Жанр: Third Person Action
Година: 2009
Произв./Изд: Capcom/GRIN
Платформа: PS3 | X360 | PC
За играта:
След повече от двадесет години (оригиналният платформър Bionic Commando за NES на известните японци от Capcom излиза през далечната 1988 година) Бионичният командос с изкуствената разтегателна ръка вече се завърна на нашите монитори и телевизори през лятото на миналата година в директен римейк на двуизмерната класика, а сега дойде време и за продължение, облечено в модерните одежди на една красива и ефектна 3D игра от ново поколение. Оригиналните разработчици, какъвто бе случаят и с римейка, този път само кротко продуцират и надзирават проекта и са оставили работата по новия Bionic Commando на шведските разработчици от GRIN, познати ни от работата си по Ghost Recon: Advanced Warfighter 1 & 2, както и по-актуалните Wanted: Weapons of Fate и Terminator Salvation.
Новата игра определено залага доста на носталгията като препратките към култовия оригинал не са една и две. Историята започва десет години след събитията от първия Bionic Commando. Нашият герой Нейтън Спенсър е в затвора, но в крайна сметка правителството, което го е хвърлило там, отново има нужда от помощта му, след като група бионични терористи напада голям мегаполис с експериментално оръжие, превръщайки го в радиоактивен ад и очевидно – както често се случва в екшън игрите – само Спенсър може да ги спре.
Визия и звук:
Като за начало всеки меломански настроен геймър трябва да подскочи от радост при новината, че главният герой е озвучен от легендарния фронтмен на изкъртилите ни съвсем наскоро от кеф на феста в Бургас Faith No More. Да, точно така, зад микрофона на Спенсър стои самият Майк Патън. Както най-вероятно знаеш това не е първата изява в гейминга за големия Майк – въпросният има малки, но доста ключови включвания в култови игри като The Darkness и Portal. Това обаче е първата му толкова централна роля, което определено ще направи Bionic Commando малко по-специална за феновете на Фейт.
Визията варира между страхотна и главозамайваща и въпреки че голяма част от великолепните пейзажи ще си останат просто фон за действието, а не места, които можеш да посетиш в действителност, Bionic Commando определено впечатлява.
Геймплей:
На пръв поглед Bionic Commando напомня доста на нелошите Spider-man игри. Основното занимание на Спенсър е да се захване за нещо с помощта на ръката си и да се залюлее към следващото удобно място за хващане подобно на един модерен сайбър Тарзан. Което всъщност си беше базовата концепция и на оригиналната игра. На равни интервали от време на Спенсър ще му се наложи да се сбие с някоя и друга групичка от лошковци, разчитайки на вездесъщата си ръка или на малко по-конвенционални огнестрелни оръжия.
Въпреки че на пръв поглед ти се предоставя огромен град за изследване, свободата на действие в Bionic Commando се оказва изненадващо ограничена. Пътят напред обикновено е само един и отклоняването от него те захвърля директно в радиоактивни зони, които те убиват изключително бързо. В крайна сметка играта се оказва просто поредния коридорен шуутър, който просто е изключително разчупен по вертикала и предлага грандиозни (и съвършено недостъпни) гледки от разрушения град и околностите му.
За щастие ограниченията, характерни за придвижването ти из нивата, не засягат битките, които предлагат доволно голямо поле за импровизации, особено когато отключиш повечето от впечатляващите умения на механичната ръка. Да хвърляш цели автомобили или огромни каменни блокове по враговете си (а при роботизираните такива дори и части, откъртени от самите тях) винаги е забавно, особено съчетано с нелошия ти огнестрелен арсенал, така че повечето схватки могат да бъдат преминати по различни и често доста ефектни начини.
В крайна сметка Bionic Commando определено не е Новото Голямо Нещо в света на гейминга и не би могъл да се докосне по никакъв начин до иновативния си двуизмерен оригинал. От друга страна двадесет години по-късно получаваме една красива, забавна и добре раздвижена игра, която не предлага нищо особено ново, но се справя добре с основната ти задача – да те накара да се почувстваш като придвижващ се на скорост сред пост-ядрения апокалипсис супер герой, който убива с лекота и ръси мрачни реплики.
Плюсове:
- Майк Патън озвучава главния герой. За много фенове дори само това би минало като достатъчна предпоставка да си купят играта.
- Веднъж преборил се с първия минус от долната графа, усещането от употребата на механичната ръка наистина е страхотно.
- Визията е повече от впечатляваща и на моменти самосиндикално движи играта напред, дори и само за да видиш поредния постапокалиптичен пейзаж.
Минуси:
- Употребата на механичната ръка не е достатъчно интуитивно и изисква известно привикване, за да работиш свободно с нея (и респективно да се наслаждаваш на геймплея).
- Играта носи измамното усещане за свобода на действието, каквато определено липсва.
- Поредната игрална история, която се взима извънредно насериозно, въпреки че всъщност е доста долнопробна.
