Виртуален музей на кукления театър отваря врати на 15 декември във фоайето на НАТФИЗ, обещавайки да превърне българското куклено изкуство в дигитално достъпно културно богатство. Инициативата цели дългосрочно съхранение на ценни сценични артефакти и е първа по рода си у нас.
Проектът залага на фотограметрия – технология, позволяваща възпроизвеждане на текстури и детайли с фотографска точност. „Това е най-прецизният метод за работа с подобни обекти. Правил съм го и при заснемането на архитектурни паметници, но тук мащабите са много по-фини, а предизвикателствата – далеч по-деликатни“, разказва Калоян Николов, автор на концепцията и технически ръководител.
Екипът подчертава, че куклите – като физически обекти – са изключително крехки. С времето стареят, а при неправилно съхранение могат да бъдат необратимо увредени. Дигитализацията им не просто ги пази, но и отваря достъп до тях за студенти, изследователи и почитатели по целия свят. Първата серия модели вече е превърната в хиперреалистични 3D версии, подходящи за работа, изследване и реставрация.
В момента виртуалният музей обединява модели от спектакли на „Сенджу“, „Театър 199“, Младежкия театър „Николай Бинев“, Puppet’s Lab, фондация „Арте вива“, „Ателие 313“, „Карлсон“, Up A Tree Puppet Studio, както и от личните колекции на Наталия Гочева и проф. Славчо Маленов.
Селекторът на куклите Ева Кьосовска вижда в проекта логично продължение на интереса си към дигиталните сценични изкуства. Тя стои и зад лабораториите за нови технологии на международния фестивал „Двама са малко, трима са много“ – инициативи, които получиха сериозен отзвук у нас и в чужбина. „Това е още една стъпка към модерното бъдеще на кукления театър“, казва тя.
Премиерата ще бъде съпътствана от специален VR сегмент, чрез който посетителите ще влязат в „виртуална сцена“ и ще разгледат моделите в потапяща среда. След това дигиталният музей ще бъде достъпен свободно онлайн и ще продължи да се разширява с кукли от минали, настоящи и бъдещи спектакли.
Идеята има амбициозен хоризонт. „Започваме с малка селекция, но тази платформа може да се превърне в цялостен дигитален архив – с модели на кукли, сценография, информация за творци и спектакли. Подобно пространство би имало стойност както за България, така и за международната общност“, коментира продуцентът Любомира Костова.
Проектът е некомерсиален и се реализира от „Рубекула“ ООД в партньорство с „АКТ Унима“ (България) и архитектурно студио Sooda.
