„ОПЕРА и ПРИРОДА“ е тритомно издание и представя съдбовна селекция от оперни спектакли на режисьора ПЛАМЕН КАРТАЛОВ, създадени сред природни дадености, исторически забележителности, площади, крепости, антични театри, архитектурни резервати и други необичайни пространства и традиционни терени на открито, взети от над четирийсет години постановки на режисьора. Авторът на тази единствена по рода си композиция от оперни спектакли на открито представя как операта разтваря своята мощ и емоционално въздействие сред природата в новаторска визия и интерпретация на оперната драматургия.
Том 2 представя постановките, осъществени при: Белоградчишките скали, пещерата Магура, крайбрежната алея във Видин, историческата крепост „Баба Вида“, Панчаревското езеро, Римския площад в Киноцентър „Бояна“ и късноантичната крепост „Цари Мали град“.
Превръщането на прочутата пещера Магура, известна с рисунки от преди 7 хиляди години, в атракция за любителите на Вагнеровите произведения със сигурност можеше да хрумне само на Пламен Карталов. Както изглежда, никое място не е твърде екзотично за Пламен Карталов, за да не се опита да го направи сцена за опера – при това винаги успешно!
Постановката на „Летящият холандец“ беше триумф с вярното представяне на операта на Вагнер във вълнуваща новаторска продукция с разтърсващи ефекти.
Софийската опера е една от първите, които по време на корона кризата през лятото на 2020 г. изпълняват на живо своите постановки. „Янините девет братя“ и „Кармен“ са две запомнящи се вечери в прекрасния горски пейзаж до Белчин!
Клаус Биланд, Online Merker Die internationale Kulturplattform, Виена
ОПЕРА, ПРИРОДА И ВИЗИОНЕРСТВО
„Гласът на природата запява в унисон с музиката. Това е синтез между човешкия творчески глас и вечността на скалите.“ – Пламен Карталов
Духът на културата в действие
Пламен Карталов е не само творец, а културен импулс, който преобразява, възпитава и вдъхновява. Чрез режисура, оперен мениджмънт, педагогическа мисия и международна активност той изгражда цялостна визия за културата в България – не като украса на обществото, а като негов духовен фундамент.
В неговото дело операта не е застинал ритуал, а жив език на духа, сцена на обществен разговор и вдъхновение за бъдещето. Той доказва, че върховете на изкуството не са недостижими – те се изграждат с труд, с талант, с визия и с почтеност.
ОПЕРА И ПРИРОДА: Естетическа идея, не само география
Сред най-внушителните културни проекти на Пламен Карталов са създадените от него спектакли на открито в нестандартна среда. В тях създава и дава име на откритите от него пространства за оперни спектакли, които кодират за бъдещето им развитие нови културни хоризонти.
Една част от тях са:
- ОПЕРА НА ПЛОЩАДА на централните площади „Александър Батенберг“ и „Свети Александър Невски“ в София
- СЦЕНА НА ВЕКОВЕТЕ на историческия хълм „Царевец“ във Велико Търново
- ПОРТАЛ НА ДВА СВЯТА на късноантичната крепост „Цари мали град“
- ОПЕРА НА ВЪРХОВЕТЕ НА БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ СКАЛИ в Белоградчик
- МУЗИ НА ВОДАТА на езерото Панчарево край София
- ОПЕРА В ПАРКА НА ВОЕННАТА АКАДЕМИЯ в София и други.
Идеите му с неговите оперни постановки на открито се превръщат в брандове за градовете, които сам избира. С дълбоко убеждение им дава нов и значим културен импулс.
Това не са само културни събития, а философия на концептуални сцени за опера и балет. Откривателство на пространства за сливане между природна красота и исторически забележителности чрез изкуство.
Постановките на открито придават на операта нова символика – тя вече не е само елитарна форма, затворена между стени, а живо преживяване, достъпно и възвишено едновременно.
Сцените на открито за опера са духовно и естетическо издигане на изкуството на операта.
Революционната идея: Сцена сред скалите
С невероятна дързост и артистична проницателност акад. проф. Пламен Карталов се утвърждава като едно от най-мащабните имена в съвременната оперна режисура в България, в Европа, САЩ, Япония, Австралия, Африка, Бразилия.
Доказал се както в международни постановки, така и в изграждането на нов културен модел в България, той поставя началото на уникален формат – „Опера на върховете – Белоградчишки скали“, фестивал, който съчетава класическото сценично изкуство с природната величественост на българските чудеса.
Проектът не е просто художествен. Той създава нов модел за културен туризъм в Северозападна България, привлича международна публика и медийно внимание, активира местната икономика.
Преди Пламен Карталов, никой не е дръзвал да превърне Белоградчишките скали – природен феномен и историческа крепост – в сцена за оперни, балетни и мюзикълни спектакли.
През 2016 г. той реализира визия, която мнозина намират за невъзможна: да съчетае спектаклите на открито в нестандартна среда с драматургичната сила на оперната музика и акустичната и визуална поетика на природата.
До уникалната идея на Пламен Карталов с любезната си подкрепа и доверие застават кмета на града Борис Николов, зам. кметовете Росен Младенов и Антон Трифонов, проф. д-р инж. Цоло Вутов, Антоан Николов, Милен и Тодор Бъзински и др. По-късно се включват Асен Христов и новият кмет на общината Боян Минков.
Важно е да се отбележи, че за цялостното осигуряване на съоръженията (сцена, трибуна за публиката и кули за осветление, електрозахранване, гримьорни за артистите, озвучаване и др.) се заема основателят на фестивала – Пламен Карталов, който лично убеждава и увлича за идеята си различни спомоществователи от София и страната. От страна на община Белоградчик са осигурявани единствено охраната и санитарните възли без никакви други разходи. По този начин Софийската опера се утвърждава като главен продуцент в продължение на девет години (2016 – 2024).
Сцената е построена в първия двор на крепостта. Първоначално е осигурена трибуна за 640 зрители, а скалите служат като естествен декор, създаващ неповторимо усещане за древност, символика и свещеност.
Под звездите звучат „Аида“, „Турандот“, „Набуко“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“, „Медея“, „Пепеляшка“, „Кармина Бурана“, „Лебедово езеро“, „Mamma Mia!“ и др.
В периода 2016–2024 г. фестивалът се провежда с уастието на пълния и мощен ресурс на Софийската опера – солисти, оркестър, хор, балет. Солиден екип, воден от Пламен Карталов – Вера Петрова, Вера Белева, Юлия Кръстева, Галя Йосифова, инж. Николай Аръчков, инж. Георги Георгиев, инж. Станислав Славов, технически служби и ателиета, администрация, маркетинг и реклама се грижат за логистиката, финансирането и популяризирането на фестивала в продължение на девет години.
През пролетта на 2025 година по обективни причини Софийската опера с официално и любезно писмо информира кмета на община Белоградчик, че се оттегля от по-нататъшно провеждане със свои спектакли на създадения от нея фестивал „Опера на върховете – Белоградчишки скали“. Въпреки, че за първи път беше даден нов културен импулс в град без традиции за оперна култура Софийската опера със своите представления сложи началото на една добра традиция.
„Фестивалът потвърди потенциала на откритите сцени да бъдат не само културни, но и икономически и социални двигатели за цели региони“ – Пламен Карталов
В епохата на глобализация, дигитални зависимости, културните ценности често се оказват притиснати между комерсиалните интереси и краткотрайния вкус на пазара.
В последните години концепцията на „Опера на върховете“ може да бъде подложена на изпитание. Опасността е от вкючването на леки, комерсиални, формати и програми, несъвместими с идеята на Пламен Карталов за върховни празници на операта. Идеята за фестивал не трябва да размива идентичността му. Това поставя въпроса: може ли културна инициатива да бъде масова, без да бъде принизена?
Карталов настоява, че достъпността не трябва да означава компромис, а още по-малко отстъпление от художествени принципи. Името „Върховете“ носи ангажимент – да се поддържа върхово ниво на съдържание, естетика и професионализъм. В противен случай фестивалът рискува да се превърне в туристическо клише, лишено от културна стойност.
Пламен Карталов отправя открит апел към бъдещите организатори да съхранят замисъла и смисъла на фестивала с ясно дефинирани от създателя му художествени критерии, верни на своята мисия.
Както сам казва:
„Не всяка сцена е просто платформа – някои сцени са светилища!
Когато една сцена носи името „Върхове“, тя трябва да поддържа върховно ниво в замисъл, естетика и професионализъм. Компромисите с това водят до предателство както към публиката, така и към самата сцена.“
Юлия Кръстева
Книгата „Опера и природа. Том 2“, от Пламен Карталов, можете да закупите с 20% отстъпка, чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
