25 Април 2018, 13:28

Bulletstorm

Google+ Pinterest LinkedIn +

Жанр: Екшън от първо лице Година: 2011 Разработва: People Can Fly Издава: Electronic Arts Платформа: PC | Xbox 360 | PlayStation 3

Честно казано бях позабравил тези усещания. Чистата радост от динамиката и бързата стрелба. Задъханият екшън. Адреналинът и самоиронията. Ордите врагове. Пленителната визия. Все неща, заради които този жанр е един от мастодонтите на гейминга; мощен катализатор на игралната революция, основен двигател на технологичните иновации още от момента, в който триизмерността се превърна от екзотика в стандарт.

Екшъните от първо лице. Те се промениха толкова много през годините – от примитивни псевдо 3D заглавия (от сорта на неумиращи класики като Wildenstein и Doom), през игри, зад които стоят комплексни графични платформи с фотореалистична визия от ранга на Call of Duty, Crysis, Far Cry и Medal of Honor.

На този фон странно, дори малко изненадващо е решението на едно от най-младите студия на тази сцена – People Can Fly, да поеме в една принципно нова (а всъщност добре позната стара посока) в опит да върне жанра към началото - към корените му и към всичко онова, което го направи велик.

Резултатът е Bulletstorm – едно от най-готините, безвкусни и забавни, динамични екшън развлечения, които съм виждал напоследък.

Основният плюс на това заглавие се корени в умелото съчетание от ново (или да речем новаторско) и добре познато (или добре забравено старо). От една страна, Bulletstorm e чистокръвен екшън от първо лице "едно към едно". Изобилие от най-разнообразни врагове?! Налице! Много и яки оръжия, кое от кое с по-унищожителен ефект?! Присъстват! Стрелба "на корем"?! Определено!

Обикновено повечето игрални студия днес се ограничават до тези три простички стожера на установения още от Quake канон и просто продължават напред. За People Can Fly явно това не е било достатъчно.

Да започнем оттам, че играта има доволно забавна и интересно поднесена (като за екшън все пак) история. Тя се завърта около главния герой Грейсън Хънт - бивш командос и понастоящем (и по принуда) космически пират. Причината за безрадостната съдба на мистър Хънт се нарича генерал Серано - корумпиран висш военен и бивш негов командир. Движен от жаждата си за отмъщение и в търсене на възмездие, Грейсън заедно с партньорите си се разбива върху повърхността на Stygia – на пръв поглед пищна, но смъртоносно опасна планета. И оттам нататък приключенията следват...

Нарочно не изпадам в подробности тук – сюжетът не е чак толкова изпълнен с комплексност и внезапни обрати и наистина не бих рискувал малкото удоволствие от постепенното му разгръщане, на което играта ще ви даде шанса да се насладите. Всъщност, макар да има прилична (като за екшън пак повтарям) фабула, трудно може да се каже, че фабулата е сред най-силните страни на Bulletstorm. Ако ми позволите да перифразирам непрежалимия Дъглас Адамс, тази игра без особени проблеми може да отнесе годишната награда за най-честа и безпричинна употреба на нецензурни думички в сериозно заглавие.

Виж ако говорим за стрелба, е там Bulletstorm определено блести. Сравнима само с експлозивно забавни кино шедьоври като "Умирай трудно", "Лоши момчета" или "Смъртоносно оръжие", проектът на People Can Fly радва едновременно със свежо чувство за хумор, неспирен екшън и удивително разнообразие.

Това последното се дължи най-вече на уникалната (и като казвам уникална, наистина точно това имам предвид – единствена по рода си) система от т.нар. "Skill shots" - огромен брой шантави, щури, изобретателни, родени от болен, но нелишен от въображение мозък методи за изтребване на различните противници, които играта ще изпраща насреща ви в нестройни вълни.

Колкото по-нестандартен метод или средство намерите, за да опушкате поредния гад отсреща, толкова повече точки ви носи убийството му. В последствие тези точки можете да инвестирате в покупката на муниции или подобрения за оръжията си, в резултат на което пък ще можете да извършвате още по-брутални и зрелищни екзекуции. Те пък, ясно е, носят още точки и кръгът се затваря.

Отделно смъртоносният инвентар, с който ще разполагате, се допълва по изключително находчив начин от две допълнителни "екстри" – опцията да ритате враговете далеч от себе си или да ги придърпвате по-близо с помощта на енергийния си камшик. В комбинация с определени елементи от околната среда (остри шипове, на които да нанизвате враговете си, електрически табла, в които да ги блъскате, взривоопасни контейнери, с които да ги възпламенявате и т.н.), щедро разпръснати из нивата, арсеналът ви предлага почти неизчерпаеми опции за сеене на смърт.

В случай, че се чудите какво точно се получава, когато цялата тази убийствена композиция се раздвижи от страхотно изглеждащия Unreal еджин, то отговорът е: едно безкрайно яко екшън забавление от най-висока класа. Накратко – задължителна игра!

Сподели.