Езикът на тайдзицюен – Д-р Христина Теодосиева

За книгата

Тайдзицюен 太极拳 е древна китайска система за самоусъвършенстване, усвояване на бойни умения и оздравителни упражнения. От началото на разпространението му в България са изминали около 40 години. Особено важен въпрос при тренирането и изучаването на тайдзицюен извън Китай е разбирането на традиционните понятия, без които процесът на обучение би бил невъзможен. Терминологичното разнообразие при преподаването на бойното изкуство в различните школи е огромно. Книгата е опит да се очертае една сравнително пълна картина на основните китайски термини, които се употребяват в процеса на трениране и в книгите на тази тематика. Коментирано е значението на отделните термини и са изяснени някои от причините за възникване на промени и различни варианти при превода. За пълноценното усвояване на тайдзицюен познаването на термините е съществено най-вече заради правилното следване на принципите на движение, изпълнение на позициите и техниките, както и осъзнаването на целите, които следва да бъдат постигнати.

Майстор Ся Чанцан 夏长仓仓, учител на авторката, е от град Сямън в Китай. Преподава стил Чън на тайдзицюен в Сямънския университет, директор е на Китайската асоциация по ушу в града. Издателството му благодари за съгласието да демонстрира тренировъчните практики.

За автора

Д-р Христина Теодосиева защитава дисертация по Теория на литературата в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2019 г.  Завършва втора магистратура в съвместна програма на СУ и Пекинския университет за чужди езици по превод с китайски език. Изучава тайдзицюен в България и Китай.

Откъс

Предговор 

Тайдзицюен e древна китайска система за самоусъвършенстване на личността, усвояване на бойни умения и подобряване на здравословното състояние, която придобива все по-голяма популярност по целия свят и достига до най-различни кътчета по земното кълбо. Нейното разпространение допринася за по-дълбокото разбиране на източната философия и непрестанно провокира интереса на чужденците към Китай. Това превръща тайдзицюен в един от символите на Далечния изток и обуславя ключовата му роля в изграждането на стабилни връзки между отдалечени едно от друго общества. То е едно от традиционните китайски бойни изкуства с дълга история и множество разновидности, което продължава да се развива и до момента. От навлизането на тайдзицюен в България досега са изминали около 40 години. В този период започват да се осъществяват множество контакти между наши инструктори и китайски майстори, превеждат се книги, свързани с бойното изкуство, и също така се пишат авторски трудове на български език. Днес тайдзицюен често се възприема само като система от оздравителни упражнения. Подобряването на здравето на практикуващия наистина е една от неговите цели, но в никакъв случай не изчерпва същността му. Това е метод за личностно самоусъвършенстване, който спомага за изграждането на вътрешни качества като осъзнатост, присъствие в настоящия момент, самопознание, разбиране на естествените принципи на движение както на собственото тяло, така и на обкръжаващия свят. Философските му корени го свързват с даоизма и древнокитайската „Книга на промените“ – Идзин. Още от създаването му и до ден днешен тайдзицюен е ефективна система за самозащита, която на базовото ниво подобрява физическите координация и кондиция, а впоследствие практикуващите усвояват техники за неутрализиране на атаки и за нападение, поддържане на контакт с противника и предусещане на неговите намерения. За страничния наблюдател това, което първо прави впечатление при практикуването на тайдзицюен е, че тренировъчните форми се изпълняват плавно и с бавна скорост, тялото през цялото време е релаксирано и се поддържа постоянна окръгленост на позициите и движенията. Това обаче не означава, че в практиките няма бързи техники или освобождаване на сила, но тези похвати обикновено се тренират на по-късен етап от обучението. Тайдзицюен е едно най-масово практикуваните бойни изкуства както в Китай, така и извън него и днес е достигнало до милиони хора по целия свят. На 17.12.2020 г. е включено в Списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Още от 1999 г. всяка последна събота на месец април се чества Световният ден на тайдзицюен и цигун, като това събитие е официално признато от Световната здравна организация на ООН. В България тайдзицюен се радва на нарастваща популярност и още от появата на първите сведения за него у нас предизвиква нестихващ интерес. Един от проблемите при тренирането и изучаването на тайдзицюен извън Китай е разбирането на традиционните понятия, които се включват в процеса на обучение. Някои от тях са обусловени от философски концепции, други се базират на традиционна образност и метафоричност, а трети са свързани с директно назоваване на конкретното движение. В България съществуват множество различни преводи за тях, но до момента все още не е изградена единна система за предаването на значението им. Настоящата книга е опит да се очертае една сравнително пълна обзорна картина на основните китайски термини, които се употребяват при преподаването на тайдзицюен в България и в книгите на тази тематика; да се определи значението на отделните термини и да се изяснят някои от причините за възникване на изменения и различни варианти при превода. Термините са разделени в отделни категории и са дадени дефиниции за тях. Използването на термини, заети директно от китайски език, създава затруднения при практикуването и води до изграждане на допълнителен мистичен ореол около бойното изкуство, който може да изкриви възприемането му. Тайдзицюен е прагматична система, основаваща се на конкретни практики и постигането на определени резултати, която не е религиозна по своята същност. Относно начина на създаването ѝ съществуват и митове за божествено вдъхновение, но вярата в тях или отхвърлянето им не би имала съществено отношение към практикуването. За тренирането на тайдзицюен е важно разбирането на термините най-вече от гледна точка на правилното следване на принципите на движение, изпълнение на позициите и техниките, както и осъзнаването на целите, които следва да бъдат постигнати.