За 22-ри пореден път НДК и Столична община събраха най-доброто от световното кино и от 7 ноември до 3 декември представиха на родния киноман разнообразната програма в рамките на тазгодишното издание на Киномания.
Форумът е важен и с това, че в програмата му е включен шедьовърът на Стенли Кубрик "2001: Космическа одисея", който се показва за първи път у нас на голям екран, а поводът е 40-годишнината от световната премиера на филма през 1968 г.
От всичките над 90 хитови заглавия, фестивални фаворити, документални и музикални филми, ще направим опит да съберем Киномания 2008 в 10 заглавия, които могат да бъдат отличени по един или друг начин.
"Shine a Light" (реж. Мартин Скорсезе, държава САЩ)
"Shine a Light" на Мартин Скорсезе бе филмът, избран да даде старт на форума. Лентата, открила и тазгодишното издание на "Берлинале" е фокусирана върху два концерта на Ролинг Стоунс, част от турнето им "A Bigger Bang". Ако някой обаче търси в този филм биографичен профил на групата или ключ към разбиране на мита "Ролинг Стоунс" ще остане разочарован – филмът няма по-голяма претенция от това да "качи" музиката на Стоунс на екран, да представи един майсторски заснет техен концерт в зала. Запомнящо се е участието в концерта на Кристина Агилера, Бъди Гай, Джак Уайт и бившият американски президент Бил Клинтън, който се разкрива като ревностен фен на групата.
"Grace Is Gone" (реж. Джеймс Строс, държава САЩ)
"Грейс няма да се върне" (Grace Is Gone) е филм, направен изцяло от независими продуценти, сред които е и Джон Кюсак – изпълнител на главната роля, която, според мнозина критици, е едно от върховите постижения в кариерата му. Удостоен с две награди ("за сценарий" и "на публиката") от фестивала в "Сънданс", филмът е един от малкото, произведени, поне в САЩ, филми, третиращи темата за войната в Ирак. Той проследява личната история на мъж, чиято съпруга загива в Ирак. Без да е емоционално манипулативна, продукцията въвлича зрителя в живота на героите. Фино е прокарано и политическото противопоставяне между позициите на републиканци и демократи. Този политически сблъсък е представен чрез конфликта между героя на Кюсак – отдаден републиканец, и неговия брат – убеден демократ.
"Filth and Wisdom" (реж. Мадона, държава Великобритания)
"Боклук и мъдрост" (Filth and Wisdom) на поп иконата Мадона идва у нас в разгара на световното турне на певицата и по средата на процедурата й по развода с досегашния й съпруг - кинорежисьора Гай Ричи. Изпълнител на главната роля е популярният украински музикант Евген Гудз (наричан в англосаксонския свят Юджийн Хъц), фронтмен на групата Гогол Бордело, известна с колоритната си музика, определяна като "цигански пънк". Филмът силно разчита на ексцентричния музикант и на музиката на групата му, заемаща основно място в саундтрака. Осезателно вдъхновена от стила на британското кино от края на 80-те и 90-те, лентата на Мадона, въпреки нееднозначното й приемане, подсказва за сериозна предварителна работа и образованост в областта на кинорежисурата. Оригинален, а не плод на литературно произведение, е и сценарият - дело на самата певица и Дан Кейдън. Остроумни диалози, запомнящи се реплики, умело смесване на похватите на комедията и екзистенциалната драма – този филм помни както традициите на интелектуалното в киното, така и това, че киното трябва да забавлява. Силно присъствие остава изпълнението на Ричард Грант (познат от "Дракула" на Копола, "Хенри и Джун" и др.) в ролята на слепия поет професор Флинт.
"Хиндемит" (реж. Андрей Слабаков, държава България)
"Хиндемит" на Андрей Слабаков е българската премиера на Киномания 2008. Абсурдът на ежедневието, на нормалността, опитът да бъдеш различен, когато представите ти за различност съвпадат с тези на другите, опитът да изживееш своя нормален живот, когато си заобиколен от лунапарк и сам превръщаш живота си в ненужно ексцентрично копие на рекламите. Това са някои от основанията на филма, който обаче, въпреки острата си социална критика, е достъпен, разбираем и смешен. Лишен от претенции и с мисъл за публиката, филмът успява да защити правото на киното да критикува, осмивайки. Въпреки трудните техники на абсурдния хумор, на които разчита, “Хиндемит” е един от малкото български филми, които връщат смеха в залата. Главните актьори Ернестина Шинова и Деян Донков са неузнаваеми в превъплъщенията си – всеки един от тях играе едновременно двама персонажи.
"Vicky Cristina Barcelona" (реж. Уди Алън, държава Испания/САЩ)
"Вики Кристина Барселона" (Vicky Cristina Barcelona) на Уди Алън бе може би най-очакваният филм в програмата на Киномания, което бе потвърдено и от препълнената зала 1 на НДК по време на премиерата му. В последната си лента ексцентричният режисьор събира като че ли най-доброто от... себе си и от испанското кино, за да създаде феерия от цветове и нюанси, силни емоции и екзотични любови. Според критиците, това е може би "най -човешкият" филм на Алън, напомнящ по своеобразен начин филмите на Алмодовар, филм, в който присъстват любимите на режисьора теми и типажи, но който "говори" за тях по един чувствен, "цветен", "шумен" маниер. За лекотата, с която тече филмът, допринасят двама испанци с името Хавиер (Бардем) и Агиресаробе – операторът на "Говори с нея" и "Морето в мен", Пенелопе Круз в ролята на страстна, разрушителна и изключително красива художничка и Скарлет Йохансон, която Уди Алън нарича "мечтата на всеки режисьор – красива, талантлива, умна, мила, актриса, без каквито и да било ограничения".
"Die Falscher" (реж. Щефан Рузовицки, държава Австрия/Германия)
"Фалшификаторите" (Die Falscher) – остана малко в сянка на фона на появилите в последните години филми за Холокоста, но отличеният с "Оскар" за чуждоезичен филм на Щефан Рузовицки е ценен с това, че се основава върху автентичната случка за най-масовото фалшифициране на пари в историята. Това става по време на Втората световна война, когато нацистите привличат за свой сътрудник евреина Соломон Сорович. Банкнотите, които произвеждат той и екипът му, почти успяват да срутят британската икономика и само умишленото забавяне на фалшифицирането на щатския долар предпазва американската от същото – а това вече би променило изходът от войната. Така, според внушението на филма, победата във войната е зависела от поведението на няколко "майстори" на фалшиви банкноти.
"Глянец" (реж. Андрей Кончаловски, държава Русия)
"Лустро" (Глянец) - последният филм на Андрей Кончаловски, е остра сатира на модната индустрия като цяло и в днешна Русия в частност. Според някои критици, в това отношение той е по-успешен от "Прет-а-порте" на Робърт Олтман и по-изобличителен от "Дяволът носи Прада". Чрез редица пародийни и драматични сцени, филмът подлага на критика и тези, които съставят и тези, които се стремят към съвременния моден елит и по един типично руски начин прави това без недомлъвки, оголено и остро. Във фокус попадат и сегашните руски олигарси с техните пари, жени, своеволия, но и скука, отегчение, празнота. Особено силно е изпълнението на главната актриса Юлия Висоцка, която в началото на филма играе наивна и простовата девойка от дълбоката руска провинция, а в края е в образа на зряла и одухотворена жена, в която всички виждат прилика с френската актриса Катрин Деньов. Пътят на героинята на Висоцка е и траекторията на абсурда на "успеха", която Кончаловски чертае.
"Away from her" (реж. Сара Поли, държава Канада)
"Далеч от нея" (Away from Her) има в колекцията си множество награди и номинации, като повечето са "за най-добра актриса", включително и номинация за "Оскар" в тази категория за 2007. Актьорското изпълнение на една от най-красивите жени в киното на 60-те Джули Кристи ("Доктор Живаго", "451 градуса по Фаренхайт", "Скъпа"), въплътила се тук в ролята на жена, страдаща от болестта на Алцхаймер, е повече от убедително. Всъщност фактът, че филмът акцентира върху актьорската игра, доколкото и изпълнението на Гордън Пинсънт като неин съпруг заслужава внимание, не е случаен. Режисьорката на лентата е младата, но доста опитна канадска актриса Сара Поли. Без да е прекалено сантиментален, филмът тематизира проблема за загубата на паметта, забравеното минало и възможното бъдеще през призмата на двама души, отдали живота си един на друг, но в края му поели по различни пътища.
"This is England" (реж. Шейн Медоус, държава Великобритания)
"Това е Англия" (This is England) започва с това как Маргарет Тачър кара трактор с каска на главата, принц Чарлз и принцеса Даяна се женят, а полицията бие безмилостно работници, протестиращи, футболни фенови и други. През историята на едно 11-годишно момче, през иронията, комедийния поглед и смущаващия на моменти сарказъм, филмът разказва за язвите на английското общество от средата на 80-те. Митът за велика Англия е жив – той е в основата на войната за Фолкландските острови, фон на историята, той е в основата на поведението на "скинхед" група, предприела етническо прочистване на района си. Истинският мотив за поведението на тази група, около която се завърта действието във филма, обаче са чистата агресия и насилие.
"Burn After Reading" (реж. Джоуел и Итън Коен, държава САЩ)
"Изгори след прочитане" (Burn After Reading) е най-новият филм на Джоуел и Итън Коен, които след "тежестта" на 4-те "Оскар"-а за "Няма място за старите кучета" явно са решили да "го дават по-леко" и да се върнат към корените на творчеството си – фарса, сатиричния хумор и жлъчната пародия. Като използват отново криминална случка за основа, братята Коен вкарват героите си в подчертано фарсови ситуации с изобличителен социален ефект. Хуморът идва от нелепостта на света, който обгражда персонажите, от разминаването между образа, който имат и това, което са те в действителност, от теснотата на техните цели и замаха на техните средства. Така например фитнес инструкторката Линда – героинята на Франсиз Макдорманд, която според критици, превъзхожда тук ролята си във "Фарго", изнудва тайните служби на Русия и САЩ за пари, с които да си направи пластични операции. Впечатляващо е присъствието във филма на Брат Пит и Джордж Клуни.
