че колективният живот е под властта на убийци, обирджии, потисници, крадци, фалшификатори, изнудвачи и измамници, дегизирани така, че всеки ги разпознава. Тяхната безскрупулност и обиграност среща признание и възхищение, а пробивността си те черпят в най-добрия случай от своята обсебеност от произволно архетипно съдържание, което ги е завладяло. Енергията на обсебената личност е голяма, защото в своята едностранна примитивност тя не разполага с всички диференциации, които правят човека човек. Почитта към „звяра“ никак не е ограничена само в Германия, тя цари навсякъде, където се възхваляват едностранчивостта, пробивността и безпроблемността, а това означава, че сложните резултати от човешкото развитие са изоставени в полза на една животинска хищност. Достатъчно е само да видим какво представляват фактическите възпитателни идеали на Запада.
Обсебеността например на финансовите и икономическите магнати е психологически очевидна дори само в това, че в действителност те са зависими от един трансперсонален фактор, наречен „работа“, „власт“, „пари“ или другояче, който обаче според сполучливия израз ги поглъща и не им оставя никакво или почти никакво пространство за личен живот. Наред с нихилистичната нагласа към културата и човечеството има едно раздуване на сферата на Аза и личното, което с брутален егоизъм се изразява в незаинтересованост към общото и в опита да се води егоцентричен живот, в който личната власт, парите и „преживяванията“ – по възможност незначителни, но пък интензивни – запълват цялото пространство.
В предишни времена стабилността на културния канон създава за индивида прегледна система от ценности и ред, в която всичко си има свое място и пространство. Сега това е изгубено, а атомизираният индивид е завладян и погълнат от произволното доминиране на някакви надперсонални „величини“.
Не само власт, пари и любов, но и религия, изкуство и политика като изключително определящи величини, както и партии, нации, секти, движения и „изми“ – всички те „завладяват“ отделни хора и маси и дезинтегрират индивида. Далеч сме от мисълта да сравняваме егоистично унищожаващия хищник от икономиката и голямата политика с отдадения на някаква идея човек, обзет от архетипи, които определят бъдещето на човечеството, и който жертва живота си за тази отдаденост. Но една психология на културата, основана на дълбинната психология, има задачата да заяви една нова етика, която не само отчита колективното въздействие на тази завладяност, но и поема отговорност за нея.
Дезинтегрирането на личността, предизвикано от дадена идея, е не по-малко опасно от онова, породено от празнотата на личната обсебеност от властта. Катастрофалните процеси на масовизиране и реколективизиране в съвременността са последица и израз на дезинтеграцията на личността. На друго място се опитахме да представим връзката между дълбинната психология и новата етика. Един от най-важните изводи на новата етика е, че интеграцията на личността, т.е. нейната цялост, е висшата етична цел, от която зависи развитието на човека. И макар че дълбинната психология разкри необходимостта тъкмо „висшият човек“ да бъде завладян от архетипите, това не променя разбирането, че тази завладяност би могла да има фатални последствия.
Това характеризиране на нашето време не е обвинение, а още по-малко възхвала на „доброто старо време“, защото тези явления са симптоми на прелом, който трябва да се разглежда като цяло. Разпадът на старата култура и възстановяването ѝ първо на едно по-ниско ниво са оправдани, защото по този начин базата на културата се разширява неимоверно. Нововъзникващата култура ще бъде общочовешка в несравнимо по-висок смисъл от когато и да било досега, защото ще е преодоляла съществени елементи на гражданските, националните и расистките ограничения. Това не са някакви фантастични желания, а факти, чиито хаотични родилни мъки носят безкрайни нещастия на безкрайни маси хора. Духовно, политически и икономически нашият свят се простира от Китай и Индия до Америка и Европа. В сравнение с това Наполеоновите войни са средно сериозни вражди между малки държави, а светогледът на неговото време, в който извъневропейското пространство тепърва се появява, за нас, ако си го представим реално, е почти непонятен в своята ограниченост.
Разпадът на архетипния канон на нашата култура, довел до изключително съживяване на колективното несъзнавано или пък е негов симптом, който чрез масовите явления определя нашата лична съдба, е само временно явление. Днес, когато още се водят войните за наследството на стария канон, чрез индивида става ясно какви са и как биха изглеждали синтетичните възможности на бъдещето. Съзнателното обръщане към несъзнаваното и отговорното занимание на човешкото съзнание със силите на колективното несъзнавано е задача на бъдещето. Никаква промяна на външния свят и никаква социална промяна не може да умири демоните, боговете и дяволите на човешката душа и да им попречи отново и отново да сриват онова, което съзнанието изгражда. Ако не получат своето място в съзнанието и културата, никога няма да оставят човечеството на мира. Подготовката за това занимание обаче, както винаги, зависи от героя, от индивида; със своята трансформация той е моделът за подражание на бъдещото човечество, той е лабораторната колба на колектива, както съзнанието е лабораторната колба на несъзнаваното.“
Книгата „Произход и развитие на съзнанието“, от Ерих Нойман, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад."