Най-порочните практики на съвременните режисьори

Google+ Pinterest LinkedIn +

Философът Славой Жижек (Slavoj Zizek) казва, че киното е най-перверзното от всички изкуства, защото не ни дава това, което желаем, а ни казва как да желаем. Създава мечти, които преди не сме и подозирали, че имаме. И ни отвежда на места, на които не сме подозирали, че искаме да отидем. Дали това е магията на Седмото изкуство, или тук се крие порочна практика на съвременните режисьори?

Най-силното оръжие на днешните кино дейци са специалните визуални ефекти, изключителната зрелищност и динамика, чиито граници отдавна са се комерсиализирали. Ставаме свидетели на кино, което разчита изцяло на компютърна визия.

Ето защо една от най-порочните практики на съвременните режисьори се крие в прекомерната употреба на CGI (computer-generated imagery) – компютърно генерирани изображения. Това ясно проличава при световноизвестни и широко критикувани режисьори като Майкъл Бей (Michael Bay) например и неговата поредица Transformers.

CGI са завладели света на киното до такава степен, че заемат основна и важна част от филмите, като изместват сценария, сюжетната линия и актьорската игра. Само си представете следните филми без тези ефекти: Jurassic World (2015), The Walk (2015), Chappie (2015), Captain America: The Winter Soldier (2014). Те биха изглеждали като бяло поле и нищо повече.

Съдържанието е концентрирано изцяло в ефектите. Тази съвременна режисьорска практика лишава филма от изграждане на диалози и персонажи и ограбва от артистичната му стойност. Ставаме свидетели на подменени качества в търсенето на моментни усещания, породени единствено от ефектите.

Друга изключително порочна практика е липсата на достатъчно независими режисьорски проекти. Корпорации, студиа и фондове завземат пазара в индустрията и смазват малките независими продукции. Налагат собствен модел, като плащат солидно на режисьори, които да осъществят крайния им продукт.

Така автори като Даниел Еспиноза (Daniel Espinosa), режисьор на Safe House и Child 44, завързват връзки с корпорации и студиа, които им предоставят бюджети от по 200 милиона долара за ДЕБЮТНИТЕ им проекти.

Много от режисьорите попадат в този порочен кръг и са изцяло зависими от водещите корпорации и студиа. Така кино индустрията създава на конвейер едни и същи високобюджетни филми, лишени от авторска мисъл и идея.

Тази порочна практика унищожава независимото кино. Дори режисьори като Куентин Тарантино (Quentin Tarantino), който има по-голяма свобода, споделя за The Hateful Eight (2015), че е длъжен да се придържа към бюджет от петдесет и повече милиона долара и винаги да има предвид комерсиалността.

Сподели.