Контролирай ситуацията! 6-те най-популярни контролера в гейминга

Pinterest LinkedIn +

Отвъд мощния хардуеър, модерните и лъскави конзоли и милиардите долари, изливани в гейм индустрията, за да може игрите да стават по-красиви, по-бързи и по-истински, лежи една все още непреодолима граница. Границата между виртуалното и реалното.

Защото колкото и истинска и гениална да бъде една игра, тя ще си остане там, в телевизора или монитора, а ти ще останеш прикован в собствения си свят, седнал в стола си на цяла вселена разстояние от фантастичните приключения.
 
Обичайният гейм въпрос обикновено е: "Ще можеш ли да си пуснеш дадено заглавие? Имаш ли процесора, видеокартата или конзолната платформа, които са ти необходими, за да се насладиш на Crysis, Gears of War 2 или Killzone 2?"

Има обаче и един по-различен въпрос, свързан с това как точно ще контролираш геймплейната ситуация, как ще се насладиш най-пълноценно на своите няколко часа свободно време.
 

Би ли могъл да бъдеш адекватен главнокомандващ на войските си, ако пуснеш Red Alert 3 на PLAYSTATION 3? Можеш ли да преживееш по-слабата визуална част, за да прегазиш Call of Duty: World at War на Wii, прицелвайки се с уий-моута и представяйки си, че държиш истинска винтовка?
 

Най-популярните представители на игралната периферия:

 

 

1. Мишка и клавиатура

 

WASD. Абсолютната класика. За много хора най-правилният начин да контролират събитията в дадена игра лежи на масата пред монитора в почти всяко съвременно домакинство.

 

 

Предимства: Достъпни. На практика всеки персонален компютър си има прикачена подобна перифиерия, така че не е необходимо да влизаш в излишен разход, купувайки си десетина контролни приставки, само за да изиграеш Crysis (друг е въпросът, че изиграването на Crysis е такава хардуерна инвестиция, че то оставаше и специални контролери да ни караха да купуваме).

 

Освен това мишката и клавиатурата са продължението на ръцете на всеки съвременен технически грамотен човек. Не е нужно да се замисляш къде точно беше левият бутон на мишката или пък спейса по начина, по който току-що хванал геймпад индивид го оглежда в търсене на триъгълничето или левия тригър.

 

Мишката продължава да бъде и най-прецизният контролер, познат на човечеството. Никой, играещ екшъни на професионално ниво, не би се опитал да направи хедшот с геймпад. Въпреки плахите стъпки, свързани с пренасянето на стратегическите игри на конзолни платформи, RTS-ите също са истинска мъка без мишка под ръка, защото вместо кротичко да избереш съответните единици с мишката и да им посочиш базата на врага, която трябва да сринат, с геймпад дори и най-простата серия от команди наподобява комбо от Virtua Fighter.

 

 

Недостатъци: За много жанрове PC-то е вторична платформа, за която биват портвани игри, писани с идеята, че ще бъдат управлявани с геймпад. Фактът, че Tomb Raider: Underworld или Prince of Persia поддържат мишка и клавиатура, по никакъв начин не означава, че можеш да ги изиграеш адекватно.

 

Да не говорим, че над създаването на геймпадовете са се потили десетки мъдри глави, искащи да създадат съвършената периферия за игра, докато мишката и клавиатурата са създадени на първо място за да се работи с тях, така че никой не е разсъждавал дали бутонът за презареждане ще ти е на удобно място.

 

 

2. Геймпад

 

Удобен. Компактен. От известно време насам – предимно безжичен. Неизменна част от всяка конзола и достатъчно често добавка към повечето предназначени за гейминг PC-та.

 

 

Предимства: Това е периферията, създадена специално с идеята за игра. При това – за игра в рамките на достатъчно на брой жанрове, удобна както за подскачане по платформички, така и за стрелба от първо лице или управление на автомобил.

 

Използването на аналоговите стикове може и да не е толкова прецизно и интуитивно като шаването с мишката, но много други неща говорят категорично в полза на геймпада. Усещането за маса и тежест, вибрацията при изпълняване на дадено действие - всички тези неща те "вкарват" в играта.

 

Признай – тресящото се в ръцете ти парче пластмаса докато отвяваш нечия глава с картечница е далеч по-удовлетворяващо от простото плъзване на мишока по бюрото, за да посочиш някой "лошковец" и да кликнеш върху него все едно ще пращаш документ в кошчето.

 

 

Недостатъци: Вече споменатата липса на прецизност. Има жанрове, които просто е неудобно да играеш с пад. Отсъствието на вибрация при някои модели премахва половината от усещането за съпричастност с действието в играта, описано по-горе.

 

 

3. Джойстик/Волан

 

Най-добрият начин да се почувстваш наистина приседнал в кабината на космически изтребител или в кожената седалка на летящо с 260 км. Ламборгини.

 

 

Предимства: За разлика от съчетанието мишка + клавиатура или геймпадовете джойстиците и воланите в десетките им разновидности не са създадени с идеята да бъдат универсални гейм контролери.

 

Те са свързани с определен игрален жанр и са направени в съответствие с нуждите му. Да играеш нещо различно от симулатори с тях е нелепо, но в рамките на въпросните симулатори те буквално са устройството, което би държал и в действителност, ако шофираш или летиш.

 

 

Недостатъци: Срещу парите, които ще дадеш за един наистина качествен волан, можеш да си купуш голф единица. Фактът, че тези контролери са строго приковани към определени жанрове, ги прави леко излишна инвестиция, освен ако не планираш да изиграеш всяка игра, включваща управление на космически кораб, която ще излезе на пазара в рамките на близките години.

 

 

4. Сензорен контрол

 

Да, става дума основно за Nintendo Wii, революционализирало начина, по който се управляват игрите и в резултат продало толкова много бройки, че от Nintendo в момента могат да си купят източноевропейска държава по избор.

 

Идеята е проста, но гениална – ако героят ти иска да удари топката във виртуална игра на тенис, не трябва да натисне, примерно, бутонът А, а просто да замахне с ръка, държейки едно малко дистанционно и да пресъздаде движението, което би направил, ако наистина играеше тенис.

 

 

Предимства: Nintendo Wii върна игрите в лоното на изискващи физическо усилие забавления, припомняйки ни времената, когато ритахме футбол зад блока, вместо да се зомбираме пред World of Warcraft. Когато заглавията използват правилно тази иновативна контролна схема, вживяването в ставащото на екран е без аналог.

 

 

Недостатъци: В общи линии Nintendo са единствените, създали адекватна периферия, използваща реалните движения на тялото. Six-Axis перверзията на PLAYSTATION 3 директно минава в графата "Гавра с добрия вкус". Освен това ръкомахането с контролер в ръка е опасно – авторът на този текст успя да счупи тежък полилей, обсипвайки с отломки невинната главица на половинката си на третия час, в който притежаваше Wii...

 

 

5. Тъч скрийн

 

Отново навлизаме в териториите на Nintendo, държащи първенството при нестандартния контрол за тази игрална генерация. Джобният Nintendo DS ти дава простичката възможност да "бучкаш" с писалката си по екрана и да изпълняваш всичко, което се иска от теб в дадената игра – от стрелба по враговете до кълцане на марули в готварски симулатор.

 

 

Предимства: Подобно на сензорния контрол докосването на тъч скрийна не иска от човек да запомни комбота от по 12 бутона или способността да премести мерника с мишката си върху нечия глава за половин секунда и да убие виртуалния й притежател.

 

DS предлага достъпна за всеки игрална схема, пресъздаваща движенията, които би изпълнявал на живо. Всяко заглавие, използващо добре възможностите на джобната конзолка, предлага невероятно удоволствие.

 

Пробвай Wario Ware: Touched! или Rub Rabbits и ще разбереш за какво говоря. Нека не забравяме и че полумъртвият в PC формата си жанр на някога великите пойнт’енд клик андвенчъри изживява истински ренесанс в DS формат благодарение на шедьоври от типа на Hotel Dusk.

 

 

Недостатъци: DS е толкова популярна платформа, че за нея се появява изумително много талаш. Да пробваш порта на Call of Duty: Modern Warfare примерно е доста неприятно преживяване. Някои производители пък се опитват да предлагат изнасилено иновативни неща, което ражда неиграеми продукти от типа на Prince of Persia: The Fallen King.

 

 

6. Рок инструменти!

 

Няма как да не споменем и революцията, предизвикана от Guitar Hero и последвалите го музикални игри. В индустрията е имало много шашави контролери, даващи на геймъра възможност да танцува върху специална поставка или да стреля с пластмасов пистолет, но нищо от тях не е съпоставимо със сбъднатата ни мечта да бъдем рок звезди.

 

 

Предимства: Guitar Hero бе само отблясък от светлините на прожекторите, но с появата на периферия във вид на микрофон и барабани в Guitar Hero: World Tour, Rock Revolution и Rock Band рок фантазиите ни бяха изстреляни в стратосферата.

 

 

Недостатъци: Можеш да се почувстваш неудобно, осъзнавайки, че натискаш бутоните на пластмасова китара, а твои приятели съответно блъскат по пластмасови барабани или крещят дрезгаво в микрофон, плашейки съседите.

 

Като цяло обаче най-големият проблем, свързан с тази периферия (която е толкова специфична, че няма как да не знаеш в какво точно се забъркваш), са паянтовите барабани, които не носят особено добре на бой, както и цената – World Tour се продава в България за впечатляващите 400 лв.

 

В заключение, както казах и в началото, как и с какво ще играеш зависи единствено и само от теб. Важното е да успееш да прекрачиш границата между реалното и виртуалното благодарение на избрания от теб контролер, да се вживееш пълноценно в своето геймплейно приключение и разбира се - това винаги е най-важно - да се забавляваш!

 

Текст: Александър Бакалов

Сподели.

Относно автора

Avtora.com е създаден през 2001 г. като поддържаща медия на популярния по това време клуб О!Шипка. Впоследствие платформата променя своя фокус и от музикален сайт разширява темите и начина за доставка на съдържание.