През 2016 година списание Time нарежда Елена Феранте сред 100-те най-влиятелни личности на планетата. И макар никой да не знае кой всъщност се крие зад този псевдоним, смело можем да заявим, че книгата "Гениалната приятелка" е един от най-добрите романи, които сме чели.
Истинско литературно бижу, "Гениалната приятелка" е роман, от който ще ви е трудно да се откъснете. Той повлича читателя неусетно, потапяйки го в един толкова завладяващ и пълнокръвен свят, че го кара да забрави напълно за заобикалящата го реалност.
Преди да ви разкажем повече за книгата обаче, ще отделим съвсем малко време на нейната авторка, в случай че приемем, че зад псевдонима Елена Феранте наистина стои жена. Каква е причината един от най-успешните автори в съвременната европейска литература да избягва всякаква публичност и да не желае да разкрие своята самоличност?
"Книгите, веднъж написани, нямат повече нужда от автор", твърди Феранте. Дава интервюта рядко и само задочно, общува с читателите си единствено онлайн. Дали това решение е резултат на искреното убеждение, че личността на писателя не е важна, или хитър рекламен ход, целящ да привлича допълнително внимание към книгите на Феранте?
Истината е, че мистериозността на Феранте е провокация към любопитството, но остава на втори план, защото романите й са великолепни. От друга страна – именно очарованието на прозата засилва интереса към нейния създател.
"Гениалната приятелка" поставя началото на тетралогия от романи с проста и изчистена сюжетна линия, познати като Неаполитанските романи, и започва с мистерия. Лила Черуло изчезва. Заличава всяка следа от съществуването си. Синът й търси помощ от най-близката й приятелка Елена. За негова изненада обаче Елена не просто не се трогва от изчезването на майка му, а го съветва изобщо да не я търси.
Причината е съвсем проста. Двете са приятелки от деца, познават се болезнено добре и Елена прекрасно знае, че Лила не желае да бъде намерена. Изчезването й обаче се превръща в повод Елена да опише историята на тяхното приятелство. А заедно с нея и тази на Неапол през 50-те и 60-те години.
Град и време, в които животът е суров, изпълнен с ругатни, кървящи рани, парцалени кукли и дребни междусъседски "войни". Свят, в който ценностите са различни и да бъдеш гениален никак не е лесно. Въпреки това Лила се справя, защото именно тя е гениалната приятелка.
Момиче от бедно семейство, вечно мръсна, готова да се сбие с всяко момче, което я предизвика, и способна да се пребори за всичко, което поиска, Лила притежава мрачно очарование, което привлича Елена като магнит. Двете черпят сила една от друга, помагат си, но и си нанасят душевни рани, ограбват се взаимно в емоционално и интелектуално отношение.
Макар да живеят съвсем близо една до друга и да учат в един клас, двете момичета не се сприятеляват бързо. Връзката между тях се изгражда постепенно, и то едва след като се подлагат взаимно на поредица от изпитания по смелост.
Докато се изкачваме заедно с тях, стъпало след стъпало, към дома на страшилището на квартала дон Акиле, с изненада откриваме колко бързо сме се потопили в атмосферата на бедняшкия Неапол и колко лесно се ориентираме сред многобройните персонажи, които описва Феранте.
Впечатляващо по-умна от съучениците си, а и от повечето възрастни, които познава, Лила се е научила да чете сама, прави наум сложни изчисления с лекота и може, стига да пожелае, да говори на книжовен италиански. Също така обаче умее да хвърля камъни не по-зле от всяко момче и е твърдо решена да докаже, че не се страхува от нищо.
Елена, макар да е по-красива, по-мила и доста по-спретната, винаги остава в сянката на своята гениална приятелка. Още като дете тя приема този факт с изненадваща мъдрост и вместо да разруши връзката им, превъзходството на Лила я прави още по-силна.
Завладяващ разказ за нюансите и силата на женското приятелство, "Гениалната приятелка" е не просто брилянтен психологически роман, но и портрет на една епоха. Ако сте любопитни да нучите повече, можете да го направите ТУК.
