23 Февруари 2019, 16:39

Онлайн след смъртта, или какво се случва с виртуалния ни живот, след като реалният приключи?

Google+ Pinterest LinkedIn +

Днес повечето от нас живеят в два свята. Реалният е този, в който лягаме, ставаме, учим и работим, дишаме и растем. Вторият е виртуалният свят – светът на интернет, на световната мрежа, изтъкан от блогове, социални мрежи, форуми, лични и корпоративни сайтове.

Макар някои да разглеждат това измерение на съществуването като просто отражение на действителността, присъствието ни в него е повече от реално.

Точно затова напоследък все по-често възниква един интересен въпрос, свързан с тази двойственост: Какво се случва с нашето виртуално "алтер его", когато реалното ни "Аз" престане да съществува?

Повечето интернет компании като Google и Amazon, например, са доста ясни по отношение на политиката си за съхранение на личната информация и, както се казва, са решили въпроса генерално – по-голямата част от нея на практика им принадлежи.

Когато се съгласявате да използвате услугите им, вие всъщност им давате това право. Ето защо е добре да се четат така наречените End user agreement документи (нещо, което много малко от нас правят), но това е друга тема.

Все пак има една огромна област от персонални данни в цифров формат, съхраняващи се онлайн, правото на собственост, респективно на наследяване, при които е меко казано пълна мъгла.

Ако говорим за създадено от нас самите съдържание – било то авторски блогове, фотографии, софтуер и други креативни продукти, в повечето държави законът е ясен – правото на собственост върху тях преминава върху преките наследници на автора им.

Подобна е ситуацията и с акаунтите за онлайн банкиране (както, разбира се, и свързаните с тях банкови сметки). В тези случаи повечето казуси препращат към съответните закони за авторското право.

Какво да кажем обаче за неща като профили в социалните мрежи, регистрации във форуми, e-mail и YouTube акаунти? Там днес съществува огромно разнообразие от частни решения и почти никакво общо правило.

Facebook, например, предлага възможност на роднините и приятелите на починалия да запазят вида и изгледа на профила му непроменен – услуга, която те наричат "Мемориализиране" (от Мемориал – паметник).

Това е не само форма на изразяване на почит и преклонение, но и опция за защита на съответния акаунт така, че никой друг да не може да го използва за вечни времена.

Google пък твърдят, че са склонни да предоставят достъп до акаунта на техен починал потребител на "оторизиран негов представител", макар че тази дефиниция е леко неясна. Освен това целият процес за получаване на достъп е доста продължителен и тромав – дори и с новата privacy политика на компанията.

Yahoo са се справили с проблема по възможно най-лесния начин – всеки регистриран акаунт, който не се използва повече от четири месеца, просто бива изтриван.

В MSN мрежата на Microsoft цялата потребителска информация, в това число и наличните email акаунти, се предават на законните наследници срещу предоставяне на съответните документи от тяхна страна, разбира се.

eBay изтрива всички лични данни от сървърите си след представяне на смъртен акт от страна на роднините и наследниците на техен потребител.

Twitter просто заключват акаунта при поискване и той става недостъпен.

Ако всички тези опции не ви допадат, или просто не желаете някой друг да се разпорежда с вашия виртуален живот, след като сте поели към "вечните ловни полета", можете да помислите за така нареченото "Цифрово завещание".

Много хора вече съставят такива документи – друг е въпросът доколко легитимни са те, тъй като повечето законодателни системи, дори в най-развитите западни нации, се оказват зле подготвени за подобен акт.

Сподели.