Въпреки заглавието си това не е историческа, а философска книга. Тя обаче е дълбоко историческа философия, чиято основна теза е, че всички структури, които ни заобикалят и формират нашата реалност (планини, животни и растения, човешки езици, социални институции), са продукт на специфични исторически процеси. За да бъде последователна, този тип философия по необходимост трябва да вземе за отправна точка реалната история. Проблемът, разбира се, е, че тези, които пишат история, колкото и да са научно подготвени, го правят от определена философска гледна точка, а това, изглежда, ни вкарва в порочен кръг. Но точно както историята и философията могат да си взаимодействат по такъв начин, че да направят невъзможна обективната оценка на действителността, когато закостенелите светогледи и рутинните процедури за събиране на исторически доказателства си влияят неблагоприятно, те могат да си взаимодействат и положително и да превърнат тази взаимна зависимост в благотворен кръговрат. Нещо повече, може да се твърди, че това положително взаимодействие вече е започнало. Много историци са изоставили европоцентризма си и сега поставят под въпрос самия възход на Запада („Защо не Китай или ислямът?“ е често срещан въпрос), а някои дори са изоставили антропоцентризма си и са включили множество истории отвъд човешката гледна точка в своите разкази. Редица философи от своя страна се възползваха от новите исторически данни, открити от учени като Фернан Бродел и Уилям Макнийл, и ги използваха като отправна точка за нова, възродена форма на материализъм, освободена от догмите на миналото.
Философията обаче не е единствената дисциплина, повлияна от новото осъзнаване на ролята на историческите процеси. Науката също придоби историческо съзнание. Няма да е пресилено, ако кажем, че през последните две-три десетилетия историята проникна във физиката, химията и биологията. Вярно е, че термодинамиката от XIX век вече е въвела стрелата на времето във физиката, а оттам и идеята за необратимостта на историческите процеси. А теорията за еволюцията вече е показала, че животните и растенията не са въплъщения на вечни същности, а частични исторически конструкции, бавни натрупвания на адаптивни черти, скрепени чрез репродуктивна изолация.
Мануел де Ланда
Мануел де Ланда (роден в Мексико през 1952 г.) е философ, медиен артист, програмист и софтуерен дизайнер. Живее в Ню Йорк от 1975 г. След като изучава изкуство през 70-те години на миналия век, той става известен като независим режисьор, създаващ ъндърграунд 8-милиметрови и 16-милиметрови филми, вдъхновени от критическата теория и философия. През 80-те години на миналия век Мануел де Ланда се фокусира върху програмирането, писането на компютърен софтуер и компютърното изкуство. След като се запознава с творчеството на Жил Дельоз, той вижда нов творчески потенциал във философските текстове и става един от представителите на „новия материализъм“.
***
Мануел де Ланда: „В нелинейния дух на тази книга трите свята (геоложки, биологичен и езиков) няма да се разглеждат като постепенно усъвършенстващи се етапи на еволюцията, която завършва с появата на човечеството като нейно върхово постижение. Вярно е, че малка част от геоложките материали (въглерод, водород, кислород и девет други елемента) е формирала изходното вещество, необходимо за появата на живи същества, и че малка част от органичния материал (някои неврони в мозъка) е осигурила основата на езика. Но тези последователни възниквания далеч не са се развивали постепенно в посока към все по-голямо съвършенство, а са били – и тук ще бъдат разглеждани – като натрупвания на различни видове материал, при които всеки следващ слой не образува нов свят, затворен в себе си, а напротив, води до съжителства и взаимодействия от различен вид. Освен това всеки натрупан слой е стимулиран отвътре от самоорганизиращи се процеси, а силите и ограниченията, които стоят зад това спонтанно генериране на ред, са общи и за трите слоя.
В съвсем реален смисъл реалността е единна материя енергия, която преминава през различни видове фазови преходи, като всеки нов слой натрупани „неща“ просто обогатява резервоара на нелинейната динамика и нелинейната комбинаторика, които са на разположение за генериране на нови структури и процеси. Скалите и ветровете, микробите и думите са различни проявления на тази динамична материална реалност, или с други думи, всички те са различните начини, по които тази единна материя енергия се изразява. Така че това, което следва, няма да бъде хроника на „човека“ и „неговите“ исторически постижения, а философско размишление върху историята на материята енергия в нейните различни форми и на многобройните съжителства и взаимодействия на тези форми. В тази книга геоложкият, органичният и езиковият материал ще могат „да си кажат думата“, а полученият хор от материални гласове, надявам се, ще ни даде нов поглед върху събитията и процесите, които са оформили историята на това хилядолетие.
Книгата „Хиляда години нелинейна история“, от Мануел де Ланда, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
