25 Април 2018, 13:21

"Цветът на хамелеона" - конспирации на теория, цинк и черен хумор

Google+ Pinterest LinkedIn +

"Цветът на хамелеона" е режисьорски дебют на Емил Христов, добре познат на кинофеновете с работата си като оператор. Лентата е екранизация по романа на Владислав Тодоров "Цинкограф" и залага на ефектна визия, черен хумор и интересен актьорски състав начело с Руши Видинлиев, Руси Чанев и Ирена Милянкова.

Забавен, малко циничен и много смел, "Цветът на хамелеона" вече успя да привлече вниманието на фестивалната публика и световната критика и да спечели няколко награди. Успехът му всъщност не е изненадващ, а напълно логичен, защото филмът не само е един различен портрет на добре позната епоха, но и успява да съчетае реалистичното и фантастичното по особено интересен начин.
"Цветът на хамелеона" е екранизация по романа на Владислав Тодоров "Цинкограф". Писателят, който е и сценарист на лентата, е добре познат както на литературните, така и на кинофеновете като автор на "Дзифт". Сравненията между двата филма вероятно са неизбежни, но всеки зрител може да ги направи сам за себе си.

"Цветът на хамелеона" и "Дзифт" са колкото подобни един на друг, толкова и различни. Хубавото е, че ако сте харесали "Дзифт", със сигурност ще харесате и "Цветът на хамелеона". Но дори да не сте, не трябва да подхождате предубедено към екраницаята по "Цинкограф", защото е напълно възможно тя да ви допадне.
Режисьорът на "Цветът на хамелеона" Емил Христов е оператор на повечето от най-успешните заглавия в българско кино през последните няколко години, сред които са "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Стъпки в пясъка", "Love.net" и "Дзифт". Първият му филм като режисьор му спечели място в селекцията "Десет европейски режисьори" (Ten European Directors to Watch) на американското списание Variety.

Христов е първият български режисьор, който привлича вниманието на критиците на списанието, а "Цветът на хамелеона", заедно с останалите заглавия от селекцията, ще бъде представен на фестивала в Карлови Вари. 
Колкото до самата история, тя е повече от забавна, нестандартна и доста различна от всичко, което сте гледали напоследък. Сериозно-смешна, абсурдна, гротескна, но едновременно с това и напомняща за съвсем реално време от нeдалечното минало. Дори да ви се струва, че всичко, което може да се каже за социализма и тоталитарните режими, вече е казано, написано и заснето, "Цветът на хамелеона" е поредното доказателство, че има какво да се допълни.

Рано останал сирак и отгледан от леля си (Светлана Янчева), с много лоши навици и склонност към преиначаване на истината, Батко Стаменов (Руши Видинлиев) привлича вниманието на секретните служби, защото определено притежава качества за агент.

Самият той с радост приема задачата и се впуска в първото си разследване. То е свързано с таен клуб, в който студенти и преподаватели от института, в който учи, се събират, за да обсъждат псевдофилософския роман "Цинкограф".
Въпреки че се оказва, че въпросното литературно произведение дори не е забранено, то дава на Батко няколко ценни идеи - да си намери работа като цинкограф и да създаде мрежа от псевдошпиони, след като е изхвърлен от службите.

Конспирацията, която той измисля и в която въвлича няколко нищо неподозиращи интелектуалци, се оказва много по-мащабна отколкото изглежда в началото и предизвиква истинска лавина от събития.
Между шпионските конспирации и черния хумор се промъкват и една очарователна, макар и, точно като всичко останало във филма, доста нестандартна любовна история. Както и няколко препратки към кинокласики като Casablanca (Казабланка).

Вместо на тежки и дълбокомислени клишета "Цветът на хамелеона" залага на черен хумор, ненатрапчиви послания и метафори и на идеята, че това за какво се разказва в един филм е въпрос на гледна точка.
Главните роли са поверени на Руши Видинлиев, когото повечето от вас вероятно асоциират най-вече с музикалната сцена, въпреки че е актьор по образование, Руси Чанев (Хъшове, Островът) и Ирена Милянкова (Под прикритие). Към актьорския състав се присъединяват и Михаил Билалов, Деян Донков, Касиел Ноа Ашер, Самуел  Финци и Христо Гърбов. Персонажите им са повече от колоритни, така че определено си заслужава да ги видите.

Сподели.