Хорхе Луис Борхес е роден на 24 август 1899 година в Буенос Айрес, като е сред най-изтъкнатите южноамерикански писатели на 20-ти век. Започва творчеството си с поезия, но е най-известен със своите кратки разкази и литературни есета.
През 1914 г. Борхес се установява в Женева, където завършва Калвинисткия колеж. По време на престоя си в Швейцария той се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме.
От 1919 г. живее в Испания, където попада в кръговете на местните писатели ултраисти. През 1921 г. се завръща в Аржентина и взима участие в основаването на различни литературни и философски издания.
През 30-те години, вследствие на наследствено заболяване, зрението му започва да се влошава, докато постепенно остава напълно сляп. Работи в Националната библиотека, от която е уволнен за антиперонистки изказвания, а при новия режим е назначен за неин директор. Преподава и в университета в Буенос Айрес.
Хорхе Луис Борхес умира на 14 юни 1986 в Женева от рак на черния дроб.
