"Южнячки" - битката срещу расовите предразсъдъци в един задължителен филм!

Pinterest LinkedIn +

Филм с дължина от 146 минути и женски актьорски екип трудно печели доверието на широката публика, често и на самите критици. Ако в този аспект обаче, можем да посочим едно изключение, то със сигурност "Южнячки" (The Help) е основен претендент за приза.

The Help се гледа на един дъх, също както и романа, по който е създаден - "Слугинята" на Катрин Стокет се чете толкова увлекателно, че ти е невъзможно да спреш. Вдъхновена от една от най-обсъжданите книги в последните години, заела първо място в класацията на бестселъри на "Ню Йорк Таймс", продукцията e провокиращ и вдъхновяващ поглед към случващото се в малък град по поречието на Мисисипи през 60-те години на миналия век.

Момиче от консервативното бяло общество се завръща от колежа с амбицията да стане прочут писател. Кулинарната рубрика в местния вестник обаче се оказва твърде тясна за поривите на природата й и далеч по-високите й амбиции. Докато записва  рецепти от прислужничка на приятелката си, тя разбира, че всъщност е попаднала на история за бестселър.


Находчивите кинаджии от DreamWorks Studios са впечатлени от сценария на второразредния актьор Тейт Тейлър, чиято професионална биография е твърде скромна. Но пък именно той познава от дете писателката Катрин Стокет и целият процес на създаването на книгата "Слугинята".

След като в крайна сметка Тейлър получава бюджет от 25 милиона долара и доверието, че може да се справи като режисьор на проекта и продуцент, той се "хвърля в дълбокото" и ето, че половин година преди премиерата на "Южнячки" у нас, инвестицията е възвърната десетократно, а филмът е отличен с над 25 различни награди, включително и "Златен Глобус" за поддържаща женска роля (дори не броим номинациите за Оскар).

С преплитането на десетки истории и лични драми, надничайки зад пердетата на къщите от Американския юг, чиято действителност се оказва доста по-различна от сапунените реклами на "Кока Кола", очаквано или не, Тейт Тейлър изпъква като като тънък познавач на човешката психология. Филмът вероятно би имал успех и с други актьори, но посланието му едва ли щеше да бъде толкова категорично без трите дами, които всъщност по-равно си поделят екранното време за главна героиня.


Номинираната за Оскар Виола Дейвис, според оракулите в Холивуд ще е сигурна притежателка на най-ценния приз в киното, заради вдъхновяващото изпълнение на Ейбълин. На звездата от "Яж, моли се и обичай" (Eat Pray Love) и "Трафик" (Traffic) се пада тежката задача да изиграе лидерката на чернокожа общност, чиито членове повече не искат да бъдат третирани като прислужници извън служебните им задължения. Брилянтно нейно изпълнение, до голяма степен подплатено и от солидния й стаж в драматичен театър.

Няма как да не харесате и най-забавния образ във филма - този на устатата Мини Джаксън. Пълничката майстор-готвачка е изиграна от Октавия Спенсър, позната ни от "Грозната Бети"(Ugly Betty), като изпълнението е отличено и със "Златен глобус". Тук можем да си припомним, че тя бе не по-малко вдъхновяваща и във "Време за убиване" (Time to Kill) по бестселъра на Джон Гришъм, който също третираше драматичните отношения между бели и чернокожи.    


Набиращата популярност чаровна актриса Ема Стоун ("Оглупели от любов") е в ролята на лъчезарната Скийтър - младата писателка, която докато записва историите на десетки прислужнички с риск да си навлече гнева на расистите, израства като борец за човешки права. 

С най-негативната роля безспорно е натоварена Брайс Далас Хауърд - дъщерята на култовия режисьор Рон Хауърд, който вече има две статуетки Оскар - за работата си над "Красив ум" (A Beatiful Mind). Колкото и да е красива, тя е толкова убедителна в ролята на проклетата подстрекателка срещу тъмнокожите Хили Холбрук, че чак ви се иска да я намразите. По същия убедителен начин, по който ви кара и да се влюбите в нея заради играта й в "Здрач: Затъмнение" (The Twilight Saga: Eclipse) и "50/50".

За финални думи, ще споменем, че "Южнячки" е задължителен филм за всички ценители на седмото изкуство. Най-малкото защото е тест за ценностната ни система във времена, в които тя е твърде субективно понятие.


Сподели.