„Параноичното родителство“ е изключително ключово четиво, което показва как страховете на родителите биват системно подхранвани и как семействата страдат заради това. Всеки разумен човек, който иска да върне трезвия поглед върху родителството в полза на децата, трябва да прочете тази книга.
Не минава и ден без предупреждение към родителите за нова опасност, която застрашава децата им. Масови кампании ги убеждават, че здравето, сигурността и развитието на децата им са постоянно застрашени. Един след друг експерти по отглеждане на деца критикуват родителите, при това често си противоречат дори по най-елементарни въпроси – например дали е разумно да спиш до детето си, или не. Родителите не знаят на кого да вярват; единственото ясно послание е, че не бива да вярват на себе си.
„Параноичното родителство“ излага на ясен и достъпен език тезата, че най-голяма вреда върху децата оказват самите родителски тревоги. Ако искате да разберете защо е толкова трудно да бъдеш родител в съвремието ни – прочетете тази книга. Стъпвайки върху съвременни социологически изследвания и множество интервюта с родители и специалисти от Съединените щати, Канада и Великобритания, това новаторско изследване ще върне увереността на родителите в собствената им преценка и ще им помогне да отгледат уверени, креативни и способни деца...
Франк Фюреди е унгарско-канадски академик и почетен професор по социология в Университета в Кент. Той е добре известен с работата си върху социологията на страха, образованието, терапевтичната култура, социологията на знанието и това, което той нарича „параноично родителство“. Той е автор на редица известни книги, включително „Културата на страха“, „Политиката на страха“, „Къде отидоха всички интелектуалци?“ и „Параноичното родителство“.
Франк Фюреди: „Когато казваме, че децата са изложени на риск, всъщност имаме предвид, че са застрашени от всичко. Докато възприемаме децата като безпомощни и уязвими същества, ще продължаваме да реагираме прекомерно. Родителството ще стане още по-напрегнат процес – буквално занимание на пълен работен ден, което изисква професионална подкрепа. Ако настоящите тенденции се запазят, ще наблюдаваме все повече подчиняване на родителството на професионални стандарти. Тези, които могат да си го позволят, ще търсят помощта на специалисти при отглеждането на децата си. Някои деца вече се намират под наблюдението на „супербавачка“, личен треньор или психолог – и броят им най-вероятно ще се увеличава. Представата за детството все повече ще се свързва с опасности. Ще продължава да расте и списъкът с нови детски диагнози и синдроми. Децата, които се отклоняват от „нормата“ – по-активни, стеснителни, чувствителни или палави, – ще бъдат третирани като медицински случаи и ще получават диагнози на новоизмислени състояния. Все повече деца ще бъдат диагностицирани със „затруднения в ученето“. Един от резултатите от тези тенденции ще бъде, че и тийнейджърите, и младите възрастни ще бъдат третирани като деца, а самото понятие „детство“ ще се разшири. Децата ще се нуждаят от повече време, за да пораснат. Тъй като родителството ще бъде възприемано като още по-трудно от сегашното, ще нараства и броят на диагнозите за следродилна депресия; а неминуемо ще се увеличава и броят на родителите, които избират да имат по-малко деца.
Едно уточнение. Заглавието на тази книга е „Параноичното родителство“, а не „Параноични родители“. Проблемът, който се разглежда, не е самият родител, а културата на параноичното родителство. Това е начин на мислене, който непрекъснато подтиква обществото да се тревожи за всеки аспект от живота на децата; който драматизира всяка трудност, с която се сблъскват майките и бащите, и всекидневните проблеми стават истории, които всяват страх. Това е и нагласа, която подценява родителската компетентност и настоява, че майките и бащите не могат да се справят без помощта на експерти. Тези културни послания се разпространяват с плам от внушителна мрежа от професионалисти, гурута по възпитание, застъпници за закрила на детето, манипулатори на обществените страхове и политици. Разбира се, не сме длъжни отчаяно да се подчиняваме на тези сили. Макар родителите да не могат напълно да се откъснат от културната среда, в която живеят, те могат да ѝ се противопоставят. А ако разберем какви са силите, които действат, поне бихме могли да се научим да вярваме в себе си и в другите възрастни около нас. В бъдеще, както е било и в миналото, децата ще процъфтяват, когато им бъде дадена възможност да експериментират и да изследват непознатото. Нека се надяваме, че някои от нас ще запазят частица здрав разум и ще дадат на децата свободата, която ние самите сме ценили, когато сме били малки.“
Книгата „Параноичното родителство“, от Франк Фюреди, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
