20 Ноември 2018, 00:16

Арто Паасилина - за зайците и хората

Google+ Pinterest LinkedIn +

Арто Паасилина (Arto Paasilinna) е явление в съвременната финландска (а и не само) литература. За разлика от повечето нашумели скандинавски автори, той не пише криминални романи. И нищо свързано с него не е обикновено - като започнем от името му и свършим с читателите му.

Арто Паасилина (Arto Paasilinna) е явление в съвременната финландска (а и не само) литература. За разлика от повечето нашумели скандинавски автори, той не пише криминални романи. И нищо свързано с него не е обикновено - като започнем от името му и свършим с читателите му.

Има няколко причини смело да твърдим, че Арто Паасилина е необикновен и като автор, и като личност. Биографията му е повече от интересна, а нетрадиционният му, но пленителен стил на писане бързо го прави популярен не само в родната му страна, но и по цял свят. Особено във Франция.

Сигурно вече се чудите защо точно Франция и какво общо имат зайците. Преди да стигнем до отговорите на тези въпроси обаче, нека ви "запознаем" с Паасалина. Той е роден през 1942 година в един камион в Китиля, финландска Лапландия, когато родителите му бягат от германците.

Необичайната му поява на света не е единственото странно нещо, свързано със семейството на писателя. Фамилията им също не е типично финландско име. В буквален превод Паасалина означава "каменна крепост". Името от избрано от бащата на Арто, който решава да смени фамилията си, след като се скарал с родителите си. И вероятно не е подозирал колко известни ще станат наследниците му.

Арто Паасилина е едно от седемте деца в семейството, което има две дъщери и петима синове. И не е единственият писател сред тях - брат му Ерно Паасилина е автор на разкази. Друг от братята му е политик, а една от сестрите му е художник.

През шейсетте години Арто Паасилина работи като журналист. След известно време обаче професията започва да му се струва все по-повърхностна и безсмислена и той започва да мечтае за промяна. През 1975 година  продава лодката си, за да си осигури средства, и се отдава на писане. Резултатът е "Годината на дивия заек".

Книгата се радва на изключителен успех не само в Скандинавия, но и в цяла Европа. И особено във Франция. Именно "Годината на дивия заек" става причина френският писател Фредерик Бегбеде да обяви себе си за един от феновете на Паасалина. Бегбеде определя Паасалина като автор, достоен за Нобелова награда. Мнение, което останалите фенове на финландеца със сигурност споделят.

Да се върнем обаче към "Годината на дивия заек". Носител на няколко литературни награди и преведен на 18 езика, романът е екранизиран два пъти. През седемдесетте години, само две години след излизането на книгата, се появява първата екранна версия на историята. Почти тридесет години по-късно тя е последвана от още една екранизация по романа - Le lièvre de Vatanen (Заекът на Ватанен), в която главната роля е поверена на Кристоф Ламбер.

Самата история, както впрочем и останалите сюжети на Паасилина, е доста необикновена. Журналистът Ватанен блъска с колата си едно зайче. Това на пръв поглед незначително събитие напълно променя живота му. Той слиза от колата, за да намери раненото животинче, и остава в гората.

Фотографът, с когото пътува, го оставя на пътя, а когато по-късно се връща да го потърси, не го открива. Ватанен напуска работата си, жена си, Хелзинки и всичко, което до този момент е представлявал животът му, и се впуска в пътешествие из финландската провинция, което го променя напълно.

Паасалина е автор на повече от 30 романа и макар "Годината на дивия заек" да е най-популярното му произведение, останалите му книги също заслужават да им отделите внимание. Едно от заглавията, които не бива да пропускате, е "Мелничарят, който виеше срещу луната". Името на романа доста красноречиво подсказва, че отново става дума за нетрадиционен сюжет.

Този път не става дума само за свобода, но и за правото да си различен, защото основният персонаж в историята, мелничарят Гунар Хутунен, определено се отличава от съселяните си. Първо - не е местен. Второ - настроенията му са доста променливи. Трето - вие срещу луната. Навик, който за него е начин да изрази чувствата си, но за околните е необяснима странност.

Очарователното чувство за хумор на Паасалина и способността му да се движи на ръба на абсурдното го правят любимец не само на Бегбеде, но и на милиони читатели по света.

Ако вече сте любопитни да научите повече за него и да се докоснете до романите му, най-лесният начин да го направите е ТУК

Сподели.