17 Ноември 2018, 23:18

Явор Русинов: Ако Моцарт дойде в студиото и го разходя из звуците, ще се вдъхнови за чудеса

Google+ Pinterest LinkedIn +

Свързваме името му със супер успешни проекти като Vox, Yaku и Bulgaro. Той е Явор Русинов. А когато говорим за него, думите са излишни, защото музиката му казва много повече. Слушаш я и настръхваш. Отнася те далеч. На едно по-хубаво, космическо място, където съществуват само звук, ритъм, бас и пулс. Бихме се върнали оттам само и единствено, за да прочетем следващите редове. Направете го и вие.

Свързваме името му със супер успешни проекти като Vox, Yaku и Bulgaro. Той е Явор Русинов. А когато говорим за него, думите са излишни, защото музиката му казва много повече. Слушаш я и настръхваш. Отнася те далеч. На едно по-хубаво, космическо място, където съществуват само звук, ритъм, бас и пулс. Бихме се върнали оттам само и единствено, за да прочетем следващите редове. Направете го и вие.

Avtora.com: Стоиш в основата на създаването на първата фънк група в България – Intermezzo. Как се роди идеята за нея?

Явор: С влизането ми в музикалното училище в София от 8 клас (1984 година). Всеки ден свирехме всякакви парчета по пианата и инструментите в училище. Не след дълго назря моментът да сглобим група, която нарекохме Intermezzo. Свирехме фънк и джаз рок, предимно собствени композиции и парчета на Джордж Дюк, Ърт, Тото, Ал Жеро и т.н

Съставът ни беше: ударни - Кристиян Илиев, Георги Танчев, бас - аз, китара – Косьо Чакъров, кибордс - Косьо Стоянов и Вальо Ралчев, брас - Иво Казасов и Христо Цонев.

.: Помниш ли първото си излизане на сцена?

Явор: Спомням си първия концерт с Intermezzo в кино Освобождение, в дома на транспортния работник, където репетирахме... За концерта бяхме намерили под наем голяма апаратура от един агент, която струваше към 400 лева стари пари, "като за нас". Закарахме всичко в залата, вързахме и ударихме увертюрата на Джордж Дюк за проба. Човекът със саунда, като чу с каква ряз свирим, 15-годишни момчета, изобщо не ни взе пари. Концертът беше много силен.

.: Няколко години по-късно се появява и електронният дует Vox.

Явор: Да, създадохме го с Косьо Стоянов през 1992 година. Влечението ни към синтесайзерите и електронната музика, още от началото на старата ни група, ни събра в електронен проект, в който искахме да вплетем и фолклор. Смятахме, че това е единственият начин да впечатлим някого извън България. Първият ни албум се продаде изключително добре. Имаме идея да се съберем за един нов Вокс за 20-годишнината му.

.: Разкажи ни за срещата си с Курт Хауенщайн. Къде и как се запозна с него?

Явор: Мои приятели организираха концерта му в София през 1996 година. Аз бях, разбира се, огромен фен на Supermax още от дете. Запознах се с Курт и го поканих в студиото да чуе нашите неща с Косьо. Изслуша всичко, каза че сме нехора и че трябва да направим нещо заедно. Оттам се "заиграхме" в една бохемска история, продължила 10 години...



.: Какъв човек беше той?

Явор: Курт, Бог да го прости, беше готин човек. Ларж във всяко едно отношение. Бяхме наистина близки приятели. Като всеки човек и той имаше своите недостатъци, които за съжаление повлияха не добре на живота му в годините преди да ни напусне.

.: Заедно създавате етно-проектът YAKU, който печели световна слава. Каква е цената на успеха му?

Явор: През 1997 година издадохме с Косьо и Курт първия Yaku – Total Immigration, който реализирахме добре в Германия, а също така и в България. Продава се и до днес в ITunes.

За цената ми е трудно да говоря, не сме от типа артисти пробивни и завиращи се навсякъде, само и само да са в "кириза". За мен такива хора са супер досадни и скучни, а за съжаление е пълно с тях и тяхната пошлост. Ние просто си правехме кефа и създадохме наистина интересни и различни неща. Чуха ни ГФР-то и така...

.: Съчетание между модерно електронно звучене, въздействащи гласове и забравени етно ритми. Музиката ти впечатлява адски силно! Къде намираш вдъхновение да твориш?

Явор: Още баща ми ми казваше да се държа за фолклора, ако искам да е интересно. Така и си остана. С Косьо в първия Vox, в началото на 90-те, експериментирахме с фолклор и направихме няколко много добри парчета. В последствие в Yaku и Bulgaro винаги сме играли с етно мотивите. Ходехме по Родопите и карахме случайни хора да пеят, каквото могат и по този начин събрахме библиотека от семпли, които използваме години наред. Музиката вече е на такова техническо ниво, че супер лесно можеш да вплетеш всякакви звуци в невероятни комбинации. Електрониката е едно най-хубавите неща, които са се случвали на музиката. Винаги съм твърдял, че ако любимият ми Моцарт дойде в студиото и го разходя из звуците, ще се вдъхнови за чудеса.

Днес голямо вдъхновение ми дава село Горно Луково, в Родопите, където имам къща и възнамерявам да се преместя след няколко години, живот и здраве.

.: Работил си с редица велики музиканти. Имаш ли преживяване с някого от тях, което никога няма да забравиш?

Явор: Имам преживявания доста, разбира се, но ще се спра на едно по-забавно... Свирехме със Supermax в Хамбург. В клуб за около 1000 човека. След първото парче всички до един, като по команда, запушиха хашиш. На третото парче вече беше задимено като от дим-машина. Амииии, много приятен концерт се получи. С мнооого реге на бисовете :)

.: Не можеш без...

Явор: Без любимото ми семейство, без мастика и без музикални инструменти!

.: Ще правиш музика, докато...

Явор: Умра.

.: Каква е следващата стъпка в музикалния ти път?

Явор: Ново Bulgaro, нов Vox, нов Roussinoff.


Сподели.