Joey DeMaio (Manowar): "Пригответе се за едно неповторимо шоу!"

Pinterest LinkedIn +

Метъл легендите Manowar пристигат в България за концерт на 30 юни в Каварна. Безпрецедентно да обяви подробности около участието на групата в България пристигна лично басистът и идеолог на Manowar Джоуи Демайо (Joey DeMaio).

По време на визитата си Демайо даде специално пресконференция, както и няколко обширни интервюта. По-долу с незначителни съкращения публикуваме интервюто, което Джоуи Демайо даде специално за радио Z-Rock.

Елена Розберг: Добре дошъл, Джоуи. Много се радваме да бъдеш с нас.

Джоуи Демайо:
За мен е чест да бъда тук и да донеса в България истинското послание на Manowar, истинския хеви метъл.

Красимир Москов: Защо отне толкова много време - 27 години?

ДД:
Това е една история на любов и твърдо убеждение. Нашите фенове ни обичат и вярват във нас и те воюваха, за да ни доведат най-сетне. Същото е и от наша страна - вяра, убеждение и увереност. Бяхме убедени, че рано или късно ща намерим най-точния промоутър и най-добрите медийни партньори като радио и телевизия и ще можем да дарим българските фенове с истински метъл. 100% мощ. А най-добрите фенове заслужават, разбира се, най-добрата музика и най-доброто шоу и ние смятаме да взривим този ш***н рок-фестивал в Каварна.

Вярвайте ми, ако дори един от вас пропусне това шоу, ще съжалява до края на живота си - това е моето обещание от дъното на сърцето ми към всички български метъл-фенове. Ще ви сритаме задниците по начин, по който не сте виждали досега. Много сме горди да имаме такива групи с нас на сцената като Heaven and Hell и Motorhead, но когато Manowar излязат на сцената, това ще бъде като мощен удар като удар с чук. И тогава любовта и увереността на българските фенове ще бъде възнаградена. Пригответе се!

.: В края на 70-те години, преди да започне проекта Manowar, ти си бил част от Black Sabbath, като технически помощник. Имаш ли някакво специално усещане, че сега ще свирите на една сцена именно с Black Sabbath - Terence "Geezer" Butler, Tony Iommi?

ДД:
Това е голям комплимент за нас, защото ние сме израснали с музиката на Black Sabbath, а моето време прекарано с тях по време на турнета е наистина много специално. Аз съм сигурен, че те се чувстват горди по същия начин както и ние, че сега в момента и Manowar е толкова нависоко и аз мисля, че и те се чувстват горди заради нашия успех.

.: Какво правеше Джоуи Демайо преди проекта Manowar, когато беше в екипа на Black Sabbath и какво го накара да започне проекта Manowar?

ДД:
Исках да основа най-шумната, най-силната група в света, съществуваща до сега в историята. Една група без ограничения в музикален аспект и ние всъщност официално сме признати, че сме най-шумната банда в света.

.: То наистина ли е записано в книгата за рекордите Гинес?

ДД:
Да това е установено и е записано като рекорд. Издателите на Гинес обаче отказаха да публикуват този факт, защото това е лоша поука и лош пример за поведение и било твърде опасно за зрителите и за слушателките и ние им казахме да си заврат книгата отзад. Самият рекорд обаче беше установен и записан от две други професионални институции - едната е специална институция, представляваща правителството, която замерва шума от излитащите и кацащи самолети на летищата. Така че хора внимавайте и се пазете от имитатори, Manowar са единствените в света, всички останали само биха искали да бъдат като нас.

.: Би ли ни казал нещо повече за стила си на свирене?

ДД:
Аз съм най-бързият бас китарист на света и вие ще се уверите, че когато се кача на сцената на рок фестивала аз говоря истината и ще го чуете много силно и ще го почувствате във самото си тяло. Сякаш 50 души ви удрят с юмруци и ви блъскат - по този начин ще почувствате звука на моята китара. Това е силата в чист вид. Аз съм самоук музикант, както и доктор по музика, също така рицар на Малта и в свободното си време се занимавам с благотворителност. Така че моя живот е много ангажиран, много съм зает, но най-голямо удовлетворени имам тогава, когато постигам мечтите си, а това е наистина сбъдване на една мечта за Manowar. Ние имаме връзка с българските фенове и сме се срещали с хиляди и хиляди през годините.

Имаме български фенове, които са пътували специално до Америка заради нас, до Германия, Чехия, Италия. Имам предвид, че българските фенове са наистина луди, те са диви, така че за тях да пътуват по целия свят само за да видят Manowar и да чуят нашата музика е нищо. И всеки път историята се повтаря: "Ние сме от България. Ние ви чакаме, Manowar! Ще дойдете ли при нас?" И всеки път аз обещавам: "Да ще дойдем". "Добре, ние чакаме" - отговарят те. "Но моля ви изчакайте момента, в който ние открием точните промоутъри, ще произведем най-точното нещо за да ви предложим най-висока класа музика" и те казват "Добре, ние ще сме търпеливи, но междувременно ще пътуваме по цял свят". Така че ние ще предложим максимална доза метъл. Най-накрая този ден дойде. Затова съм толкова развълнуван и за мен е толкова висока чест - защото моята мечта се сбъдва. Това е лична мечта, както и обща мечта на групата.

.: Колко пъти барабанистът ви - Скот Калъмбъс (Scott Columbus) е чупил барабаните на живо?

ДД:
Той е изпочупил всички възможни неща свързани с барабаните - от самите комплекти до палките. Когато свърши концерта, неговото място на барабаните прилична на... сякаш някой е дошъл и е сякъл дърва за огрев. Той удря и чупи самите чинели не само палките.

.: Вярно ли е че са направени специални барабани за Скот?

ДД:
Да, той има такъв комплект барабани, който е направен от неръждаема стомана.

.: Колко човека ще бъдете на сцената, освен вас четиримата ще има ли някой друг, който да участва, тъй като последния албум изисква беквокалисти, орган и т.н.?

ДД:
Ние ще дадем на българските фенове това, от което те наистина имат нужда- ние ще свирим старите песни. Ние никога до сега не сме свирили тук и знам че хората ни очакват. Да свириш новите песни е много готино, но знам че хората винаги са ми казвали в България: "Като дойдете у нас свирете вашите ранни неща - любимите ни песни." Ние се вслушваме в нашите фенове и ще изсвирим абсолютно всички песни, които те искат да чуят.


Manowar ще задоволи желанията на българските си фенове и ще изпълнява главно стари парчета


.: Ти си американец с италианска кръв. Как се запали по митология?

ДД:
Аз по принцип съм много заинтересуван от историята, културата и религиите на много народи и съм изключително любопитен като посещавам различни страни. Моят произход е европейски, нищо че съм американец. Израснал съм в мултикултурна среда. Моето семейство не е заможно, а в квартала ни имаше хора от Украйна, поляци, италианци, руснаци. Това е всъщност Америка - смесица от нации. Аз съм американец, но американец-европеец. Имам респект към традицията.

Чета много история и смятам, че старите владетели могат да са наистина добри идеи. Те са харесвали да си пийват, те са ухажвали по 200-300 жени, обичали са да слушат музика и мисля, че трябва да имаме респект към традициите на нашите предци. А начина, които водим на живот, начина на хеви метъла е точно това - респект към традициите, към миналото. Както се казва - вино, жени и песни. Може да замените вино с ракия, може със всичко (смее се). Така че мога да обобщя, че хеви метъл начина на живот е респект към нашите предци, към нашите праотци и родители.

.: Какво ще кажеш за българската ракията?

ДД:
Харесвам много ракията. Харесвам два вида. Едната е много силна, а другата е ужасно силна. Всъщност миналата вечер пък за пръв път пробвах специалното ви кисело мляко. Фантастично беше.

.: Какъв начин на живот водиш - здравословен или пиеш и пушиш?

ДД:
Опитвам се да водя здравословен начин на живот и знам една тайна, която хората не знаят - когато съм на турне имам отговорности към феновете и да, аз обичам да пия, но никога не се напивам преди шоу. Имам отговорността да се кача на сцената и да дам на феновете 100% качество за това което са платили те за билетите. Ние от Manowar се стараем да даваме дори 200%. Но когато имам почивен ден, трябва да призная - пия малко ракия и разни други неща, защо пък не. Това е в знак на респекта и уважението към нашите праотци.

.: Решили сте да правите поредица от концептуални албуми свързани с история и митология. Искам да ти препоръчам няколко царе от българската история, защото българската история почти изцяло е свързана с битки, войни и хубави жени.

ДД:
Това е страхотно. Едва вчера научих всъщност, че един от вашите прародители е Спартак - той наистина е герой. Това е един човек, който е ритал задници, това е човек, който се е наслаждавал на живота.

.: Можем ли да очакваме, че някой от следващите албуми ще е свързан с български теми?

ДД:
Много е вероятно да видите някоя българска история като тема на някой от бъдещите ни албуми.

.: Много чужди групи са правили концерти тук, но за пръв път се случва член на групата да дойде месец преди концерта да го презентира. Как се случи и с каква идея?

ДД:
Има определена причина за това - останалите кучи синове просто не им пука, наистина не им пука. Това е защото животът, който са си изградили е свързан само с Америка, те са се вживели да бъда супер звезди. Те не могат да разберат, че са хеви метъл кралете в Европа и истинските фенове са в Европа. Истинската душа и истинското сърце на хеви метъла е точно тук. Понякога е доста подтискащо да съм американец, защото американците не си дават сметка, че Америка е основана точно от тези стари европейци.

Аз съм тук точно, защото ми пука, защото държа на нашите фенове и това е най-малкото, което мога да направя - да дойда тук, да кажа "благодаря ви" че ни довеждате до тази страна и благодаря че ни изчакахте и най-накрая, със съдействието на радио, телевизии, хората, които толкова много желаеха да видят Manowar ще ги имат на живо.


Джоуи Демайо и компания обещават да направят невиждан досега в България концерт

.: Кои други групи от 80-те години, след Manowar разбира се, са с най-голямо значение за теб?


ДД:
Нито една група всъщност не е равна на Manowar и това не значи, че аз съм с прекалено високо самочувствие, не съм ей тук във висините, а просто защото ние работихме и работим изключително сериозно и наистина ни пука за това което правим. Когато си купите записи на Manowar вие виждате качеството. Отивате си вкъщи, пускате си запис на Manowar, пуснете си ако искате само едно парче, извадете го, пуснете друга песен на друга група, някоя от тези прехвалени предполагаеми топ метъл банди. Това се отнася и за концертите на живо, качеството на Manowar е най-доброто.

Ние знаем кой го купува и ние смятаме че те го заслужават. За другите групи парите са може би най-важното нещо за тях. Затова повечето от групите, които бяха на върха през 80-те ги няма. Къде са? Ние сме щастливи, че ги няма, защото те просто прецакаха феновете, те крадяха от феновете. А ние продължаваме да даваме, да даваме, да даваме и получаваме обратно любов и респект. Затова всяка година Manowar расте нагоре, а другите вървят по стъпалата надолу.

.: Това ли беше причината да не изневерите на стила си в нито един от албумите си до този момент?

ДД:
Никога не сме мислили да се променяме. Как може един тигър да промени нравът си, тигърът си е тигър, а домашната котка си е домашна котка. Ние сме тигрите, те са котенцата.

.: Вие се продуцирате, сами се издавате, имате си собствен лейбъл, целия мърчандайз сами го правите. Каква е целта на всичко това?

ДД:
Причината е проста - -искаме феновете да имат най-доброто.

.: Вашият лейбъл в момента ангажира няколко групи включително една италианска Rapsody Of Fire.

ДД:
Помагаме им да си намерят собствената пътека, най-добрият път. Другата група, която мисля, че ще се намеси много силно на музикалния пазар една една група с дамски вокал, която не звучи като Nightwish. Тази група ни подкрепяше по време на турнето в Германия и хората полудяха. Това е една група наречена Holly Hell. Група от супер звезди - бившият барабанист на Manowar Рейно (Rhino) и най-добрия кийбордист в Мексико Франсиско Паломо, Мария Бриян - френско-американски произход, вокалистката на бандата. Нейният глас в един момент е ангелски, а в следващия е демонски, тя е женската версия на Ерик Aдамс. Между другото тя пее дует с Ерик Адамс на сцената изпълняват заедно "Фантомът на операта".

.: Разкажи ми за войната като тема в музиката ви.

ДД:
Всеки от нас е в някаква лична война. Дори в професионален аспект. И вие имате такива моменти в службата си - има подмазвачи, но има и такива, които са по-агресивни като поведение. Ние също имаме нашите лични проблеми - моят баща почина преди 2-3 седмици по време на нашето турне... всеки от нас има проблеми, с които трябва да се справя всеки ден. Една борба дори със себе си - мога ли да откажа цигарите или да стана по-добър човек?

В края на краищата всеки един от нас има проблеми в живота си и трябва да се справя, бедни и богати, все някога ще умрем. Богатите копелета няма обаче да вземат парите със себе си и като нас ще умрат. Най-важно е обаче начина, по който се справяме с нашите проблеми - това прави един човек ценен или не до там. Затова за нас войната, битката е такъв голям символ, защото символизира точно нашата персонална борба. Никой не може да избегне войната - професионална и лична.

Но има цивилизации в миналото, които дори да са били във война с друга държава, те не са смятали да разрушават вражеската страна и са стигали до по-джентълменско споразумение помежду си. Това е един вид взаимно уважение. Това е и главното в нашата музика - да внушим позитивният начин на мислене, позитивната енергия, защото смятаме че позитивното отношение ще победи.

Както в живота така и в бизнеса може да се дели по равно, но може и аз да заграбя повечето, а на теб да дам нещо мъничко. В единия случай бизнеса ти ще се случи за кратко, а в другия - ако си дълго време справедлив и честен - ще съществува също толкова дълго. По този начин ще запазиш доброто отношение на околните към себе си и добрата си кариера. Тук е разликата между големите, истинските войни, които са наистина големи личности и лошите, злодеите от миналото.

.: Наистина ли би умрял за хеви метъла?

ДД:
Това е един много интересен въпрос. Имаше един журналист в Германия, който искаше единствено да говори лоши неща за нашата група. Знам че ние не сме перфектни, но ние сме на крачка от съвършенството (смее се). Аз оценявам градивната критика. Аз съм щастлив, когато някой е гледал наше шоу и е слушал музиката ни и да дойде и да си каже мнението - какво харесва и какво не. Мисля, че това е честно и откровено правене на журналистика, но мисля че е нелепо да се смята, че нещо може да е напълно ужасно през цялото време или пък абсолютно идеално.

Накрая казах на този германски журналист: "Защо изобщо правим това интервю? Ти си измисляш такива глупости, които изобщо не съм казал". Истината е, че аз живея за тази музика и съм посветил целия си живот на нея. Тези групи като (сочи постера на Metallica на стената) са прецакали феновете си и са ги разочаровали. Аз съм готов да дам целия си живот на хеви метъла. Казах на този журналист: "Да бих могъл да умра за хеви метъла, но предпочитам да живея за хеви метъла. Феновете плащат за твоето списание и за начина, по който пишеш. Готов ли си да умреш за това?" Оттук излиза и историята на песента "Dying for metal", защото аз казах че съм готов да го направя, а журналиста каза "Можеш ли да го докажеш?" Отвърнах му: "Ела на сцената, като дойдем в твоя роден град, ще ти дам пушка, може да ми пръснеш главата, но тогава моите бодигардове ще те застрелят теб."

.: Слушаш ли друга музика освен рок?

ДД:
Респектирам съм от различни жанрове. Аз съм доктор по музика. Преди всичко оценявам класическата музика, баща ми се е занимавал до някаква степен с оперно пеене, но аз оценявам всичко което е направено добре. Няма значение дали е джаз, класика или фолклорна музика, хората ако правят нещо наистина добре веднага може да бъде разпознато, защото са толкова малко качествените неща. Това е като една планина, много широка в основата си и колкото повече се качваш към върха, толкова повече се стеснява. Много малко хора има на върха.


DeMayo раздаде автографи по време на визитата си в София
Снимка: Avtora.com

.: Помниш ли дебюта си на сцената?

ДД:
Да. Бях 11- годишен, свирех с едни момчета в една група, те бяха на по 16 -17. Правихме конкурс като битка между различни квартални банди. Бяхме наистина ужасни и по средата на нашето изпълнение едно момче скочи на сцената облечено с кожено яке, зализана коса като на Елвис, хвана момчето на саксофона и каза на сцената: "Аз съм вашия нов вокал!". Огледа се сред останалите от групата и каза "Някой да има проблем с това?" и всички казахме "не". Той знаеше песента, която свирихме, която се казваше "Gloria" и ние я изпълнихме заедно. Той полудя на сцената, правеше нещо като индиански танц и въпреки всичко ние се класирахме втори в този конкурс, тогава новия вокалист обяви пред всички, че аз съм най-добрия музикант в групата и престана да ни създава повече проблеми.

Това е нещото, което ме вкара в шоуто. Той беше като мои герой и защитник. Представете си как аз съм на 11, останалите са на по 16-17, а той е 19-годишен и ми дава една цигара, уиски, започна да прави секс с момичета. Научи ме на този начин на живот на много крехка възраст. Казваше се Джими. Моята майка отиде при неговата майка преди няколко години и се забавляваха с това как все пак техните момчета са се справили с живота след всичко, което са преживели в детството и проблемните години.

.: Как би обяснил факта, че звука на концерта в Атина не беше добър и как би обяснил държанието си на сцената на концерта - всички псувни и ругатни по адрес на Metallica и Judas Priest?

ДД:
Първо искам да разделя въпроса на две. За звука - той не беше лош, беше ужасен. Залата, в която свирихме беше стар летищен хангар. Защо нашите приятели промоутърите ни бутнаха там не можах да разбера. Предполага се, че нашия промоутър трябва да ни е приятел и да ни предложи по добро място. Предположихме, че на промоутъра наистина трябва да му пука и за интересите на феновете и да им даде качество. Това беше проблем на организацията, не толкова на екипировка, озвучаване или самата група. Колкото до втората част на въпроса - нищо не съм казал против Metallica или Judas Priest или Iron Maiden. Никога не бих казал нещо срещу тях. Само казах истината. Ние сме номер едно, ние сме най-шумните, най-тежките, ние свирим по-добре и пеем по-добре и са отнасяме към нашите фенове така, както те никога няма да се отнасят.

.: Защо се разделихте с китариста си Рос да Бос (Ross the Boss)?

ДД:
 Рос да Бос стигна такъв етап в кариерата си, че от крал на метъла поискал да се върне към корените си - да свири по блус неща. Искаше да се върне към музиката от началото на кариерата си. Ние уважихме решението му. Той все още е наш брат, ние се обичаме. Историята има щастлив край. Дори наскоро свирихме заедно в Германия. Когато веднъж станеш побратим с някой в хеви метъла оставаш побратим за цял живот.

.: Чудя се какво е необходимо за да станеш добър китарист, добър бас китарист. Има ли тънкости бас китарата? Репетираш ли много часове наред преди да се качиш на сцената?

ДД:
Ако си готов да се откажеш от целия си живот, да посветиш година след година, да се лишиш от нещата като например да забравиш да купиш подарък на близък човек от семейството, да нямаш никакви пари в джоба си, да не можеш да идеш никъде и да направиш нищо, да накараш членовете на семейството да те третират като болен, да си готов да стоиш в една стая часове наред и все пак да вярваш в себе си, 5, 10, 20 години.

Когато направиш всичко това, тогава може би ще станеш добър. Това е един тежък, трънлив път докато станеш добър. Това направих аз. Моето възнаграждение е, че това, което правя на баскитарата, никой в света не може да го направи. Никога не съм и искал да бъда като някой друг. Получаваш това, за което си си платил. Аз дадох целия си живот, за да стигна до момента, в който мога да направя наистина нещо специално, а моето възнаграждение е привързаността и възхищението на най-великите фенове на света.

Колкото до репетициите - чудесно е да имаш достатъчно време, да се подготвиш около 2 часа. Така е идеално. Но обикновено имам прекалено малко време - 30 минути.

Сподели.