Terminator: Salvation

Pinterest LinkedIn +

Жанр: Third Person Action
Година: 2009
Произв./Изд: Warner Bros Interactive/GRIN
Платформа: PS3 | X360 | PC

За играта:

 

Terminator: Salvation е една от онези игри, които не преразказват сюжета на едноименната лента, с която делят общо заглавие, а го доразвиват по някакъв начин. В случая историята няма допирни точки с тази от филма Терминатор: Спасение, така че няма опасност да научиш предварително нещо, което би искал да видиш чак в киносалона.

 

Действието в игралното Спасение започва две години преди събитията от лентата и проследява първата стъпка от издигането на Джон Конър – все още обикновен войник от Съпротивата, опитващ се да оцелее в завладения от машините свят – до позицията си на харизматичния лидер, повел хората на организиран бунт. Играта започва от момента, в който по време на някаква мисия той получава сигнал за помощ от малък отряд, оказал се приклещен в сърцето на вражеската база. Въпреки логичния извод на предводителя му, че всеки опит да се навлезе толкова навътре в териториите на Скайнет е чисто самоубийство, а хората могат директно да се считат за мъртви, Джон – воден от принципа, че всеки човешки живот е свещен – отказва да последва заповедта за изтегляне и тръгва да спасява нещастниците, оформяйки си постепенно малък отряд от последователи.

 

Въпреки че е трудно да се каже, че историята допълва сценарно по някакъв начин едноименния филм (както примерно това правят Wanted: Weapons of Fate и най-вече Chronicles of Riddick: Assault on Dark Athena), историята е приятна и стегната, а атмосферата на едно постапокалиптично бъдеще, в което човешката раса е почти изтребена, е достатъчно добре пресъздадена.

 

 

Визия и звук:

 

Може би най-голямото разочарование за феновете е, че Крисчън Бейл не се завръща към ролята си на Джон Конър във виртуалния Terminator: Salvation, а заместникът му дори не се опитва да го имитира, така че приемствеността между игра и филм леко се губи. Интересен момент обаче е, че зад микрофона на една от главните героини е застанала друга популярна холивудска звезда, която не участва в едноименния филм. Твоята спътничка Анджи е озвучена от Роуз Макгоуън, позната от Бибрутално: Планета страх и Черната далия. Прочее, това не е първият досег на красавицата с игра – тя озвучава и главния женски персонаж в доста приятния фентъзи-уестърн Darkwatch: Curse of the West.

 

На визуално ниво нещата са по-скоро добри – на моменти разрушеният Лос Анджелис изглежда потискащо реалистично и навява търсеното чувство за обреченост. Единственото нещо, което разваля пейзажа”, са не особено добре пресъздадените и раздвижени модели на персонажите и машините, с които се сражаваш.

 

 

Геймплей:

 

В основата си Terminator: Salvation е екшън от трето лице, следващ модерната в последно време (да се чете – след излизането на първия Gears of War) система за стрелба иззад някакво прикритие. Сраженията с машините са разнообразени с няколко наистина страхотни сцени, в които Конър стреля по нещо от движещо се превозно средство. Тези моменти са толкова високоскоростно адреналинови, че честно казано не бих имал нищо против да заемаха по-голяма част от геймплея.

 

Наличен е и кооперативен режим, в който освен че се държи по-адекватно от доста кухите ти, водени от ИИ спътници, партньорът ти е дарен и с възможността да те съживява (да, пак като в Gears-a), така че смъртта на Джон не води автоматично до предишния чекпойнт, какъвто е случаят със соловата игра.

 

От казаното до тук човек може да остане с впечатлението, че Terminator: Salvation е приятно, средностатистическо екшънче в стилистиката на, примерно, актуалния Wanted: Weapons of Fate – допълващ филмовата вселена с нова история, приличен на визуално ниво и с добре работеща (пък била тя и малко изплагиатствана) геймплейна механика.

 

Това впечатление принципно би било съвсем правилно, ако човек не вземе предвид най-сериозния проблем на играта - нейната абсолютно непростима краткост. Срещу трицифрената сума, която ще заплатиш за Terminator: Salvation, получаваш ни повече, ни по-малко от жалките три игрални часа. Три! Това е абсолютно престъпление срещу крайния потребител. Да, играта е наистина приятна, но ми е невъзможно да ти я препоръчам, освен ако не я намериш някой ден в кош с преоценени стоки на цена от тридесетина лева. Дотогава по-добре гледай как Джон Конър трепе роботи в киносалона.

 

 

Плюсове:

-Стегната история, която не преповтаря видяното в киното.

-Добре работеща кавър” механика и доста адреналинов на моменти екшън.

-Приятен кооперативен режим.

-Добро визуално пресъздаване на разрушения Лос Анджелис и в резултат – потискаща атмосфера.

 

 

Минуси:

-Крисчън Бейл не участва.

-Доста ограничен арсенал от оръжия и още по-ограничен брой противници. Което не е никак странно предвид долната точка.

-Точно три часа геймплей. Играта е толкова безумно кратка, че просто не си струва парите.

Сподели.