Литературно явление от световен мащаб, романите на Елена Феранте излизат извън рамките на обикновеното, не само заради цялата мистериозност около своята авторка. От любовни вълнения до исторически събития, от приятелство до омраза, те премиват през огромна палитра емоции и персонажи.
"Тази, която си отива, тази, която остава" е третата част от неаполитанската тетралогия на Елена Феранте. И тъй като все още няма отговор на въпросите около личността на авторката (всъщност дори не е сигурно, че романите са писани от жена), смятаме да ви разкажем направо как продължава историята, чието начало постави "Гениалната приятелка".Независимо дали ще се съгласите с лаконичното обяснение, дадено от създателя на тетралогията, което гласи: "Веднъж написани, книгите нямат нужда от своите автори", едно е сигурно: въздействието на тези романи едва ли би се променило, дори да знаехме повече за човека, който ги е написал. Може би именно защото знаем най-важното: стилът е прекрасен, а талантът на автора – безспорен. И за да се уверите в това, е достатъчно просто да почетете.
Втората част на поредицата, "Новото фамилно име", остави двете главни героини Елена и Лила разделени. Не само от километри, но и от житейските си избори. Лила, загърбила новото си фамилно име, а заедно с него и неудачния си брак, остава сама с детето си, след като любовникът ù я напуска. Елена написва и издава роман, който се радва на все по-голям успех, сгодена е и скоро ще е омъжи.
Едно от най-въздействащите неща в романите на Феранте е начинът, по който е описано именно приятелството между двете момичета. В "Тази, която си отива, тази, която остава" Елена определя приятелката си като "сянка", която неизменно присъства в живота ù. И в това присъствие има колкото положителни, толкова и отрицателни аспекти. Непрестанното сравнение, което двете неизменно правят помежду си още от детските години, продължава да ги следва дори в моментите, в които не могат да общуват.
Нищо не е черно-бяло. Никой не е само добър или само лош. Успехът има цена. Провалът също. И не винаги е ясно чия цена е по-висока. След излизането на книгата си Елена се връща за кратко в дома на родителите си в Неапол. Триумфът ù е кратък – до всяка хвалебствена рецензия стои по една унищожителна и макар книгата да се продава повече от добре, Елена е все така неуверена. Чувството, че не заслужава успеха си, че не заслужава щастие, е подсилено от постоянните критики на майка ù.
Това, което тревожи Елена, не е само книгата или предстоящата сватба, дори не е чувствителната разлика между нейното семейство и това на бъдещия ù съпруг, а те са толкова различни, колкото изобщо е възможно да бъдат. И запознанството им не минава особено гладко. През цялото време докато е в Неапол, Елена се колебае дали да се обади на Лила. Не само защото животът им вече е много различен, но и защото знае нещо, което не е убедена дали трябва да сподели с приятелката си.
Докато пътува, за да представя романа си в различни градове, Елена се среща с Нино, който е станал университетски преподавател. Същият Нино, в когото и двете са били влюбени. Същият, заради когото Лила напуска съпруга си. И който я изоставя сама да отглежда сина си. И както Елена скоро разбира, Лила не е единствена жена, с която Нино е постъпил така.
Кога детското приятелство губи силата си? Дали я губи? Кога се превръщаме в родителите си, независимо от това колко сме опитвали да се разграничим от тях? И доколко вдъхновението и талантът са зависими от външни фактори? Всички тези въпроси преследват Елена, а докато тя търси отговорите, политическите вълнения в Европа променят не само живота в Италия. Ако сте любопитни да научите повече, можете да го направите ТУК.
