Жанр: Реалновремева стратегия Година: 2013 Разработва: Relic Entertainment Издава: Sega Entertainment Платформа: PC
Тъжно е. Тъжно е да се види най-новото заглавие на едно от най-оригинално мислещите, действащи разчупено и движени от истинско, неподправено желание да иновират реалновремевия стратегически жанр студия.
Някога, приблизително по времето на Homeworld, Impossible Creature и Warhammer 40 000, Relic притежаваха белези на величие.
Да, сравнително скромната канадска компания никога не успя да постигне внушителните финансови резултати на основния си конкурент Blizzard Entertainment, но за сметка на това се радваше на фанатична привързаност от малка, но оценяваща високо новаторския дух на продуктите й група на фенове.
Част от която бях и аз самият – играч, в чиято лична история важно място заемат заглавия като Dune II и Command & Conquer - златни представители на реалновремевите стратегии, белязали трайно самото начало на игралната ми "кариера", към които храня особен сантимент.
По-късно, след ненавременния край на Westwood и поглъщането й от Electronic Arts, на пазара останаха, общо взето, единствено Blizzard с тяхната неизменна формула "още от същото". Жанрът започна бавно и полека да потъва в забвение, а основните креативни течения в него се изчерпваха с "нека направим още един клонинг на StarCraft".
Тогава, в началото на новия век, Relic бяха на върха – поне за шепата си верни почитатели, които искаха нещо по-различно от RTS жанра. Всъщност каквото и да е, само не и още един StarCraft. И уникалните канадци им го доставяха!
Най-вече под формата на изключително находчивата Warhammer 40K серия и брилянтната Company of Heroes. За съжаление по това време Relic имаха нещастието да се обвържат с една вече несъществуваща компания за разпространение, за чийто крах грам не питая съжаление – нещо, което не мога да кажа обаче за студията, които бяха под нейната шапка. За съжаление в пропадането си THQ повлече към дъното и всички свързани с нея компании – в това число явно и Relic.
Резултатът днес е налице – новият Company of Heroes 2 е правен по абсолютно същата до болка позната ни Blizzard формула на "още от същото" – едно продължение, пълно с много козметични промени, но лишено дори от бегъл стремеж към иновация – до степен, от която на човек му става тъжно. Особено ако е фен на RTS жанра.
Окей, в "новия" Company of Heroes темата вече не се върти около втръсналите ни американци с техния прословут D-Day. Ключова роля тук е отредена на значително по-интересната червена армия и нейната отчаяна офанзива срещу технически по-добре подготвените и организирани нацистки бойни подразделения.
Всъщност именно на ниво концепция ще откриете и единствения новаторски елемент в CoH 2, свързан с начина, по който е представен театърът на войната, декора, на чийто фон е поднесен той и сюжетната обосновка.
Факт е, че рядко досега съм виждал толкова откровено представяне на руската страна в толкова често разискваната тема за Втората световна война. Рядко съм ставал свидетел на сравнително правдиво отразяване на бруталната реалност на войната от съветска гледна точка – лишено от добре познатата ни романтика и комунистическата пропаганда.
Relic са стигнали дори дотам, че са поверили главната роля в сюжета на лейтенант Лев Абрамович Изаковски – бивш сибирски заточеник, оказал се на фронта между нацисткия картечен огън и дулата на съветските политкомисари, насочени в тила му.
На практика цялата солова кампания на играта е издържана в този дух и, за разлика от оригинала, в Company of Heroes 2 рядко (да не кажа никога) ще имате възможност да се почувствате като герой.
За сметка на това постоянно ще воювате под заплаха от изпълнение на зловещата Заповед 227, постановяваща, че всеки съветски войник, отстъпил крачка назад, следва да се разстрелва на място.
Колкото и странно да звучи, именно тази безкрайно мрачна нотка е и една от най-силните страни на продължението, защото извън него във всяко друго отношение Company of Heroes 2 на практика е Company of Heroes – ресурсен модел, метод на управление, тактически и стратегически възможности.
Като концепция чисто геймплейно играта не е мръднала и на милиметър от това, което видяхме в оригинала и двете му продължения, последното от които излезе преди цели 4 години.
От тази гледна точка Relic не заслужават похвала, тъй като ни предлагат по-скоро още едно разширение вместо истинско продължение на наистина гениалната Company of Heroes.
Това, разбира се, не означава, че Company of Heroes 2 е лоша игра. Напротив, ако сте фен на оригинала, спокойно можете да гледате на нея така, както феновете на StarCraft II гледат на двете кампании, които Blizzard пуснаха самостоятелно – по една за всяка достъпна за игра раса.
Е, от тази гледна точка ако Company of Heroes е кампанията на американците, то Company of Heroes 2 е кампанията на руснаците. Сега чакаме по една за германците, италианците, британците, французите и за всяка друга нация, взела участие в последния широкомащабен военен конфликт.
