Ако сте се смели до сълзи с "Доклад на зелената амеба за химическия молив", то убедени сме, че ще останете очаровани и от "Бразилски храст". Забавни, разнообразни, обединени от елегантна българска следа и виртуозно чувство за хумор, разказите на Велина Минкова са гарантирано литературно удоволствие
Ще започнем с приятелската препоръка да не четете тази книга на обществени места, ако се притеснявате да се смеете с глас, защото сме убедени, че няма да се сдържите. В случай че озадачените погледи на околните не ви притесняват, "Бразилски храст" е прекрасно четиво за плажа, например.Освен това сме сигурни, че ще искате да я споделите, да разкажете на приятелите си за нея, да им прочетете откъс на глас, изобщо – че ще ви хареса колкото и на нас, защото е забавна, остроумна и очарователна. Ако по някаква странна случайност досега не сте чели нищо от Велина Минкова, ето какво трябва да знаете за нея.
Родена в София, завършила Калифорнийския университет, тя е автор на романа "Доклад на зелената амеба за химическия молив", който беше преведен на френски език тази година (2018), и живее в Париж. Сборникът с разкази "Бразилски храст" е колекция от 11 истории, свързани помежду си от прекрасното чувство за хумор на своята авторка, но и от своята космополитност.
И така, пригответе се за пътешествие от Лондон, през Париж и слънчев Лос Анджелис, до София и Созопол, изпълнено с ярки, необикновени персонажи, необичайни събития, елегантна ирония и българска следа. За да не ви разваляме удоволствието от четенето, ще ви разкажем съвсем малко за самите истории.
Разказът "Бразилски храст", подарил името си на целия сборник, ни отвежда в Париж – такъв, какъвто няма да го видите на пощенска картичка. Неговите дребни недостатъци обаче, макар да са съществени за красивата Одил, която позира като модел на художници и постепенно превръща това занимание в своя професия, само го правят още привлекателен.
И така, Одил се влюбва в художника Франсоа, когато е само на 16 години. После се жени за него, но не след дълго той я оставя заради една бразилска архитектка. Междувременно Париж на левите интелектуалци, в който е израснала Одил, се превръща Париж на боботата (съкращение, идващо от първите срички на бохем и буржоа). А те, поне според Одил, далеч не са толкова интересни. Колкото до бразилския храст, той не е точно растение, а по-скоро моден аксесоар.
Одил обаче е твърдо решена, че няма да смени професията си, и отказва да се оттегли в предградията като повечето си бивши колежки, защото е: "убедена, че тази инициатива на застарели хубавици е просто елегантен начин да не си гледат внуците." Освен това просто ненавижда предградията. Каква алтернатива ще си избере, ще ви оставим да разберете сами.
И да се забавлявате искрено, докато откривате по какво се различават децата от социалистическите държави от останалите деца в Лондон, защо човек трябва винаги да се вслушва в съветите на златната си рибка и защо ежеседмичното почистване е особено важно, а фризьорският салон не е място за малки момчета.
Ако сте любопитни да научите повече, най-прекият път към "Бразилски храст" е ТУК.
