Днес в рубриката ни "Стара София" ще ви представим един от нейните културни символи - Националният дворец на културата през погледа на отминалите поколения.
Макар да е създаден сравнително скоро - официалното му откриване е през март 1981 година в чест на 1300-годишнината на България, НДК вече е неделима част от архитектурата на столицата ни и може би известен повод за гордост.
Втори етап на строежа, 79 г., сн. Нашето детство
Идеята за неговото построяване е на Людмила Живкова - дъщерята на Тодор Живков и бивша съпруга на Иван Славков, която умира месеци, след като вижда завършена една от мечтите си. До 1990 година носи и името "Народен дворец на Културата Людмила Живкова".
Финален етап от строежа, 80 г., сн. Attractive
Построен е върху площ от 18 300 кв. м. и е с обем 576 800 куб.м. за по-малко от четири години, въпреки че по план се предвижда срокът да е поне 12.
Архитектурният проект е дело на колектив с рък. арх. Александър Баров, а оформлението на пространството пред него - на колектив с арх. Атанас Агура.
След откриването през 81 г., сн. Lost Bulgaria
Знакът, който виждаме като символ на НДК, е на прочутия ни скулптор Георги Чапкънов. Той представлява слънце в стилизирана форма и е изработен от бронз с диаметър 7 метра.
Дворецът се състои от 8 етажа и 3 подземни нива, включващи 13 зали и 55 конферентни помещения с капацитет от 100 до 4000 места.
След откриването през 81 г., сн. Lost Bulgaria
Това е и причината да се счита за най-големия технологично напреднал център за провеждане на най-различни културни мероприятия у нас.
1984 година, сн. Lost Bulgaria
На 27 юли 2005 г. е отличен с приза "Алекс" на Международната асоциация на конгресните центрове за "Най-добър световен конгресен център".
НДК днес...
