Джаз, луна и танци - един възможен фестивал

Pinterest LinkedIn +

През изминалата седмица в Банско се проведе станалият традиционен за китното ни планинско градче джаз фестивал. Пиринският курорт прислони групи и музиканти като Теодосий Спасов, Раул Паз, Шибил Бенев квартет, Сидни Елис квартет, Булгара, както и многобройните им фенове.

За девета поредна година планинските склонове се огласят от звуците на джаза – от салса и боса нова през суинг до буги-вуги, от стандарти през блус и госпъл до традиционен фолклор, пречупен през призмата на джазовите интерпретации. И площадът все не успява да побере всички почитатели на многоликата музика – местни и пристигнали от страната и чужбина, за да й се насладят на открито, под пиринското небе.

През по-голямата част от феста времето е благосклонно, слънцето огрява сцената, издигната на площада, и напича множеството пейки и зяпачи, наредили се в очакване на вечерта. На пристигане във вторника небето е синьо като незабравка, а привечер преминава в наситения цвят на сироп от боровинки – като сладкото, което предлагат по механите, за да изкушават невинния турист с палачинки и цедено кисело мляко, толкова гъсто, че го режат на блокчета.

Но музикалните фенове са пристигнали за друго (не че не си хапват и палачинки) и го получават още същата вечер – див латино купон с Раул Паз (Raul Paz). Фестът се открива от Биг бенда на Българското радио, но истинската фиеста започва с появата на звездата на кубинската музика.

Под горещите ритми на салсата скачат да танцуват млади и стари, а току пред сцената се е събрала агитка от местни баби, радващи се на необикновената музика. Де да бяха дедовците тука, споделят бабите, че да потанцуваме по двойки... А двойки не липсват – целият площад подскача и, естествено, изпраща Раул Паз с диви аплодисменти и викове за още.

Следващата вечер ощастливява почитателите на класиката – специален гост на Биг бенда на Белградското радио и телевизия, откриващ вечерта, е словенецът Урош Перич (Urosh Perich), забележителен имитатор на неповторимия Рей Чарлз (Ray Charles). Неповторим, да, но за радост на многобройната публика, младият словенец не само свири перфектно на пиано, но е и надарен с глас и талант, които го издигат почти до великия Рей.

Макар и да сяда на пианото сам, към средата на сета Урош Перич си повиква на сцената три помощнички – привлекателни млади дами в атрактивни роклички, чиято задача, освен изпълнението на беквокалите, е и да подмятат дяволити погледи към подсвиркващите фенове и да кършат рамене. Естествено, не са пропуснати класики като "Georgia On My Mind", "Hallelujah", "I Love Her So", "Shake a Tail Feather", както и задължителната "Hit The Road Jack", в чийто припев се включва и публиката.

Вечерта продължава почти тематично с квартета на родния китарист Шибил Бенев, който изпълнява стандарти от златните години на джаза. Виртуозните изпълнения на музикантите получават аплодисментите на публиката, но след свръхдозата Рей Чарлз е малко трудно човек да се съсредоточи върху друго. Още повече че следващите изпълнители завиват в посока буги-вуги – след мелодичните класики сцената се тресе под напора на Джо Бонзак (Jo Bohnsack) и Боб Сийли (Bob Seeley) и човек почти очаква от пианото да почнат да изпадат клавиши.

На някои агресията на първия не им допада и бързешком се омитат, подхвърляйки пътем язвителни забележки за "недоучилите музиканти, джаскащи по пианото", както и "абе, това и аз го мога, тоя що не хване една брадва направо!"

Утрото в сряда решава да изненада музикалните фенове и ги посреща навъсено и сиво, а вятърът смита облаци от склоновете на Пирин и ги носи право към Банско. Явно тази вечер ще се свири в читалището… По пътя към центъра започват да падат едри капки, а в здрача се виждат фенове, разумно разтворили чадъри.

Откриваща група е Димитрис Пантелиас груп – сравнително млада гръцка формация, ориентирана към спокойни авторски композиции с по-съвременно звучене. Самият Димитрис Пантелиас впечатлява, свирейки на алт и тенор саксофон, както и на флейта, като при това ги сменя често в рамките на едно изпълнение.

Групата получава одобрението на публиката, но повечето фенове тази вечер явно са дошли за квартета на Ангел Заберски, мутирал за феста в квинтет – петият член е небезизвестният саксофонист Чарлз Папазов.

Появата на групата е посрещната с радостни възгласи и бурно ръкопляскане, а музикантите без да губят време се впускат в дебрите на авторските творби на Заберски и Папазов. Сетът им е разделен на две части, между които Ангел обявява появата на иконата на не едно поколение Васил Петров: "След като вчера чухме словенският Рей Чарлз, днес е време да чуем българският Франк Синатра!"

Класиката си е класика, наистина, но даже "Fly Me To The Moon" не успява да разчувства присъстващите, които посрещат продължението на сета с нескриван ентусиазъм.

Последният работен ден на седмицата изгрява облян в ярко слънце, обещаващо ясна вечер на площада. Ценителите цял ден настройват сетивата си в очакване на  гвоздея на вечерта – триото Теодосий Спасов, Влатко Стефановски и Мирослав Тадич.

Привечер публиката пред сцената усърдно хапва пуканки – първо е време за Толга трио, последвани от Камелия Тодорова. Тримата холандци залагат на мелодични китарни композиции в духа на Джанго Райнхарт, но не успяват да впечатлят особено публиката. Камелия Тодорова постига по-голям успех, ала присъстващите сякаш са дали обет точно тази вечер да не се отлепят от пейките – само тук-там се мяркат подскачащи и размахващи ръце смелчаги.

Затаили дъх, всички чакат магията на музиката, родена от две китари и един кавал. Скоро става ясно, че повече не е и нужно – влиянието на триото на сцената е такова, че всички разговори и коментари замлъкват. Дори гръмовните аплодисменти и викове "Браво!" след всяко изпълнение бързо затихват, докато музикантите редят и преплитат мелодия след мелодия.

За изключителна радост на меломаните след края на концерта става ясно, че ще могат да отнесат със себе си и чисто материален спомен от тази вечер – двамата китаристи са донесли и известен брой дискове с албума си "Трета майка", който участва и Теодосий Спасов. Феновете се втурват да купуват дискове и да събират автографи, а във въздуха продължава да се носи онази магия…

В събота вечер откъм площада надалеч се носят веселите звуци на суинга, а около пейките подскачат веселящи се младежи, опитващи се да хванат ритъма. Откриващите изпълнители са Big Band Swing Kids от Германия, които залагат на класиките в жанра – естествено, нито Бени Гудман, нито Глен Милър, нито Арти Шоу са пропуснати. Младежите, някои от които са едва дванайсет-тринайсетгодишни хлапета, определено грабват сърцата на публиката, която ентусиазирано си иска биса. И, естествено, го получава от също така ентусиазираните изпълнители.

Инерцията, набрана от бойкото изпълнение на Swing Kids, обаче леко се позагубва с появата на Каролина Стила и нейният квартет. Чаровната полякиня залага на боса нова и лежерни латино песни, но те сякаш приспиват публиката, независимо от топлия глас на младата певица. Разговорите отново тръгват, дочуват се коментари в смисъл че да, готино е мацето, ама такива песнички да ги слушаш в някой клуб, а не на площада, нали?

След краткия сет на поляците обаче на сцената се качва фурия, която мигновено концентрира вниманието на всички присъстващи. Певицата Сидней Елис и нейните "среднощни проповедници" (Sydney Ellis and Her Midnight Preachers) взривяват публиката с невероятна смес от класически джаз, блус и госпъл. Мощният глас на шеметната американка е под пълен контрол – тя ту крещи, ту стене, ту мърка, а между парчетата се шегува с публиката и колегите си. Парчетата включват както композиции от дискографията на групата, така и класики като Shake Your Moneymaker и When The Saints Go Marchin’ In, на която публиката ентусиазирано приглася.

Кулминацията на вечерта обаче безспорно са Булгара – родната етно-джаз формация, в очакване на която феновете са се строили пред сцената още преди музикантите да са се появили. Публиката ги посреща с викове и ръкопляскане, а скоро започва и да подскача и танцува в ритъма на горещата музика, в която умело са вплетени фолклор, фънк и фюжън. Встрани от сцената могат да се видят и "среднощните проповедници", явно впечатлени от лекотата, с която Булгара успяват да накарат присъстващите да затанцуват – нещо, което Сидни Елис успя да постигне едва с последното си парче.

Независимо от студената вечер и късния час феновете нямат намерение да пуснат Булгара без бис и естествено получават вдъхновено изпълнение на "Пустоно лудо и младо". Вечерта завършва достойно, а отгоре гледа и осветява пътя на бавно разотиващите се фенове огромна кръгла луна.

Неделя се оказва ден за масово оттегляне от Банско – явно за някои се задава работна седмица. Тази вечер пред сцената ще има предимно банскалии. Догодина обаче фестът ще празнува юбилей – стискаме палци за още по-вдъхновяващо преживяване.

Автор: Цветана Тричкова

(Материали за впечатления от концерти, и/или други актуални събития можете да изпращате на e-mail info@avtora.com. Най-интересните от тях ще бъдат публикувани в тази секция на Avtora.com)

Сподели.