Задълбочен геополитически и социо-исторически анализ, чийто резултат са стряскащи съвпадения между епохата на Бош и нашия свят, свят на мрежи и зависимости
В сборника със статии и интервюта на историка, социолога и публициста А. И. Фурсов се разглежда сложната ситуация в света днес, във времена на сътресения и тревога за бъдещето не само на Русия и нейните граждани, но и на целия свят.
Тенденциите в глобалното развитие, най-важните събития от последните години, влияещи върху действията на ключови политически и икономически играчи днес, борбата на различни исторически сили за бъдещето на Русия и на други страни, „приобщаващият капитализъм“ и плановете на ултраглобалистите – това са част от въпросите, които разглежда авторът. Освен това читателите ще могат да се запознаят с мнението на Фурсов за бъдещето развитие на човечеството, основано върху анализа на минали и настоящи събития, и да намерят отговор на въпроса как времето на Бош (XV–XVI век) е свързано с настоящето по един стряскащ всеки нормален човек начин.
Книгата ще бъде полезна за всички, които се интересуват от протичащите изключително компресирано световни процеси и искат да бъдат подготвени за предстоящите промени не само на световната политическа сцена, но и в живота на всеки от нас.
Андрей Фурсов: „В този сборник са представени три мои големи статии („Двайсета година – годината на великия прелом. Поглед отвисоко“, „Капитализъм, антикапитализъм и съдбините на света – животът и смъртта на най-загадъчната система в историята на човечеството“ и „Светът на прага на прелом, или кои са враговете на човечеството и как воюват срещу него?“) и пет интервюта („Епохата на Бош“, „Ултраглобалистите, глобалистите и Русия“, „Кои са враговете на човечеството и как воюват срещу народите?“, „Биодигиталния храм“ и „По случай стогодишнината на СССР“). Три статии и три интервюта, посветени на настоящата ситуация в света – епоха на прелом. Статията „По случай стогодишнината на СССР“ (публикувана и като интервю във вестник „Аргументы недели“ на 2 и 9 януари 2022 г.) е размисъл за това какво беше Съветският съюз, който на 30 декември 2022 г. би навършил 100 години. Властите игнорираха тази дата, което е разбираемо предвид отношението на антисъветския по социалната си същина режим към съветската система.
Интервютата и статиите бяха предназначени за различни издания и в тях има съвпадащи фрагменти. Не съм ги съкратил, тъй като това би нарушило композицията; още повече че съвпаденията засягат неща, които изискват внимание.
Светът – и Русия като част от него – е изправен пред катаклизми: войни, предизвикани от крайно неравенство, социални конфликти, миграция на големи маси от хора. Не е изключено, а по-скоро обратното, ултраглобалистите да стартират серия от (уж) пандемии, технологични и сеизмични катастрофи, да не говорим за военна агресия. Всъщност процесът вече започна. С други думи: „Иззад Черната планина ни нападна проклетият буржоа. И отново свирят куршуми, отново се взривяват снаряди.“ И така ще е задълго. Вече живеем във военна епоха.
Кризисните епохи винаги са епохи на войни. Новите светове и системи се раждат във войните – войната (борбата) е баща на всичко. Най-близкият до нас кризисно-преходен период е „дългият XVI век“ – времето от 1453 до 1648 г. Той започва с края на Стогодишната война в западната част на Европа и падането на Константинопол в източната ѝ част и завършва с Вестфалския мирен договор. На практика този мирен договор слага край на всички войни, водени през „дългия XVI век“ и същевременно бележи генезиса на капитализма и обществото на Новото време.
Новото, включително и новата система, често се появява в уродлив вид, под формата на грозен скелет; по-късно се обвива в плът и придобива повече или по-малко благообразна форма, която захвърля в преддверието на смъртта: генезисът и финалът по принцип са огледални. И онези художници и мислители, които проникват в същината на генезиса, често стават пророци на бъдещия финал. Един от тях е Йеронимус Бош (1450–1516). Неслучайно Ернст Юнгер го нарича „пророк на вечността“ (за разлика от Едгар По, „пророка на ХХ век“). Макар Бош да е живял само в началото на „дългия XVI век“, той отразява в платната си същината на епохата със своя неповторим стил – най-вече в частта „Ад“ на триптиха „Градината на земните удоволствия“. Символично е това, че първото споменаване на триптиха датира от 1517 г. – същата година, в която Мартин Лутер окача на вратата на църквата във Витенберг своите 95 тезиса, преобърнали тогавашния свят. Смятам, че „дългият XVI век“, който обхваща по-голямата част от Третото европейско тъмновековие (1348–1648), съвсем основателно може да бъде наречен „Епохата на Бош“.
Парадоксално, но днес сякаш навлизаме във времена, които са аналогични на тези на Бош – нова версия на „епохата на Бош“, нашето „време на Бош“: светът е в етап на прелом, предстои дълъг преход към ново състояние. Онази реалност, която ултраглобалистите упорито натрапват на човечеството и която рекламират като неизбежна, но уж щастлива нова нормалност, нов световен ред, с персонажи като Шваб, Харари и шайката инклузивисти, много наподобява частта „Ад“ от триптиха на Бош и дори изглежда още по-адска. Досега проектантите на нова нормалност и нов световен ред са се проваляли или просто са свършвали зле. Сегашните действат като наследници едновременно на нацистите и троцкистите и трябва да сме наясно, че обективно те са врагове на човечеството като социално цяло и биологичен вид, че водят война срещу него.
Първо, системата, която планират, предвижда прочистване на планетата от „излишното“, както се изразяват те, население, намаляване на човечеството до 0,5–2 милиарда души. Второ, тази система предполага нулиране, премахване (reset) на постиженията на цивилизацията не само от последните два-три века, но и от по-ранно време. Трето, техният „новонормален“ световен ред предвижда промяна на биологичната природа на човека и превръщане на обществото в „кастов мравуняк“ с биологично затвърдено социално неравенство.
Тази компания ще се постарае да осъществи плановете си независимо от това колко кръв ще се наложи да пролее и колко хора ще трябва да бъдат унищожени. За да осуетим намеренията им, ни е нужна воля и да познаваме плановете на врага; последното ще ограничи времето му, ще позволи да бъде изпреварен, да бъде нанесен превантивен удар. Освен това плановете по принцип разкриват (понякога директно, понякога косвено) къде е скрита „иглата на смъртта на Кашчей“ на врага. Тя трябва да бъде намерена и счупена.
В днешното „време на Бош“ капитализмът умира (почти е издъхнал) и се ражда нещо ново: едни сили дърпат завесата на историята надолу, докато други се опитват да я вдигнат. Почти цялото внимание е приковано към това противоборство, но най-важното се случва зад завесата. Да погледнем там“.
Книгата „Нашето време: време на Бош“, от Андрей Фурсов, можете да закупите чрез сайта на "Издателство Изток - Запад".
