„Врява и безумство без капка смисъл“, Калин Тодоров

„Животът е история, разказана от луд, пълна с врява и безумство, в която няма ни капка смисъл...“

Така аз бих представил в едно изречение пиесата на Уилям Шекспир „Макбет“ – най-кратката, но и най-известната му трагедия. Основана е върху разказ за шотландския крал Макбет (1005–1054). Бардът от Стратфорд на Ейвън я е посветил на покварата от властта и на предателството.

Избрах този стих за мото на книгата, защото покварата от властта и предателството са главните причини за пропадането на България. Покварата на хора, които през всичките години на Прехода предаваха миналото и бъдещето на България, нейната природа и богатства: хора без морал и разум.

Ако това може да бъде някакво утешение, поне не сме сами. Покварата и предателството бродят по света. По страниците на тази книга те тръгват от земите на Древна Хазария, минават под един червен щит във Франкфурт, стигат до „Кримската Калифорния“ и се протягат към „Небесния Йерусалим“...

Шепа „богоизбрани“, покварени от властта и парите, никога не са спирали да заговорничат...

Калин Тодоров

104 с., мека корица.

Откъс

„Животът е история, разказана от луд, пълна с врява и безумство, в която няма ни капка смисъл“ – това казва Макбет, героят на Шекспир; и мрачните му думи сякаш ни описват повече от добре нашето време.

Обезумелите неолиберални елити разрушават всичко, което е направило християнската цивилизация велика. Корпорациите активно моделират този процес, за да поемат управлението на света, подменяйки държавната власт. Днешните либерали – както на Запад, така и в България – са загубили всякаква връзка с реалността.

Според техният гуру Карл Попър (1902–1994), любимият учител на милиардера Джордж Сорос, светът трябва да се превърне в глобално село, населено с рационално мислещи, самостоятелни индивиди. Затова всяка форма на колективизъм, всякакъв историзъм и всякакво величие на идеите на духа са заклеймявани като тоталитаризъм.

Теорията на Попър се оказа удобна за глобалния елит. Тя намери своите продължения в джендър философията на Джудит Бътлър, в учението за липсата на раси на Нина Яблонски, в идеите на Жак Атали. Либералният глобализъм се превърна в масова идеология, налагана с „огън и меч“ от корпоративния капитал много години в Западния свят, а през последните трийсет – и у нас.

Но за да стане възможно глобалното село, всички трябва да бъдат вкарани в глобалната матрица. Затова „отворените общества“ се изродиха в тоталитарни. А свободните хора – в Париж, в Отава, в Ню Йорк и другаде – вече се бунтуват срещу тях. Така престана да съществува „монолитният Запад“. Той се оказа разделен на общества, намиращи се в дълбок идеен конфликт.

Кризата на идеите лежи в основата на всяка война. Колкото е по-дълбока едната, толкова по-разрушителна е другата. Светът от години е в системна криза. Нейната видима фаза започна с рухването на финансовите пазари на Уолстрийт в Ню Йорк и Лондонското сити през 2008 г., мина през касапницата в Сирия и избухна в Украйна. Кризисните процеси вече засягат всички елементи на нашата цивилизация: политика, икономика, изкуство, култура, здравеопазване, образование, спорт и какво ли още не.

Войната в Украйна е ключ, който ще отвори вратата към още по-гореща фаза на тектоничните събития – и те ще променят напълно света. Той се намира само в началото на голям цивилизационен преход, чиито мащаби са сравними с огромния конфликт, обхванал човечеството от началото на Първата до края на Втората световна война.

Вече се оформят контурите на следващите локални войни – в Централна Азия, около Тайван, в Африка, навсякъде... Европейският съюз е застинал в уязвима позиция. Страните в него нямат природни ресурси, на път са да загубят индустрията си и пазарите, капиталите го напускат, панически изтегляйки се към САЩ. А на Изток се оформя алтернативна икономическа уния, която скоро може да се измъкне от примката на долара. Страните там притежават достатъчно ресурси и жива сила, за да могат да го направят.

При тази схема България ще остане оголена – без читава политическа класа, без значими ресурси, без производствена база, без капитали.

Без перспектива и без надежда...